Русия се промъква в задния двор на САЩ

Руският президент Дмитрий Медведев (вляво) на среща с венецуелския си колега Уго Чавес в Оренбург, Русия. Снимка: Ройтерс

Следващата седмица руският президент Дмитрий Медведев ще започне обиколка в Латинска Америка. Това породи опасения във Вашингтон главно поради предвиденото му посещение във Венецуела, която под управлението на президента Уго Чавес е спънка за влиянието на САЩ в региона. Експертите смятат, че времето на посещението не е случайно избрано. Според тях визитата е мотивирана най-вече от желанието на Москва да покаже, че може да се намесва в традиционна за Съединените щати сфера на влияние, след като те подкрепиха Грузия в кратката война с Русия през август.

„Руснаците искат да покажат, че в тази игра има място за двама“, каза Дмитрий Саймс от центъра „Никсън“ във Вашингтон. „Очевидно посещението е знак към САЩ, каза той. Въпреки че бизнесът играе значителна роля – а Русия определено има бизнес интереси във Венецуела – не мисля, че за това е нужно да се изпраща президентът Медведев. В основата на обиколката стои политиката.“ Освен че ще съдейства за построяването на първия ядрен реактор във Венецуела, за който Чавес многократно уверяваше, че е „за мирни цели“, Медведев ще наблюдава съвместни военноморски учения в Карибско море. Той ще посети също Бразилия, Куба и Перу.

Чавес, който от началото на годината три пъти беше в Москва, задълбочава съюза си с Русия в стремеж не само да се противопостави на влиянието на Вашингтон в региона, а и да намали зависимостта от традиционните източници на чуждестранни инвестиции и кредитиране. Венецуела се надява, че учредяването на съвместна банка между двете страни с капитал от 4 милиарда долара, която да финансира проекти за развитие, ще помогне да се компенсира трудния и скъп достъп до по-традиционните начини за кредитиране. Венецуела вече създаде подобни съвместни банки с Иран и Китай. Освен това посещението на Медведев ще даде тласък на поредица от споразумения, подписани по-рано този месец с руски компании и насочени към разработване на енергийните и минерални ресурси на Венецуела. В ход са и планове за откриване на пряка въздушна линия между Каракас и Москва.

Почти никой не се съмнява в предизвикателния характер на заформящото се приятелство между Венецуела и Русия, за което роля изигра американската подкрепа за Грузия в конфликта през август. То е част от стремежа на двете страни да отправят предизвикателство към господството на САЩ. Но целта на буйния президент на Венецуела е да направи нещо повече от това, просто да дразни „империята“, както той се изразява. „Едно от основанията за отношенията на Венецуела с Русия е нейната заинтересованост от осигуряване на източник на инвестиции и технологии – нещо, за което капиталистическите компании не са заинтересовани да съдействат“, каза Хосе Антонио Ехидио от Института за дипломатически изследвания към венецуелското министерство на външните работи. След трудностите при привличане на частни инвестиции за разработване на венецуелските запаси от природен газ, които са най-големите на континента, през миналата седмица руската компания „Газпром“ започна сондажи за газ във Венецуелския залив в съвместен проект с държавната енергийна компания на Венецуела.

Международните компании изпитват противоречиви чувства към Венецуела и се колебаят да инвестират, особено след като „Ексон мобил“ и „Коноко Филипс“ се отказаха от инвестиция за милиарди долари. Причината – миналата година държавата придоби мажоритарно участие в проектите в богатия на петрол район на Ориноко. Последното противоречие избухна по-рано този месец, когато правителството обяви, че планира да поеме контрола над една от най-големите в Латинска Америка златни мини, която се разработва от канадската компания „Кристалекс“. Сега правителството планира да разработва мината в съвместно дружество с „Русоро“ – компания, която се ползва с руска подкрепа и е управлявана от руснаци. Въпреки че стратегическото партньорство на Венецуела с Русия може да допринесе за смекчаване на несигурния инвестиционен климат в страната, делът на преките чуждестранни инвестиции остава малък – едва 600 милиона долара през 2007 година, докато в Чили те възлизат на 15,3 милиарда долара, а в Бразилия – на 37,7 милиарда долара.

Други се питат дали приятелството на Венецуела с най-големия противник на САЩ – Русия – няма да навреди на възможността за подобряване на отношенията с новото правителство, оглавявано от Барак Обама. Джон Уолш, който е анализатор във Вашингтонската служба за Латинска Америка, е оптимист. „Има голяма вероятност те наистина да се подобрят, макар и това да не означава, че Чавес ще се откаже от стремежа си за насърчаване на един многополюсен свят“, каза той. „Буш беше лесен спаринг партньор и свърши чудесна работа за Чавес в политически план. С Обама нещата няма да са толкова лесни.“ „Независимо дали му харесва или не, Обама като президент ще трябва да има предвид обстоятелството, че страните в задния двор на Чичо Сам сега имат независими външни политики и сами решават кои са най-сигурните им партньори“, заяви Ехидио.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.