Йенс-Петер Бонде: България може да се справи с корупцията за 6 месеца
Йенс-Петер Бонде е евродепутат от Дания, известен с прозвището „Мистър Прозрачност”. От 1979 година, когато влиза за пръв път в европарламента, Бонде е преизбиран от своите гласоподаватели на всички избори за евродепутати до наши дни. Бонде посети България, за да подпомогне създаването на ново гражданско движение „Национална антикорупционна коалиция”. В него участват повече от 30 неправителствени организации, сред които „Зелени балкани”, „За да остане природа в България” и др. Една от целите на коалицията е да се отменят противозаконните заменки на държавни и общински земи и гори, да се попречи на корупционните схеми със заменки в бъдеще и да се възстановят щетите, нанесени на природата.
– Коя е най-трудната битка срещу корупцията, която сте печелил?
– Никога не съм атакувал индивидуално отделни хора заради корупция. Моята цел и подход винаги са били свързани с промяната на правилата, така че корупцията да стане невъзможна. За това съм се борил в нашия парламент. Много членове на комисии от европейския парламент тръгнаха да обвиняват персонално: „Този човек мами, той е корумпиран.” Не и аз. Това не е моят начин. Винаги съм искал да се променят правилата, за да стане невъзможно да се извършват измами. Това е различен подход, но според мен е по-важен и ефективен. Аз не искам да разоблича един човек, а да направя невъзможно за когото и да е да злоупотребява. За борбата си срещу корупцията съм написал цяла книга „Transparency” (“Прозрачност”), която се разпространява свободно. Може да я свалите от уеб-сайта ми www.bonde.com и да я прочетете на английски език. В нея са описани победите, които постигнахме за по-голяма прозрачност.
– Като например?
– Например, вече знаем имената на 3000 закрити работни групи в Европейската комисия. Разбрали сме се да получим и имената на експертите, които участват в тези работни групи. Отделно, вече всички бюджети излизат в Интернет. За повечето държави в Интернет може да се открие и кои са получателите на средства по еврофондовете. Следващата година ще имаме такава информация за всички държави. В противен случай не бихме могли да знаем как работите вие в България например, как усвоявате средствата. Ние имаме нужда от данни, за да си направим изводите. Когато дадена компания от България е получила 400 милиона евро, но аз виждам, че за одобрения проект от тях са похарчени само 4 милиона, логично е да се запитам къде е остатъкът? Прозрачността и наличието на достатъчно информация ви провокира да задавате въпроси, а това е единственият начин за борба с корупцията.
– Защо, въпреки усилията, Европейската комисия не успява да контролира изразходването на парите в държавите-членки?
– Дълги години липсваше разбиране за това, че Брюксел трябва да разследва и контролира използването на парите. Разчиташе се повече хората на място да контролират усвояването. Тогава започнаха да идват разни хора при нас и да ни казат: „Трябва да знаете, че този договор за изследователска дейност е измама. Ние взехме парите от Европейския съюз, когато вече бяхме приключили работата си по проекта. Направихме ви на маймуни”. И ти научаваш впоследствие какво се е случило и разбираш, че подходът ти е бил грешен. Прозразност и само прозрачност е ключът към борбата с корупцията. Имам и още една книга по този въпрос: „Мама мия”.
– Каквото е според вас нивото на прозрачност в България?
– Много е ниско. Но това трябва да се промени и аз съм убеден, че вие ще го промените. Разбира се, не може да промените законите и правилата в България, но може да изискате да станат публични всички документи, които имат отношение към усвояването на европейски пари. Така ще може да контролирате какво се случва. Изисквайте пълен списък на получателите на европейски пари и настоявайте да разберете за какво се харчат те.
– Как намирате съмишленици за борбата си срещу корупцията?
– Те са навсякъде. Срещнах ги вчера, срещам ги и днес. Има много хора, които се интересуват и искат да участват в тази борба. Ето, вие се интересувате, други също ме питат. Имаме много силна листа от депутати, които ще участват и в следващите европейски избори, и са готови да се борят за прозрачност. И то не в онзи смисъл – да уличат конкретни хора, а да работят за промяна на правилата. Когато в Интернет има информация какво се върши (както при вас има списъци с извършените заменки по морето), хората могат да видят измамите и да ги докажат. Ако всичко се публикува в Интернет, тези неща просто няма да се случват. Защото никой не е толкова глупав да злоупотребява, когато е сигурен, че ще го разкрият. Това поведение може да продължава, само докато извършителите са сигурни, че действията им ще останат скрити. Опитът ми го показва.
– Получавали ли сте заплахи заради дейността си срещу корупцията?
– Никога не съм се страхувал за живота си. Заплашвали са ме, но не се страхувам. Получавал съм много писма, в които ме предупреждават, че ще ме убият и др., но не им обръщам внимание. Това да убият човек, който се бори срещу корупцията, се случваше в Италия преди много години, но в днешно време в Западна Европа не може да се случи. Вие, българите, също трябва да сте по-смели.
– В България може да те убят, ако сериозно се бориш с корупцията.
– Да, знам, наистина може да те убият. Но вие трябва да платите тази цена. Не трябва да се оставяте корупцията и страхът да ви победят. Никога. Някой трябва да плати тази цена. Ако човек не се бори за по-добър живот, за какво да живее…
– Към днешна дата мислите ли, че работата на Европейската комисия е достатъчно прозрачна?
– Това е всекидневна битка. Ден за ден. Днес аз имам списък с 3000 закрити работни групи и вие може да ги видите на моя уебсайт. Това ми е единствената полза. Взех го от Барозу, но от комисията не ми дават новата версия на този списък, защото не им харесва да се обявява публично. Битката е непрекъсната.
– Колко години според вас ще са необходими на България, за да се справи с корупцията?
– Шест месеца. Надявам се вие да направите революция, защото виждам много критично настроени хора навсякъде. Дошъл съм в България да ги организирам и да им предам своя опит. Утре съм със същата мисия в Чехия. После съм в Латвия. Следващата седмица заминавам във Финландия. Това ще ми е работата през следващите 6 месеца. Имам много колеги и в момента наистина се опитваме да организираме критично настроените срещу корупцията хора навсякъде в Европа.
– Много трудна задача сте си поставили?
– Това е единственият начин и в него ми е надеждата, защото тези, срещу които се борим, не са готови да се вслушат в аргументите ни. Трябва ни сила.
– Какво ви вдъхновява да вършите всичко това?
– Чувството за справедливост. Усещането, че служиш добре на хората, които са те избрали. Желанието да отговаряш пред тях по какъв начин се използват обществените средства.
– Хората в България не вярват, че са способни да въздействат, за да се промени нещо в системата.
– Ако прочетете книгата ми „Мама мия”, ще видите, че дори само един човек може да промени много неща. Аз имам най-малко 15 спечелени битки в борбата си за прозрачност. А тази борба е от типа победа-провал, победа-провал, победа-провал. Важното е човек да не се отказва.