Идва ли краят на „Дженерал мотърс“ и на американската мечта?
Кръвожадното за бензин автомобилно чудовище от Детройт вече не се вписва в модерните времена. То обаче е излязло директно от торбата с митовете на САЩ. Предстои ли болезнено набиване на спирачките и ще пречупи ли кризата „Дженерал мотърс“ пита сп. “Шпигел”.
Десетилетия наред рекламното мото на „Дженерал мотърс“ беше приемано като неписан закон на икономиката на САЩ: “Което е добро за „Дженерал мотърс“, е добро за Америка.” Произвежданите в Детройт автомобили винаги са били символ на страната. Когато през 50-те години лимузините бяха оборудвани с вертикални стабилизатори, на Америка й предстоеше да кацне на Луната. През 60-те гълтащите бензин коли се движеха с гръм и трясък по улиците – животът беше весел, а думите “енергийна криза” и “климатична катастрофа” още не бяха измислени.
Това време отдавна отмина. Днес „Дженерал мотърс“ не е израз на американското самочувствие, а на една криза, чиито край никой не може да предвиди. Концернът „Дженерал мотърс“ крета по икономическата магистрала, а Америка – подобно на изпаднал в паника пътник – предчувства, че скоро ще трябва сама да хване волана. Още отсега е ясно, че милиардите (ако въобще това се случи) може да потекат към Детройт само под строгия надзор на държавата.
„Дженерал мотърс“ е един от последните динозаври в Джурасик парк на автомобилната индустрия. Междувременно много политици призовават това изкопаемо просто да бъде оставено да умре. В крайна сметка лошо ръководеното предприятие не сметна за необходимо да се пригоди към новото време с по-малки автомобили и с по-нисък разход на гориво. Сега от Калифорния идват законодателни предложения, които може да ускорят смъртта на автомобилния производител: при регистрацията на автомобили с повишена проходимост като „Chevy Tahoe“ или давещите се в бензин роудстъри като „Dodge Viper“ собствениците трябва да плащат допълнително 2500 долара. Събраните по този начин средства трябва да бъдат давани от държавата на шофьорите на по-икономични автомобили, а чуждестранните производители като „Тойота“, „Хонда“ и „Нисан“ ще имат още по-голямо предимство на пазара.
Да бъдеш свободен и с покрив над главата
На работещите в бранша, както и на купувачите на американски коли всичко това може да прилича на наградата, която се плащаше за всеки убит индианец в Дивия запад. Трябва ли сега свръхголемите стоманени каросерии да бъдат оставени да се разпаднат в запустелия индустриален пейзаж подобно на оглозганите скелети в прерията?
На подобни перспективи Америка, потопена във всеобщото отрезвяване след Буш, реагира с фатализъм: “Каквото посееш, това ще пожънеш.” Ужасът на Америка пред възможния колапс на „Дженерал мотърс“ обаче е доста по-голям, отколкото може да се съди по игнориращото поведение. Защото смъртта на „Дженерал мотърс“, пропадането на Motown Детройт, докарва черни облаци над американската мечта.
Американската представа за мобилност и свобода винаги е била тясно свързана с мощните символи на парадните автомобили. А като че ли междувременно идеята да се прекоси огромната страна с лимузина от Източното крайбрежие до Тихия океан се превърна в идеална представа за прекарване на отпуската най-вече сред европейците – бягство от теснотията на Стария континент в откритите пространства на Новия свят. Американците обаче днес биха предпочели да си резервират самолетен билет.
Едно и също ли са „Дженерал мотърс“ и американската мечта? И да, и не. Защото мечтата за голямата кола е толкова многостранна и противоречива, колкото самата американска душа. Колата винаги е представлявала национална дилема и то не само по отношение на преодоляването на разстоянията, а и основен философски проблем: в колата човек има покрив над главата си, човек се чувства защитен. Но от друга страна е и независим и мобилен – т.е. свободен.
Не е чудно, че „Смарт“ е измислен в Европа
Американецът, поне така си мислел немско-датският психолог Ерик Ериксон, когато заминал за Америка след като нацистите дошли на власт, е невероятно двуполюсен. От една страна е уседнал, но също така и номад. Ериксон се изумявал как американските майки (които смятал за по-скоро невротични) били в състояние да подготвят децата си за цивилизован и подреден начин на живот и едновременно с това винаги си запазвали възможността да изоставят всичко в един миг, за да опънат палатката си някъде другаде.
Ако вземем насериозно модела на Ериксон за “номадските заселници”, ще ни бъде по-лесно да проумеем как големият, просторен и ставащ за живеене автомобил позволи формирането на толкова сложна жизнена философия и се превърна в неин символ. И не е чудно, че „Смарт“ е измислен в Европа.
Американската мечта за свободното съществуване има, разбира се, и тъмни страни. Мечтата за един автомобил може да е и мечта за по-интензивна самота по безкрайните магистрали. Желание да бъдеш господар на себе си най-малкото за кратко време, да излезеш от обществото и да се изолираш от света. В старите американски коли човек беше сравнително независим, и когато на седалката до шофьора имаше и оръжие, можеше да се живее щастливо, в унисон със собствените желания – като стар трапер. Във всеки случай човек можеше да си го представи, докато кара по магистралата, а стрелката на скоростомера трепери от страх.
Автомобилът позволяваше чист анархизъм, той беше политическият унилатеризъм на малкия гражданин. В крайните случаи това преминаваше в сферата на психопатията: преследването с коли, при което аутсайдерите са на прицел на полицейските пистолети, е класика не само в киното. “Бони и Клайд”, “Телма и Луиз”, “Блус брадърс”, “Френска връзка”, “Булит”, “Бързи и яростни” – американското екшън-кино всъщност е серия от автомобилни гонки.
Но като че ли в нова Америка на настоящето ядрото на мечтата отново се премества в посока цивилизацията. Скоро няма да трябва непременно да се купи джип, за да се премине през дивите кътчета на страната. Желанието да се измъкнеш от обществото също отстъпва до голяма степен, независимостта се дефинира все по-малко индивидуално и все по-колективно. А паролата на националната независимост вече не е “гълтащ бензин”, а енергийна ефективност. И ако това не е смяна на парадигмата!
Важно е също така, че младите от поколението “Фейсбук” ни най-малко не се стремят към старата самота на магистралите, а преди всичко към “свързаност” и съществуване в мрежата. Така и американските шофьори на бъдещето ще бъдат по-урбанистични, а колите им почти няма да напомнят за старите талиги, теглени от коне. Предани на статута си, днес на колана не е запасан пистолет, а „Блекбъри“: новата чудна машина на американците, която обещава мобилност и свобода, както и постоянна комуникация.
По странен начин Барак Обама, главната фигура на тази революция на младостта, явно ще бъде принуден като президент да се придържа към прастарата американска автомобилна мечта, въпреки че едва ли ще му е приятно. В. “Ню Йорк таймс” гадае все по-усилено за новата му кола. Как ще изглежда „First Car“? Разбира се, че трябва да е „Кадилак“ на „Дженерал мотърс“, какво друго? Автомобилът му е обвит в загадъчна тайна, а подробности не искат да издадат нито тайните служби, нито „Дженерал мотърс“. А папараците дебнат за лимузината само както са дебнели Бритни Спиърс.
Засега разузнаването показа, че стъклата на автомобила ще бъдат дебели 12,5 см. Каросерията е лакирана в черно-сиво. По-високият покрив позволява по-добро брониране. Но, разбира се, тайните на президентската лимузина никога няма да бъдат напълно разбулени, защото старите екземпляри като „Кадилака“ на Буш изчезват безследно. Според правилата на тайните служби те или се взривяват, или се изгарят, или се пресоват. Или пък – поне така се твърди – тези символи на американската мечта се погребват в дебрите на западната пустиня.