Да си журналист в Русия е равносилно на самоубийство

Руският президент Владимир Путин, заобиколен от журналисти. Настоящият премиер на Русия си осигури медиен комфорт като жертва свободата на словото. Снимка: Ройтерс

Руският журналист Михаил Бекетов е осъзнавал рисковете, които поема. В поредица от статии Бекетов води кампания срещу местното управление в московския краен район Химки. Той получава многобройни заплахи. Колата му е подпалвана, а това лято се прибира у дома и открива мъртво кучето си на прага.

Бекетов продължава да издава вестника си „Химкинская правда“, в който редовно критикува местни служители за корупция и злоупотреби. Най-накрая изглежда на управниците им идва до гуша. На 11 ноември пред дома му го причаква банда. Когато той приближава, те ожесточено го нападат с палки, строшават му пръстите и главата и го оставят, смятайки го за мъртъв.

Бекетов лежи в безсъзнание в градината си почти две денонощия. Най-накрая съседка се обажда на полицията. Видяла е крака му. Полицията не изглеждала разтревожена от нападението и, смятайки че е мъртъв, мята върху лицето му одеало. В този момент ръката на журналиста потрепва.

„Михаил се люшка между живота и смъртта,“ каза неговата приятелка Людмила Федотова миналата седмица. Бекетов е в кома. Лекарите са ампутирали десния му крак. Вероятно ще се наложи да отрежат и премръзналите му пръсти. „Той не се страхуваше от никого,“ каза Федотова.

Критиците замлъкват

Съдбата на Бекетов е нагледна илюстрация на опасностите да се работи като журналист в путинова Русия. Историята му е депресиращо типична: според базираната в Ню Йорк Комисия за защита на журналистите Русия е третото най-опасно място в света за работа като репортер, след Ирак и Алжир.

От 1992 година досега в Русия са убити 49 журналисти. Миналата седмица трима мъже бяха изправени пред съд, обвинени в участие в убийството на Анна Политковская – активна журналистка и безстрашен опонент на Кремъл, която беше застреляна през октомври 2006-та пред дома си в Москва.

Следователите не успяха да открият убиеца на Политковская и човека, който е поръчал убийството й. Всъщност лица, отговорни за смъртта на журналисти в Русия, никога не са залавяни (имаше само едно дело). Според Комисията за защита на журналистите следователите нямат особено желание да решават подобни случаи – те се страхуват за собствената си сигурност, тъй като процесът неизбежно води към властимащите.

„Има няколко теми-табу за журналистите в Русия,“ казва Нина Огнянова, програмен директор за Европа и Централна Азия на Комисията за защита на журналистите. Сред тях са

Анна Политковская беше прочута с критичната си позиция към политиката на президента Владимир Путин и с военните си кореспонденции от Чечения и Северен Кавказ. Тя беше убита на 7 октомври 2006 година. Снимка: Новая газета

корупцията в Кремъл и тайната разузнавателна агенция на Русия Федерална служба за сигурност, твърди тя. Извън позволеното е също Северен Кавказ – тема, по която Политковская многократно писа, критикувайки нарушенията на човешките права в Чечения.

„Руските власти са изключително вещи в разследването на престъпления. Просто политическата воля липсва,“ обяснява Огнянова. „Следователите се страхуват от последствията. В много случаи те работят в тесен кръг. Всеки познава всеки. Местната полиция и властимащите институции могат да спрат процеса на правосъдие в който и да е момент.“

Бекетов, междувременно, разгневил местната управа с критиките си срещу план да се продадат горите на Химки на предприемачи. Той написал и безпощадна статия, след като служители тайно изровили от гробовете им телата на пилоти от Втората световна война, за да се отвори място за супермаркет. Последният му редакционен коментар, иронично озаглавен „Патриоти“, разкрива, че служители са изтеглили голям банков заем, без да представят оферта. „Да си журналист в Русия е равносилно на самоубийство. Самоубийство е да говориш истината,“ каза Владимир Юров, колега и приятел на Бекетов. Юров, редактор на друг независим вестник в Химки, е нападан три пъти. Последният път главорезите го намушкали десет пъти. Той оцелял. „Прокурорът не прояви интерес,“ каза той и добави: „Все още работя“.

Зад тези атаки срещу руската журналистика прозира естеството на съвременното руско общество и усъвършенстваната автократична държава, създадена от Путин, в която медиите играят ключова роля. Кремъл контролира всички държавни телевизионни мрежи и повечето вестници, а това прави журналистите, работещи за независими издания, все по-уязвими и незащитени.

Според Олег Панфилов, директор на московския Център за журналистика в извънредни ситуации, в Русия никога не е имало истинска свобода на словото. “В последните години тенденцията се е влошила,” казва той, “тъй като журналистите, които критикуват властите, са преследвани по обвинение в екстремизъм съгласно наказателния кодекс. Освен това държавната пропаганда е достигнала нивата от времето на Съветския съюз.” „Сега има около 80 нападения срещу журналисти годишно,“ отбелязва Панфилов.

Проблясък на свобода

Докато руската телевизия е непреклонно прокремълска, пейзажът от руски вестници е по-пъстър. Няколко издания, включително „Новая газета“ (вестникът на Политковская), и бизнес ежедневникът „Комерсант“, са истински независими. Има и други опозиционни медии, в това число московската радиостанция „Ехото на Москва“, макар техният обхват да е ограничен.

Защо Кремъл не е закрил последните независими медии на Русия? „Много руски политици имат къщи в Лондон и във Франция. Русия ще има много проблеми със запада, ако закрие тези медии. Руснаците перфектно разбират, че трябва да има някакъв видим проблясък на свобода, така че Русия да не бъде окачествена като тоталитарна държава,“ казва Панфилов.

Чуждите журналисти не са изправени пред същите физически опасности като руските им колеги, макар че да се работи като кореспондент в Москва понякога е трудно. „Всяка история тук е обвита от пластове на неяснота,“ казва Тони Халпин, който оглавява бюрото на „Таймс“ в Москва. „За чужденците тук е много трудно да получат дори бегла представа за дълбокия лабиринт на държавата. В много случаи успяваш да зърнеш истината само за миг.“

Сега руското правителство е наело няколко големи агенции за връзки с обществеността и цяла армия от блогъри, за да разпространи пропутиновското си послание. То гледа неодобрително на западните репортери, които задават неудобни въпроси. От 2000 година Русия е депортирала или отказала да допусне на своя територия около 40 журналисти. През юни британският журналист на свободна практика Саймън Пирани не беше допуснат да влезе в Москва и беше върнат в Лондон, макар че имаше валидна виза. Пирани, който пише по синдикални въпроси, беше сметнат за заплаха за сигурността, казаха по-късно служители.

Междувременно приятелите на Михаил Бекетов се молят той да се възстанови. Шансовете му не са добри. „Изглеждаше ужасно. Лицето му беше подуто. Кожата му беше като стъклена. Имаше тръба в гърлото. В Русия е много е опасно да си журналист, който пише истината,“ казва Федотова.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.