„Грубиянинът“ Вацлав Клаус става лице на Европа

Чешкият президент Вацлав Клаус се радва, след като е преизбран за президент на Чехия на 15 февруари 2008 година. Снимка: Ройтерс

През 80-те години агент на комунистическата тайна полиция проникнал на нелегалните семинари по икономика, водени от сприхавия бъдещ лидер на Чехия Вацлав Клаус, заподозрян, че възхвалява достойнствата на свободния пазар. Вместо да докладва за марксистката ерес, агентът бил поразен най-вече от прочутата сега арогантност на Клаус. „Поведението и отношението му разкриват, че той се изживява като отхвърлен гений“, отбелязал агентът в своя доклад, направен по-късно публично достояние. „Той показва, че който не е съгласен с възгледите му, е глупак и нищо не разбира.“ Оттогава са минали десетилетия, но Клаус, 67-годишният президент на Чехия и борец срещу догмите от миналото, със съвършено оформени мустаци, продължава да предизвиква остри реакции. Той обвини, както я нарича, заблудената борба срещу глобалното затопляне за международната финансова криза, заклейми Ал Гор като „апостол на арогантността“ заради ролята му в тази борба и обвини Европейския съюз, че действа като комунистическа държава.

Сега Чехия ще поеме ротационното председателство на ЕС и се усеща страх, че Клаус ще внесе смут в най-големия търговски блок и ще усложни усилията му за противодействие на икономическата криза и за разширяване на правомощията му. Ролята му в Чехия е до голяма степен церемониална, но той продължава да бъде сериозна сила там, има привърженици из цяла Европа и се наслаждава на това, че е в центъра на вниманието. „О, Боже, Вацлав Клаус е следващият“, гласи неотдавнашно заглавие на статия в австрийския всекидневник „Пресе“. Тя предрича хаоса, който той може да предизвика в съюза с 470 милиона население, и без това разделен по въпроса за бъдещата си посока.

Клаус, който е икономист по образование и споделя идеологията на свободния пазар, разкритикува курса, зададен от досегашния лидер на съюза – президента Никола Саркози. Амбициозният Саркози използва европейското председателство на Франция, за да прокара дневен ред, включващ по-широка и по-координирана регулация от страна на най-големите икономики с цел укротяване на най-лошите пазарни ексцеси. Дори тези, които се тревожат, че Клаус може да изиграе ролята на размирник, приемат, че влиянието му върху политиката в ЕС ще бъде ограничено, като се имат предвид предимно символичните му функции като президент на Чехия.
Но волята и разпалената риторика на Клаус вероятно ще окажат влияние. Видният британски историк Тимъти Гартън Еш веднъж го нарече „един от най-големите грубияни, които съм срещал някога“. „Клаус е провокатор, който ще нагласи своите аргументи така, че да привлече вниманието“, каза Иржи Пехе, бивш съветник на противника на Клаус и предшественик на президентския пост Вацлав Хавел.

За привържениците си Клаус е смел, самотен кръстоносец, защитник на свободата, единственият европейски лидер от типа на страховитата Маргарет Тачър. (Хора, близки до Клаус, твърдят, че той е поставил снимка на бившата британска министър-председателка до бюрото си в своя кабинет.) За многобройните му критици той е циничен популист, твърдоглав прагматик, отдавна известен като противоположност на философа-мечтател Хавел и като размирник.

Клаус отказа да даде интервю за тази статия. От канцеларията му нарекоха списъка с предложените въпроси „странен“. Смята се, че като бивш финансов министър и министър-председател той има заслуга за ръководенето на мирното разделяне на Чехословакия на две държави през 1993 година и за превръщането на Чехия в една от най-успешните икономики от бившия съветски блок. Но управленческите му идеи не се споделят от голяма част от държавите в ЕС, който неговата страна ще оглави от 1 януари.

Американският президент Джордж Буш (вляво) и чешкият му колега Вацлав Клаус минават пред почетната рота в Пражкия замък в Прага. Снимка: Ройтерс

Макар че много от най-ревностните привърженици на свободния пазар по света признаха нуждата от предприетото наскоро съгласувано спасяване на европейските банки, Клаус го порица като безотговорен протекционизъм. За кризата той обвини твърде голямата, а не твърде малката, регулация. Като яростен критик на движението за околната среда той нарече глобалното затопляне опасен „мит“, настоявайки, че борбата срещу промяната в климата заплашва икономическия растеж. Най-голямата му жлъч може би е запазена за ЕС. През 2005 година той призова за неговото „закриване“. Сега е явен противник на Лисабонския договор, който цели да помогне за превръщането на Европа в нещо повече от международен играч, което според него ще лиши държавите от суверенитета им.

При държавно посещение в Ирландия този месец Клаус вбеси правителството и раздразни доста хора в своята страна, след като публично похвали Деклан Ганли – бизнесмен и политически активист, повлиял в убеждаването на мнозинството от ирландските избиратели да отхвърлят договора през юни. А докато други европейски лидери критикуват възраждащата се агресивност на Русия, Клаус изгражда тесни връзки с министър-председателя Владимир Путин, а наскоро се разграничи от критиката на чешкото правителство към Русия по повод войната с Грузия през август.

Тези, които познават Клаус, казват, че неговият икономически либерализъм е следствие на образованието му. Той е роден през 1941 година, завършва икономическото си образование през 1963-та и е значително повлиян от икономистите на свободния пазар като Милтън Фридман. Синът на Клаус – Вацлав, който носи името на баща си, си спомня в едно интервю, че когато бил на 13 години, баща му му казал да прочете Александър Солженицин, за да разбере по-добре потисничеството на комунизма. „Ако живееш при комунизъм, ти си доста чувствителен към сили, които се опитват да контролират или да ограничават човешката свобода“, каза той в едно интервю. През 1989-а, по време на „нежната революция“, свалила комунистическите лидери на Чехословакия, Клаус предлага своите услуги като икономист на Граждански форум – организацията, противопоставила се на правителството. Когато новото правителство идва на власт, той става финансов министър. Но отношенията му с дисидентите бързо се влошават. В спомените си Хавел си спомня, че Клаус се отвращавал „от всички нас, които той явно беше поставил в един и същ куп с надписа „леви интелектуаци“.

През 1991 година Клаус основава нова десноцентристка партия – Гражданска демократическа партия, която печели изборите през юни 1992-ра, а той става министър-председател. Неговата радикална приватизационна стратегия, включваща ваучери, по-късно възприета в Русия и довела до натрупването на огромни състояния от няколко олигарси, е белязана от твърдения за корупция. Хавел обвинява Клаус в „бандитски капитализъм“. Ладислав Якл, който сега е частен секретар на Клаус, казва, че основната разлика между двамата лидери е, че Хавел се стреми да е добър към хората, а Клаус е решен да им дари свобода.

Клаус е принуден да подаде оставка като министър-председател през ноември 1997 година след правителствена криза, предизвикана от скандал с финансирането на партията. А през 2002 година е принуден да подаде оставка като лидер на партията, след като тя губи изборите за втори път. По-късно Клаус решава да се кандидатира за президент и печели с малка преднина през (2003 година). Оттогава популярността му расте и тази година той беше преизбран от чешкия парламент. Бохумил Долезал, водещ коментатор и някогашен съветник на Клаус, каза, че най-голямата му дарба е способността му да се харесва на обикновените чехи, които попиват неговия лек популизъм, докато си пият бирата. „Чехите имат дълбоко и неспокойно минало, изпълнено с неправди, а Клаус е майстор в проникването в него“, каза Долезал, като добави, че въпреки ограничените си правомощия президентският пост има излъчването на крал-император. „Дори и кон да беше президент на Чехия, той щеше да получи 50 процента одобрение, смята Долезал. А Клаус със сигурност е доста по-умен от един кон.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.