Георги, 22-годишен: Иззеха ми компютъра и дисковете от вкъщи

Трета седмица студент от София се чуди свидетел ли е, обвиняем ли е или жертва на полицейския произвол

metal.jpgВъпреки обещанията на полицаите от ГДБОП пред медиите, че няма да преследват хилядите хора, които използват торентите за обмяна на информация, няколко апартамента на нищо неподозиращи частни лица са обискирани, а компютрите им – иззети. Това се е случвало и в предишни години на съвсем обикновени граждани, които после са потърсили правата си в съда, признати са за невинни, но не са получили компютрите си и до днес.
Това се е случило и на Георги Диамандиев преди по-малко от месец.
Утре всеки може да е на негово място.

Георги Диамандиев е 22-годишен студент по електроника в Техническия университет – София. От 2-3 години насам прави любителски сайтове. Един от тях е интернет страницата на бившия му клас в Професионалната гимназия по техника и автоматика – София (предишният техникум „Киров“). Когато го приели за студент, направил страница в интернет и на новата си група в университета. До акцията на полицията в дома на Георги, чрез този сайт колегите му си разменяли снимки, лекции, проекти и различни материали, свързани с обучението.

Другите студенти използвали за същата цел общи e-mail адреси, но Георги решил да улесни живота на състудентите си. Платил си за статичен IP адрес (реален интернет адрес), направил домашния си компютър да работи като сървър и поместил на него сайта на университетската група. Държал компютърът си винаги включен, за да е на разположение на колегите му.

Като всеки нормален интернет потребител в България, имал и програма за торенти. Случвало му се е да сваля от други хора предимно музика, но не е бил сред най-активните потребители и съответно нямал висок рейтинг в торент-сайтовете.

metal2.jpgГеорги живее в апартамент в столичния квартал Лагера. Родителите му са инженери и също са завършили електроника в Технически университет. Има брат на 18 години и сестра на 17.

Ето какво разказва за деня на полицейската акция в дома му:

„Беше привечер, към седем-седем и нещо, а аз бях с приятели в някакво заведение. По едно време звъни майка ми много притеснена и казва: „Тук има 5 човека от Столична следствена служба. Прибери се, колкото можеш по-бързо“.

Тръгнах веднага. Вкъщи, в стая с размери 4 на 4 квадрата заварих адвокат, следовател, някакъв, който уж беше компютърен специалист, полицаи, двама съседи, които бяха извикани за свидетели, майка ми, баща ми, брат ми и сестра ми – общо 12 човека.
Веднага попитах какво се е случило и полицаите ми показаха документи за обиск. На един от тях пишеше, че от Жокер медия са повдигнали обвинение срещу неизвестен извършител, а отдолу имаше списък с имена, сред които това на Елиян Гешев, собственикът на торент-тракера Агена БГ. До този момент дори не знаех, че съществува такъв човек. Бяха изредени и имената на други хора. Моето също фигурираше.

Тъй като изобщо нямах представа кои са хората от този списък, веднага го съобщих на полицаите, но те не ми обърнаха внимание, а започнаха да ми изземат компютъра и всичко, което прецениха, че им трябва.

Още преди да дойда, бяха описали, че са заварили компютъра ми включен и на него имало програма BitComet. След като майка ми звъннала да се прибирам, те изключили компютъра с аргумента, че може отдалече да изтрия информацията, щом като съм предупреден. А те по принцип нямат право без мое присъствие да правят каквото и да било.

Останаха до след 10 часа вечерта. Взеха ми само кутията от компютъра, без монитора, мишката и клавиатурата. Понеже от 9 до 10 часа трябваше да правя контролно по интернет точно от компютъра си, помолих ги да отложат за малко изземането, но те отказаха категорично. Тогава баща ми поиска да запишат в протокола, че е било възпрепятствано провеждането на контролно – изпит по еди кой си предмет.

По-нататък гледаха, писаха, опаковаха всичко в пликове. Имах един най-обикновен вентилатор за домашно ползване и го бях сложил в кутията на компютъра да охлажда хард дисковете ми – той е външен, включва се в контакта. Помолих ги да ми го оставят, защото ако вътре се обърне в кутията, ще ми изпочупят платките. Те обаче отказаха с обяснението, че нямат право повече да променят каквото и да е. След малко, единият от тях видя, че кабелът на компютъра стърчи отвън, отвори пакета, пъхна кабела вътре и го затвори. Аз го попитах – добре де, нали нямаше право? Тогава той отвори пак, извади кабела да стърчи навън и го затвори, за да е всичко редовно.

Тъкмо щяха да си тръгват, когато една от жените се огледа и реши, че трябва да ми вземат и дисковете. Започнаха да ги броят, но по най-безобразния начин – хващаха ги от долната страна, омазваха ги, при което баща ми поиска пак да се запише в протокола – немарливо изземване на доказателства – ако дисковете не работят след това, ние не носим отговорност.

Изброиха 300 диска, опаковаха ги, налепиха пликовете с лепенки, по 5 човека се подписаха, че са присъствали на изземането на компютър и дискове, и ми дадоха призовка да отида в следствената служба на следващия ден.

Като цяло не се държаха враждебно. Изглеждаха така, сякаш не им е по сърце да вършат точно тази работа, но явно им беше спуснато като задължение. Нямаха вид на хора, които се гордеят с това, което вършат, защото ни видяха що за престъпници сме – ние сме 3 деца, аз съм най-големият, другите са по-малки от мен, всички използваме този компютър – и аз, и брат ми, и сестра ми, и баща ми. Беше им пределно ясно, че не сме някаква мафия, не сме дори и офис, а най-обикновени хора.“

Към момента Георги не знае нито къде му е компютърът, нито дали изобщо ще му го върнат. Отначало са го обискирали като престъпник, а после са го викали на разпит в Столичната следствена служба като свидетел. Срещу кого е свидетелствал обаче, Георги не знае. Чака от 3 седмици да направят експертиза на компютъра му, след която съдията щял да реши дали да е свидетел, или обвиняем.
Никой и до днес не му е обяснил на какво основание е издадена заповед за обиск в дома на родителите му и защо са лишили цялото му голямо семейство от компютър.

Били засекли, че от 6 IP-адреса се случва нещо неправомерно и адресът на компютъра на Георги бил сред тях. Но така и не казали какво толкова противозаконно е извършил. Самите полицаи установили, че нито е разпространявал материали с порнографско съдържание, нито дори е притежавал такива, а напоследък дори нямал време да седи на този компютър, заради ангажиментите в университета.

Единствената връзка, която Георги се сеща да има с престъпния свят, е художествена измислица. Със същата фамилия – Диамандиеви, бяха наречени и лошите герои в българския сериал „Дунав мост“. Когато полицаите нахлули в дома им, баща му така и се пошегувал: „Вие да не сте ни свързали с тия от мафията по филма?“

metal3.jpgЗа разлика от лошите от телевизията, Георги предпочита да слуша музика, да излиза с приятелката си и да кара колело. В момента от 6 до 10 часа дневно прекарва в Техническия университет и компютърът не му липсва кой знае колко. Единственият му проблем е, че веднъж-два пъти седмично трябва да предава протоколи по интернет, а голяма част от информацията, която му служи в обучението, се намира в конфискувания компютър.

Освен Георги, колегите от групата му в университета също са потърпевши, защото в момента студентският им сайт също не работи, а всички са разчитали да намират там лекциите и материалите, от които да учат.

*В следващите дни ще публикуваме материали по темата – имат ли правни основания полицейските акции срещу обикновените потребители. Ще потърсим също и мнението на полицаи и следователи за мотивите им да обискират и изземат компютри.

Снимки: Нели Томова

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.