Афганистан ще рухне по-скоро отколкото си мисли светът

Афганистански полицай откарва повредено колело след самоубийствен атентат в провинция Нангархар. Снимка: Ройтерс

Афганистан ще рухне по-скоро, отколкото си мисли светът. Кандахар е в ръцете на талибаните – с изключение на едно парче земя в центъра на града, а първите талибански контролни пунктове са на едва 25 км от Кабул. Силно корумпираното правителство на Хамид Карзай е почти толкова безсилно, колкото и иракското правителство в „зелената зона“ в Багдад. Шофьорите на камиони носят разрешителни за извършване на търговска дейност, издадени от талибаните, които си имат и свои съдилища в отдалечените райони на страната.

Червеният кръст предупреди, че хуманитарните операции намаляват драстично във все по-големи области на Афганистан. През последните 11 месеца са убити повече от 4 000 души, от които поне една трета са цивилни, както и голям брой войници от силите на НАТО и около 30 хуманитарни работници. И талибаните, и правителството на Карзай екзекутират все по-голям брой от затворниците си. Този месец афганистанските власти обесиха петима мъже за убийство, отвличане или изнасилване – присъдата на един затворник, далечен роднина на Карзай, беше заменена, както се и предполагаше, а повече от 100 други в Кабул очакват смъртните си наказания.

Това не е демократичният, мирен, възраждащ се, „недискриминационен към пола“ Афганистан, който светът обеща да създаде след свалянето на талибаните през 2001 година. С изключение на столицата и на крайните северни части на страната, навсякъде жените носят покриващите телата бурки, а бойци от Кашмир, Узбекистан, Чечения и даже Турция се присъединяват към редиците на талибаните. Смята се, че в момента в Афганистан има повече от 300 бойци от Турция, много от които са с европейски паспорти. „Никой от хората, които познавам, не иска да види талибаните отново на власт“, каза един шеф на фирма в Кабул, като анонимността сега е също толкова необходима, колкото беше и преди 2001 година. „Но хората мразят правителството и парламента, които нехаят за тяхната сигурност. Няма полза от правителството. Вътрешноразселените бежанци, които се стичат от цялата страна в Кабул, са толкова много, има масова безработица, но, разбира се, няма статистика.“

„Отвореният пазар“ вкара много от нас във финансова катастрофа. А Афганистан е просто бойно поле за идеологиите, опиума и политическата корупция. Сега тази банда от търговци получава договори от организации като Агенцията на САЩ за международно развитие. Най-напред те взимат от 30 до 50 процента, после разтрогват договорите и сключват подизпълнителски договори с други компании, като за самите афганистанци остават едва 10 процента от първоначалната сума.“

Афганистанците, които работят за благотворителни организации и за ООН, казват, че върху тях се упражнява все по-голям натиск да предоставят информация на талибаните и да им осигуряват безопасни жилища. Извън столицата селяните живеят в страх и от двете воюващи страни. Високопоставен служител в неправителствена организация в Кабул – отново при условие да не се разкрива самоличността му – каза, че и талибаните, и полицията редовно заплашват селяните. „Обикновено група талибани – примерно 15-16 души – пристига през нощта пред къщата на старейшината на селото и заявява, че има нужда от храна и от подслон. А старейшината казва на селяните да им дадат храна и да им позволят да останат в джамията. След това – през деня – полицията или армията пристигат и обвиняват селяните, че заговорничат с талибаните, задържат невинни мъже и заплашват, че ще спрат хуманитарната помощ. А после възниква опасност от въздушен удар срещу селото от американците.“

В град Газни талибаните наредиха мобилните телефони да се изключват от 17 до шест часа поради страх, че могат да бъдат използвани от шпиони, за да разкрият местоположението им. Сега полицейските части, с американска помощ, могат да проследяват обаждания и да установяват откъде са направени. Американците отново заговориха за създаването на „племенни доброволни отряди“ за борба с талибаните, така както стана в Ирак и както се опитаха да направят пакистанските власти по северозападната граница.

Племенните „лашкари“ (членовете на племенните милиции) от 80-те години бяха корумпирани от руснаците и когато системата беше изпробвана за първи път преди две години под наименованието „спомагателна полицейска сила“, тя се провали. Служителите в новосформираната жандармерия не ходеха на работа, крадяха оръжия и се превърнаха в частна войска. „Сега всеки път, когато някой новоназначен западен посланик пристигне в Кабул, афганистанците я изваждат отново на показ“, каза служител от друга неправителствена организация, който почти е загубил надежда. „Те обявяват: „нека да имаме местни опълчения – каква блестяща идея“. Но това няма да реши проблемите. Страната е подложена на бандитизъм, както и на жестокостта на талибаните и на въздушните удари. Вместо да се суети, международната общност трябва да помисли сериозно – нещо, което трябваше да направи преди 4-5 години.“

За западняците, които са от години в Кабул, това е нещо просто. Наистина ли стремежът към „демокрация“ е на първо място за афганистанците? Дали е възможно да има силна федерална държава в Афганистан? Готова ли е международната общност да се справи с военните диктатори и с наркобароните в правителството на Карзай? И, което е най-важно, наистина ли става въпрос за „сигурността на страната“? Старият и изтъркан американски израз, че „там, където свършва чакълът, започват талибаните“, не е верен. Талибаните поставят контролни пунктове на новопостроените пътища.

Афганистанският министър на отбраната командва – което е съмнително – 65 000 войници, но казва, че се нуждае от 500 000, за да контролира страната. Съветският съюз не успя да овладее страната, дори когато имаше стохилядна армия плюс подкрепление от 150 000 афганистански войници. Барак Обама се готви да изпрати в афганистанското блато още 7 000 американски войници, но в същото време испанците и италианците обмислят напускане, а норвежците може да изтеглят своите 500 войници от областта, западно от Харт. Западните лидери постоянно говорят за „ключа“ към решаване на проблема – обучението на все повече афганистанци за включване в армията. Но това е същият „ключ“, който изпробваха и руснаците, а той не влезе в ключалката.

„Ние“ не печелим в Афганистан. Приказките за разгром на талибаните, както винаги, звучат мрачно нереалистично. Наистина, когато президентът на Афганистан прави опит да преговаря с молла Омар – една от основните мишени на Америка в тази ужасна война – това очевидно предвещава нещастие. Въпреки че молла Омар отказа да преговаря. Едната възможност, която никой няма да обсъжда, е подялбата – южната част на Афганистан да се даде на талибаните, а останалото да се запази. Това обаче само ще предизвика нова криза, този път с Пакистан, защото пущуните, които съставляват по-голямата част от талибаните, ще поискат всичко, което считат за „Пущунистан“; а това би включвало повечето племенни територии в Пакистан. Тази възможност ще бъде и връщане към „голямата игра“ и към прекрояването на границите в Югозападна Азия – нещо, което, както показва историята, винаги е било придружено с големи кръвопролития.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.