Дийпак Чопра: „Америка да осигури план „Маршал” за арабския свят – с идеи“
Преди икономиката да затъмни всичко останало, САЩ видя подобрение в Ирак. Войната започна да заглъхва. Бунтовниците бяха умиротворени. И след това се появи Мумбай и техният 11 септември, както индийците наричат атентатите, и възродиха старите ни страхове. Докато светът гледаше жестокото и отвратително насилие срещу невинни жертви, беше много лесно атентаторите да се изтласкат възможно най-агресивно. С други думи – да бъдат избити до крак.
Но това не беше нашият 11 септември, а и оттогава ние научихме, че на тероризма има и друг вид реакция. Някои признават – с досада, но след дълго обмисляне – че да убиеш всеки терорист, до който може да се добереш, не означава, че убиваш идеологията му. Джихадистката идеология е варварска, насилствена и безсмислена. Но това няма да я унищожи. Идеите не могат да бъдат унищожавани със сила, още по-малко убивани. И трябва да има добра причина, за да се откажеш от тях.
Америка трябва да осигури план „Маршал” за арабския свят – не под формата на пари за възстановяване на разрушените от войната градове, а под формата на идеи за възстановяване на разкъсаните от насилието умове. Нямаме друга алтернатива. В двора ми има упорити туфи от плевели. И ми идва да взема една косачка и да ги разпердушиня. Но ако ги отрежеш до корен, плевелите израстват два пъти по-силни.
Във Виетнам научихме, че подходът към „сърцата и умовете” на Хо Ши Мин може да се противопостави на дъжд от напалм и унищожителните бомбардировки на В-52. Отровата на ислямския фундаментализъм ще устои на всяка агресия, която изпратим срещу нея. Корените не се поддават на насилието. (Разкъсай един плевел и той веднага ще разпръсне семето на десетки нови места.) Трябва да копаеш търпеливо и да не се предаваш докато не свършиш цялата работа.
Основните причини за фанатизма не са тайна. Някои са външни, като безкомпромисния политически гнет, който съществува в почти всяка арабска страна. Други са вътрешни и се коренят в ендемичното игнориране и липса на образование в тези общества. И двете може да бъдат променени, колкото и труден да е процесът.
Истинската причина за умиротворяването в Ирак беше, че военните успяха да сложат край на насилието в покрайнините на Багдад. Тогава американските войници започнаха да гледат отстрани, докато иракчаните сами поддържаха собствения си мир. Америка има невероятно предимство в арабския свят. Броят на хората с умерени възгледи значително надвишава броя на фанатиците. Но тези умерени хора не са имали властта или влиянието да променят сърцата и умовете на цялото население. Оръжията и от двете страни са прекалено шумни.
Съществено е да се промени ролята на Америка. Голяма част от широкоразпространената сред мюсюлманите симпатия към Ал Каида се базира на нагласата за отбрана, на отношението на хората, които се чувстват атакувани и съдени. Трябва да можем да контролираме заплахата от тероризма без да караме повече от милиард мюсюлмани да чувстват, че имат враг. Ако приемем противоположния подход и откажем да изкореним тероризма, значи приемаме, че джихадисткото движение, което влияе на всяка мюсюлманска страна, няма корени. Това е безсмислено и ще продължи да бъде така докато бъркаме убиването на терористите с унищожаването на тероризма.
Дийпак Чопра е индийски лекар, писател и философ, основател на център за борба с неизлечими болести. Той е един от най-големите духовни водачи на нашето време, един от „100-те най-известни мъже на 20-и век“. Автор е на десетки книги, преведени на десетки езици. За труда си „Квантово лечение“ е номиниран за Нобелова награда за алтернативна медицина. Последната му книга е Jesus: A Story of Enlightenment.