Германия и изкушението на руския газ

Германският канцлер Ангела Меркел шушука с руския президент Дмитрий Медведев в Санкт Петербург. Снимка: Ройтерс

В разгара на грузинската криза през август, германският канцлер Ангела Меркел отиде в Русия, за да предупреди за последиците от подновяване на милитаризма. Два дни по-късно тя беше в Грузия и заяви подкрепата си за евентуално присъединяване на страната към НАТО. Есента дойде и страстите се охладиха. Началото на октомври свари Меркел отново в Русия, този път за сключването на важна сделка между германската компания Е.ОН и руския държавен енергиен гигант „Газпром“ в Санкт Петербург. Тя дава на германската фирма дял в Южно Руское – огромно находище на природен газ в Сибир.

Изместващото се внимание на Меркел напомни за централната роля, която Германия изигра за изграждане на отношенията между Запада и Русия. Германия е най-големият търговски партньор на Русия, най-голямата икономика в Европа и един от най-близките съюзници на Америка. Агресивната политика на Москва не само изстреля ядрената и енергийна сила Русия обратно в центъра на геополитиката, но тя повлече със себе си и Германия.

САЩ се борят да редефинират отношенията си с възраждащото се и понякога антагонистично правителство в Москва. Германия обаче се опитва усилено да защити тесните търговски, културни и дипломатически отношения с Русия, които създаде след края на Студената война, а в някои области – и преди това. Докато САЩ се стремят главно да се противопоставят на новата военна агресивност на Русия, Германия е привърженик на действия в помощ на икономическото й развитие и гарантиране на политическата й стабилност. Германия смята, че трябва да направлява Русия, а не да я възпира.

Бъдещата администрация на Обама, която обеща да следва нов път както за ограничаване на ядрените амбиции на Иран, така и за други външнополитически цели, засягащи Русия, може да открие, че един от пътищата към Москва минава през Берлин. Тя най-малкото трябва да вземе предвид по-дълбоките интереси на Германия в Русия. „Има сериозни несъгласия между Вашингтон и Берлин, от които Москва може само да се облагодетелства при липса на по-добра координация“, каза Анджела Стент, най-висшият служител, отговарящ за Русия в Съвета за национално разузнаване на САЩ от 2004 до 2006 година, която сега ръководи катедрата по руска филология в Джорджтаунския университет. „Администрацията на Обама трябва да работи с германците в процеса на преразглеждане на американската политика към Русия“, каза тя.

Отегчени от американските напомняния, че 36 процента от природния газ, който отоплява германските домове, идва от Русия, някои политици в Германия се чудят как американците могат да се тревожат за тази енергийна зависимост повече от самите тях. „Много германци смятат, че Буш завладя Ирак само заради петрола, а много американци са на мнение, че политиката на Германия към Русия се ръководи от природния газ“, каза Карстен Д. Фойгт, която координира германско-американските отношения в министерството на външните работи на Германия и от години ръководи парламентарната група за приятелство Германия-Русия в немския парламент. „Всяко германско правителство от 70-те години насам се опитва да обвърже Русия, а преди това Съветския съюз, по-тясно с Европа.“

„Сътрудничеството ни започна по време на Студената война“, каза Сергей Куприянов, представител на „Газпром“. Той има предвид споразуменията, срещу които САЩ се обявиха и съгласно които бяха построени газопроводи между Русия и Германия през 70-те години. „Берлинската стена все още съществуваше, каза той. В сравнение с това, пред което бяхме изправени тогава, Грузия е просто нищо.“

Германците виждат не зависимост от Русия, а взаимозависимост. 27-те страни членки на ЕС имат дял от 80 процента в общите чужди инвестиции в Русия – факт, който беше напълно разкрит, ако Кремъл е забравил, с изтеглянето на капитали след грузинската криза. След Грузия европейците се разгневиха и замразиха отношенията с Русия по ново споразумение за партньорство. Само 10 седмици по-късно те решиха да подновят преговорите. „Не можем да построим европейска архитектура противно на желанието на Русия или без Русия, а само заедно с Русия“, каза Александър Рар, директор на руско-евразийската програма в германския Съвет по външни отношения.

Германия се нуждае от суровините на Русия и жадува за големия пазар там за своите стругове. Русия е също толкова зависима от европейските инвестиции, за да разширява икономиката си. Връзките между двете най-големи страни в Европа се формират в продължение на векове, още когато германската благородничка Екатерина става руската царица Екатерина Велика, а германски генерали предвождали армията на царя. Германски занаятчии работели в Москва, а германски фермери се заселвали близо до река Волга. От германска страна отношенията са се влияели от вината на Германия за Втората световна война и обединението на страната. Основата обаче винаги е бил бизнесът, в който техническите умения на Германия допълват големите ресурси на Русия. Германският конгломерат „Сименс“ постави основите на държавната телеграфна мрежа на Русия през 50-те години. Сталин построи съветската индустриална мощ в рамките на първия си план за петилетката до голяма степен с германски машини.

Настоящият глобален застой създаде опасения в Русия за евентуално повторение на срива на рублата от 1998 година. Световната банка понижи наполовина прогнозите си за растежа в Русия следващата година, но той е все пак 3 процента, докато германската икономика, която е вече в рецесия, се очаква да се свие допълнително. Това ще направи Русия още по-важна на фона на растящата безработица в Германия. През първата половина на годината търговията между Русия и Германия нарасна с 25 процента до 49,3 милиарда долара. Русия е един от най-бързорастящите пазари на германската продукция. Миналата година германският износ за Русия беше 36 милиарда долара – над пет пъти повече от износа на САЩ за Русия, който беше в размер на 6,7 милиарда долара.

Германски бизнесмени не само печелят от търговия в Москва или инвестират в богатите находища на петрол и природен газ в страната. Те са навсякъде – от Сибир през Екатеринбург до Санкт Петербург – и имат около 4600 компании с общи инвестиции от 13,2 милиарда долара, които строят заводи и доставят машини на руснаците, стремящи се да са нещо повече от склад за суровини за европейските си съседки.

Днес „Сименс“ снабдява Русия с първите си високоскоростни влакове, известни като „Веларо РУС“. Договорът е на стойност 758 милиона долара, като половината от тази сума е за влаковете, а другата половина за техническа поддръжка. Строителната компания „Инфраструктура“ на олигарха Роман Абрамович обяви тази година, че е възложила на германската компания „Херенкнехт“ да прокопае тунели в Москва и Сочи в подготовка на зимната олимпиада през 2014 година. Това ще са най-мащабните изкопни работи досега в света.

Според Игор Юргенс, изпълнителен председател на управителния съвет на Института за съвременно развитие в Москва, чийто главен директор е президентът Дмитрий Медведев, Германия е стратегически партньор и най-търпеливият инвеститор в бъдещето на Русия. „В тази страна нямаме закони, но имаме много приятелства, а приятелството е по-важно от законите“, каза Юргенс в интервю от офиса си в Москва, който се намира недалеч от „Садовое кольцо“, където стари лади се промъкват между последен модел мерцедеси седан в задръстванията. „Това винаги е било така. Това е положението с германците.“ „На фона на икономическото, при това доста силно, сътрудничество, критиките на германците не се вземат толкова навътре, колкото критиките на някои други, които не се занимават с нищо друго, освен с критики“, каза Юргенс.

Когато Медведев заплаши след изборите в САЩ да разположи нови ракети в Калининград, мястото символизираше болезнените, сложи отношения между Русия и Германия. Този остров руска територия, странно изникнал между членките на НАТО Полша и Литва, е бившият германски град Кьонигсберг, който стана част от Съветския съюз в края на Втората световна война.

Въпреки това, като знак за възможностите, които триъгълникът Русия-Германия-САЩ съдържа, не друг, а германският външен министър Франк Валтер Щайнмайер от обичайно русофилските социалдемократи излезе може би с най-суровата реакция към Медведев. На следващия ден той призна, че това е бил неправилен сигнал в неправилен момент. Администрацията на Обама, споделят под сурдинка германски представители, трябва да си вземе бележка. Фактът, че Медведев направи „заден ход“ показва, че руснаците вече имат едно наум.

Със съкращения, от БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.