Какви майки отглеждат терористите самоубийци?
През неопределени интервали от време светът настръхва от кървавите кадри на поредния атентат на терористи-самoубийци. От екраните на световните агенции ни залива хаосът от унищожени и осакатени човешки тела, локви от кръв, руини от сгради и жалки останки от това, което е било живот само преди броени минути. Нашето травмирано съзнание се лута в безсмислието и жестокостта на извършеното със смразяващото опасение: „Това може да се случи и с мен!” Но след като първоначалният шок поотшуми, човек изтласква чувствата в ъгълчетата на съзнанието си и потъва в руслото на ежедневието до… следващата зловеща новина. А зловещите събития са навързани в дълга верига. Спомняте ли си първите часове след атентатите на Световния търговски център през 2001 г.? Тогава световните агенции предадоха кадри на ликуващи жени в палестинските лагери в ивицата Газа – жените празнуваха смъртта на повече от 3000 невинни души. После кадрите потънаха в информационния поток, но това абсурдно ликуване преследва като призрачно проклятие синовете и дъщерите на тези жени и техните жертви.
Много ислямски младежи смятат, че майките им са ги отгледали, за да бъдат терористи-самоубийци, „мъченици”. Майките дори избирали кой син да умре и кой да остане жив, за да се грижи за тях в старостта им. В Газа майката на трима атентатори на „Хамас“ записала на видеолента пътя на всеки от тях към самоубийството, заявявайки, че би искала да има не трима, а 100 синове, които да принесе в жертва. Тя стана известна като „Майката на мъчениците” и понастоящем е член на палестинския парламент. Понякога смъртно ранени терористи се добират до жилището на родителите си, само за да могат да заяват на майките си, че вече са „мъченици”. Свидетели съобщават, че ”когато най-после синът й стане „мъченик”, майката изпитва неописуема радост и я изразява чрез „загхрада” (висок вибриращ звук, който се издава продължително от жените в моменти на радост като сватби и др.) и нерядко изразява пожелание всичките й синове да бъдат постигнати от такава съдба.
Какви са тези майки, които поучават децата си с внушения, че трябва да се принесат в жертва на Всемогъщия и им връчват шахидски колани, за да маршируват наоколо и да се вживяват в ролята на мъченици? Ето какво отговаря в интервю Ум Нидал, станала известна след смъртта на трима от десетте си синове като терористи самоубийци:
„- Някои хора казват: Защо вие подготвяте децата си за смърт, а не за живот?
Може би те биха могли да направят много повече, ако живеят, отколкото ако умрат. Биха могли да станат военни командири или велики умове, които да се борят за вашата кауза, вместо да обричат живота си на гибел?
– Те не обричат живота си на гибел или смърт. Това не е смърт. Това се нарича мъченичество.
– Вас ви определят като терористка по цял свят. И то не просто като като терористка, а като някой, който произвежда терористи.
– Нека да ме определят както си искат. Аз съм почитана и горда, че съм терористка в името на Аллаха.”
Тези жени възприемат смъртта на своите деца като още един „бисер в короната.” Тези млади хора за тях са не повече от средство, инструмент, с който те и фамилиите им да придобият обществен престиж. Приказките за Аллаха служат за да замаскират грозните факти – тези деца са манипулирани и пожертвани от собствените си майки. Поведението на тези майки, както всъщност и поведението на други такива, илюстрира как се възпроизвежда „порочният кръг на насилието.” Тези жени подлагат децата си на отричането на волята за живот и на насилието, което самите те са изтърпели в детството и младостта си. Широко известно е нечовешкото третиране на жените в мюсюлманската култура. Когато се роди дете от женски пол, традиционно до леглото на родилката се копае дупка; в случай, че се извърши детеубийство.
Много момичета в ислямските страни стават жертва на изнасилвания и впоследствие са обвинявани за това, тъй като се смята, че “онези, които не искат да бъдат изнасилени, никога няма да бъдат.” Все още в някои страни се практикува публичното убийство с камъни при такива случаи (виж тук). Гениталното осакатяване на момичета в ранна възраст се прилага в ислямски семейства от 40 страни на света. Порасналите момичета се третират като нечисти същества, налага им се носенето на унифицирано облекло, което изтрива всяка индивидуалност, и те нерядко са физически малтретирани преди и след брака си. Проучвания на организацията „Лекари за човешки права” показват, че 97 % от жените в районите с ислямска култура страдат от тежки депресивни разстройства.
Какво могат да дадат тези майки на децата си? Не повече от това, което познават: пълно дехуманизиране на човешката личност, превръщането й в обект, инструмент за постигане на някакви цели и отричането на правото на живот и развитие? Невъзможността на тези младежи да си измъкнат от капана на анахроничните обществени и семейни парадигми и да развият свой собствен емоционален и духовен живот, предопределя съдбата им: да бъдат жертви и да направят други хора жертви. И въпреки че декларираните от тях каузи са различни, истината, която стои зад действията им, е само една: те не познават друго освен насилието и могат да дадат на света само едно: насилие.