Внимателно с витамините! Може и да са опасни.
В сезона на простудите и грипа много хора посягат към хранителните добавки и синтетични витамини, водени от убеждението, че витамините подпомагат имунната система и действат антистресово. Най-препоръчвани са витамин С, витамин Е и бета-каротинът. Лекари и неспециалисти твърдят, че никоя друга хранителна съставка не е толкова добра за здравето и не води до по-дълъг живот. Нови изследвания обаче показват, че много препарати, които съдържат витамини, не са чак толкова полезни, а някои от тях са дори опасни. Каква е дневната доза, необходима на организма ни и какви са вредните влияния на витамините, пише немският в. „Ди велт“.
Изминаха около сто години откакто учените откриха т.нар. accessory food factors – допълнителните хранителни фактори. Стана ясно, че недостигът на тези вещества може да е опасен и затова те не трябва да липсват от менюто. През 1912 година полският биохимик Казимир Функ изолира витамините в лабораторни условия, а терминът е съставен от две важни части – “вита” – живот и “амини” – една от важните групи вещества в химията.
Оттогава никое друго вещество, съдържащо се в храните, не е толкова известно и не се свързва така директно със здравето и с дълголетието. Още в началото на миналия век обаче Казимир Функ предупреждава от опасностите от “лековерието” и “крайни прояви на доверието” по отношение на витамините, но никой не му обръща внимание. Междувременно годишният оборот на подобни препарати в Германия е над 1,2 млрд. евро, а към тях трябва да се прибавят тонове витаминизирани кисели млека, плодови напитки, бонбони и козметични кремове. Вече има дори тениски с витамин С. И при всичко това научната мисъл по никой начин не е единодушна за това, че витамините удължават живота. Напротив – в по-високи дози те дори могат да го съкратят.
В средата на ноември Американската кардиологична асоциация се събра на годишния си конгрес. На него бяха отчетени по-скоро положителните ефекти от използването на богата на плодове и зеленчуци храна, но равносметката за обогатените с витамини препарати беше доста отрезвяваща. Едно изследване, включило 14 641 лекари, не открило доказателства, че витамин С или Е са допринесли за предотвратяването на дори един инфаркт. Ръководителят на проучването Хауърд Сесо от болницата Brigham and Women’s Hospital в Бостън твърди: “От взимащите витамин С починаха 857 изследвани лица, плацебо – 804, витамин Е – 841, а в контролната група – 820”. При това станало ясно, че витамин Е повишава значително риска от кръвоизливи в мозъка.
При анализ на 47 клинични изследвания на витамин С датски учени пък стигнали до извода, че препаратите с витамин С не удължават живота, а витамините А и Е, както и бета-каротинът, дори го скъсяват. С драматични резултати се оказало едно изследване от 1996 година, в което било тествано влиянието на витамин А и бета-каротина върху пушачите. Учените очаквали, че те ще се разболяват по-рядко от рак на белите дробове, но честотата на заболяването бързо се повишила с 28 процента. Затова изследователите прекъснали експеримента предсрочно.
Но как нещо, което обикновено предпазва тялото от агресивните субстанции, може да е вредно? Един от възможните отговори се крие в противоречивата същност на свободните радикали – така медицината нарича онези разрушителни групи молекули, които ускоряват стареенето и дори може да предизвикат рак. Явно тези вещества не причиняват само вреди: “Те стимулират важните защитни механизми на тялото,” обяснява Горан Белакович, интернист от университета Ниш в Сърбия. Затова не винаги е полезно да ги спираме с помощта на витамините. Според Белакович освен това е възможно синтетичните витамини да действат по-различно отколкото естествените.
Експертът по храненето Конрад Биезалски от университета Хоенхайм не е съвсем съгласен: “Човешкият организъм не различава между витамините в храната и тези в хранителните добавки.” Но и той подчертава, че допълнителните витамини по никакъв начин не са от полза за здравите хора, но при положение, че се хранят балансирано. Днес някои храни дори съдържат повече витамини, отколкото по-рано. Например в сто грама от някои салами има 20 милиграма витамин С, което е повече отколкото има в една ябълка.
Капсулата витамин С е прамайката на всички препарати и е една от първите, разгадана от медицината. Но междувременно е ясно, че хапчетата не пазят от простуда, рак, ревматизъм и инфаркт. Вместо това те може да предизвикат разстройство и камъни в бъбреците, освен това според изследванията намаляват ефекта на химиотерапията.
Като антиоксидант витамин С предпазва от агресивното действие на свободните радикали. Важен е също така за имунната система и за съединителните тъкани. Изследванията обаче показват, че витаминът пази не само здравите клетки, а и раковите. Затова лекарите съветват да не се взима във високи дози по време на терапия. При здравите хора дневната доза е между 50 и 100 милиграма, и тя може да бъде набавена изцяло чрез плодове и зеленчуци.
За сметка на това пък витамин А се съдържа преди всичко във вътрешностите, черния дроб и сиренето. Веществото е важно за лигавиците и за изграждането на очните пигменти. Възрастните хора имат нужда от един милиграм на ден. Изследванията доказаха, че и слабо завишените количества – от 1,5 до 3 милиграма – имат отрицателно влияние върху плътността на костите. Причината: витамин А неутрализира витамин Д.
Широко известно е, че витамин Д стабилизира костите като подпомага натрупването на калций. Новите изследвания показват, че той има голямо влияние върху раковите заболявания и върху имунната система. Канадски учени констатираха например, че пациентките с рак на гърдата с недостиг на витамин Д са три пъти по-застрашени от метастази и има около 73 процента по-висока опасност да починат в първите десет години след поставянето на диагнозата. “Това беше първият случай, при който беше доказано влиянието на витамин Д върху развитието на вече появил се рак на гърдата,” казва ръководителката на изследването Памела Гудуин от Mount Sinai Hospital в Торонто.
Немското общество по хранене препоръчва приемането на пет микрограма от мастноразтворимия витамин и яйца. Достатъчна е също и 20-минутна разходка, за да се достави чрез кожата. Особеното при витамин Д е, че той може да се произвежда от човешкото тяло. Само десет минути слънце са достатъчни, за да се активира пълната доза витамин Д, която предпазва от рак, диабет и от много други заболявания, които може да се появят заради слаба имунна система. Дали това може да направят и хапчетата, не е много сигурно: над 25 микрограма витамин Д може да предизвикат образуване на камъни в бъбреците, артеросклероза и високо кръвно.