Не се умилквайте на Русия
Хели Дейл*
Да се променя външната политика в последните седмици от мандата на отиващото си правителство не е особено смислено. Затова промяната в позицията на правителството на Буш за пътя на Грузия и Украйна към членство в НАТО буди учудване. Защо не бе дадена възможност на следващия президент да внася промени в политиката съобразно с неговите приоритети?
Един от възможните отговори е сценарият за „отровния хап“. Нека си спомним, че президентът Клинтън остави на президента Джордж Буш няколко „отровни хапа“, като подписа спорни международни споразумения през последните дни от мандата си. Но отстъплението на правителството на Буш пред руската агресия в Грузия едва ли е отровен хап. То е неблагополучно решение, изпращащо грешен сигнал към света. Спорът е за плановете за действие за членство в НАТО на Украйна и Грузия, които полагат големи усилия да се присъединят към Северноатлантическия съюз.
На срещата на върха през пролетта в Букурещ членовете на НАТО дадоха обещание, че външните министри през декември ще вземат конкретни решения за предоставяне на Грузия и Украйна на „бързи пътеки“ за приемане в НАТО. Грузия и Украйна все още са в дневния ред, но в последната минута държавният секретар Кондълиза Райс обяви, че Съединените щати се отказват от опитите да издействат на двете страни планове за действие за членство. Това решение породи разочарование сред нашите съюзници от Централна и Източна Европа, без да говорим, разбира се за Киев и Тбилиси.
То обаче беше прието с голямо облекчение в столиците на Западна Европа. Най-вече Франция и Германия (изненада, изненада) се страхуваха да не раздразнят Русия, която яростно се противопоставя на присъединяване на двете бивши съветски републики към НАТО.
Русия, разбира се, е много доволна от американското решение. „Радвам се, че възтържествува разумът, за съжаление едва в края на мандата на сегашното правителство“, каза президентът Дмитрий Медведев. „Независимо дали американците се вслушаха в европейците или в някой друг, сега тази идея вече не се натрапва толкова настоятелно и неразумно, както се правеше до неотдавна“. Безспорно обаче именно руската агресия и безцеремонност карат бившите съветски републики да търсят днес защита навсякъде, където могат да я намерят – предимно в западни институции като ЕС и НАТО. От тях двете НАТО е далеч по-важна за сигурността им.
Днес руснаците усилено копаят окопи и издигат огради из Грузия и чертаят в нея граници, с които да бетонират териториалните завоевания на Русия от инвазията през август. Посланикът на САЩ в НАТО Кърт Волкър каза пред „Файненшъл таймс“, че Съединените щати днес продължават да подкрепят стремежа на Грузия и Украйна да се присъединят към НАТО, но „Планът за действие за членство (ПДЧ) толкова силно се политизира, че не можем да постигнем съгласие да го използваме.“ Засега НАТО ще продължи засиления диалог с двете страни, насочвайки усилията към мониторинг и помощ за вътрешнополитическите, икономическите и военните реформи, но престава да говори за официални или конкретни планове.
Правителствата на Украйна и Грузия хранеха много по-големи надежди, особено след събитията през август. Сега те в никакъв случай не са доволни. Последиците от отстъплението на НАТО се усещат още по-силно в постсъветското пространство. Заплашителните приказки на Русия в отговор на евентуално разполагане на американския противоракетен щит в Европа (или т.нар. трета база) през последните седмици се възприемат като предизвикателство към избрания за президент Барак Обама, което може да се превърне в първото му външнополитическо изпитание.
Всъщност правителството на Джордж Буш подготви пътя на Обама да се откаже от „третата база“, която трябва да бъде разположена в Полша и Чехия. Почти невъзможно е въпросите за разширяването на НАТО и за противоракетната отбрана да не се обвързват. В името на по-добри отношения с руските управници Обама може да реши да се откаже и от двете инициативи, които според Русия са посегателства към бившата й територия.
Ако Съединените щати правят такива обрати в политиката, престижът на американското ръководство ще бъде силно опетнен в страните от бившия Съветски съюз и бившия Варшавски договор. През последните години тези страни се наредиха сред най-надеждните съюзници на САЩ в Ирак и Афганистан – точно там, където имахме най-голяма нужда от тях. Ако сега се разграничим от тях, със сигурност в бъдеще те много ще се замислят дали отново да ни подкрепят. Като световен лидер, Съединените щати могат да платят твърде скъпо за опитите си да се харесат на Русия.
*Хели Дейл е директор на Центъра за международни политически изследвания „Дъглас и Сара Алисън“ към фондацията Херитидж.
По БТА