Неси от Лох Нес – чудовище или химера, която показва какви сме?

Брайън Мортън

Една от десетките снимки на чудовището Неси. Снимка: анамалия.ру

Туроператорите отдавна настояват да спрем да възприемаме езерото Лох Нес просто като място, където живее едноименното чудовище. Те искат да го приемаме като световен геологически феномен, една брънка от веригата на разлома Грейт Глен. И да започнем да мислим за него по-скоро като за нов Голям каньон и по-малко за “езеро от юрския период”. Звучи убедително, но истината е, че Неси е сложен образ, своеобразна икона, сложно устроена и напълно жизнеспособна. Неси – то, тя или те – ни е нужна като гаранция за националната идентичност и самосъзнание.

Вече минаха 75 години откакто беше публикувана първата “снимка” на чудовището от Лох Нес. След първата последва втора и много други, въпреки че с изобретяването на цветната фотография броят им внезапно намаля. Самото езеро стана място за поклонение на най-разнообразни изследователи, обсебени от идеята, естествоизпитатели, New Age последователи, палеонтолози, криптозоолози, шегаджии и кинематографисти.

Мястото оказва на хората странно въздействие. Беднякът Тим Динсдейл, най-знаменитият изследовател на феномена “чудовището от Лох Нес”, се превърна в мрачен маниак. Непорочният Питър Скот беше въведен в изкушение и злостно подправяше научните данни: той взе неясна снимка, обърна я с краката нагоре, освети я и малко подправи нещо ромбовидно в средата и – хоп – ето ти плавник. Значи пред нас има плезиозавър. Много хора досега се надсмиват над кореспондента на БиБиСи Никълъс Уитчъл за младежкото му увлечение по лова на чудовището и продължават да го питат “Е, Ник, искаш ли търсиш динозавъра?”

А т.нар. “фотография на хирурга” (Surgeon’s Photograph)? Какво хрумване за първоаприлска шега, а и кой би заподозрял един лекар в измама! Тя, между другото, надживя собственото си разобличение и дори скептиците я смятат за “изображение” на чудовището. В действителност самата тя е чудовище: загадъчен, изплувал на повърхността образ на това, в което много от нас биха искали да вярват, въпреки че сами се упрекват за това.

Странното за изследванията на Лох Нес е, че всички опровержения в света не успяват да накърнят феномена. Класическите снимки и най-важните свидетелства отпадат едно по едно като природни феномени или шеги: плуващи елени, особен вид птици, семейство видри, торби от торове, пълни със слама, части от рибарски лодки и счупени закачалки за шапки, “тревни матраци”, изплували отнякъде, следи от лодки и от вълни, дървени трупи и дори кучета – твърди се, че на една от най-известните снимки е на двойно експониран лабрадор с пръчка в устата, за което е необходима по-голяма фантазия отколкото за това, да вярваш в оживялото вкаменено чудовище, живеещо и дишащо в шотландското езеро.
Неси ни е необходимо, за да разберем кои сме. Ако то въобще съществува, трябва да е невъзможно древно, което ни напомня за собственото ни дълго минало.

То в никакъв случай не е миловидно, което е начинът да кажем на света, че дори и да не ни достига външен блясък, под повърхността се крие нещо внушително.

Езерото Лох Нес в Шотландия. Снимка: свали.ру

Неговата неуловимост е от полза в страната ни, която не се гордее със слонове или с огромни стада пасящи диви гнута. Сафарито в Лох Нес е триумф на надеждата за вероятността. И все пак, по-дълбоко от всичко това, е онзи почти метафизичен въпрос дали чудовището от Лох Нес съществува наистина и какво представлява то. Има нещо порочно-елегантно в съвпадението, че първата снимка на Неси се появи в същата година, когато снимаха филма за Кинг-Конг и когато на власт в Германия дойде Хитлер, който малко по-късно основа гестапо.

Веднъж ми се наложи да прекарам цял час в компанията на една американка в пъб в Инвърнес, която се опитваше да ме убеди, че Неси е “актуализация” на злото. Беше много неприятно. Но още по-интересно е да съпоставим този феномен с модерния възход на шотландския национализъм. През 1933 година сър Александър Макивън претърпя съкрушителна загуба от тримата си съперници-лейбъристи на изборите, но работата е в това, че той беше общ кандидат на Националната партия на Шотландия и на Шотландската партия. Само година по-късно те успяха да преодолеят лилипутските си разногласия и да положат основите на Шотландската национална партия.

Само не казвайте, че между подема на национализма и появата на “чудовището” няма връзка. Защото се оказва, че чудовището е спало непробудно векове наред, а след това – изведнъж – подобри рекорда на Майкъл Фелпс по броя на триумфалните си появявания на екран. И в същата тази година започна възходът на Шотландската национална партия. Съвпадение ли е това? Не вярвам.

Феноменът Лох Нес крие дълбоко в себе си една тревожност, иманентно присъща на шотландската култура. Възможно е някога чудовището да е съществувало, но днес го няма. Някои поклонници на Неси твърдят, че сме го убили с вмешателството си. Други казват, че не можем да го видим, ако го търсим усилено, а трети – че може да го види само този, който вярва в него. Така че, коя от двете научни дисциплини – палеонтология и криптозоология – е по-близо до шотландския манталитет? И съществува ли той или е само измислена от учените вкаменелост? Или е химера, слепена от различни елементи, взети от несъзнаваното, която не е напълно реална?

Може би Неси ни харесва толкова много, защото сами не знаем кои сме?

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.