Ники Илиев: Покрай „Забранена любов“ за първи път чух положителни отзиви за себе си
Актьорът разказва за стеснителността, манекенството и новата си любов
Ники Илиев завършва кинорежисура в Нов български университет и актьорско майсторство при проф. Цветана Манева в НБУ. Той е участвал в няколко игрални филма, театрални постановки и реклами. Започва работата в телевизия в предаването на Канал 1 „МелоТиВимания”. Бил е водещ на сутрешно предаване на ТВ7 “Елегантно”.
Преди няколко месеца Ники спечели конкурс на американската компания „Ню имидж“ със своя сценарий за приключенията на двама братя, озаглавен „Стефи“. Сценарият е одобрен за финансиране, а Ники се надява да бъде режисьор на лентата. Сега Ники е част от сериала „Забранена любов“ по Нова ТВ. Освен за актьорската си игра, той напоследък е коментиран и заради новата си любов – „сестра му“ от сериала Саня Борисова.
– Как празнуваш Никулден? Приготвяш ли риба?
– Не, отказах се преди известно време от готвенето. Не правя шаран (усмихва се). Събираме се в тесен кръг, не съм по големите партита, специално по Никулден. Обикновено някой готви вместо мен в някой ресторант.
– Стана много популярен след сериала „Забранена любов” по Нова ТВ. Аз те помня от един филм по БНТ…
– „Мускетарят с маратонките”. Беше телевизионна новела, продуцирана от БНТ. Една моя съученичка ме покани. Аз дотогава не съм имал амбиции да се занимавам с нещо такова. Обичах киното много, но не мислех, че ще мога да се справя с такива неща. В крайна сметка ме избраха и нещо се запали в мен. Имах желание да се изявявам пред камера.
– Ти обаче изглеждаш ужасно притеснителен. Това не ти ли пречи?
– Да, в началото ми пречеше. Още от тинейджър бях свит, затворен, срамежлив и това определено ми пречеше, защото не можех да се справя с работа, свързана с изява пред публика, пред камера. Изпадах в ужасни нервни състояния, преди да изляза целият се тресях, заеквах. С времето обаче го преодолях, наложих си, че все пак има по-важни неща от това да се притеснявам.
– Защо не се насочи към друга сфера?
– Въпреки стеснителността аз исках това да работя. Наложих се да го преодолея. Аз все още го имам това притеснение, но когато става въпрос за работа, го изключвам и си я върша.
– Как започна с моделството?
– Вече работех в телевизията. На 18 години бях и докато си купувах костюм за абитуренския бал в един магазин, ме харесаха и ме поканиха за едно ревю. Оттам ме поканиха да подпиша договор с агенция „Ексграунд”, последваха реклами, снимки, пътувах в чужбина. Тогава ми харесваше, защото до този момент нямах кой знае какъв достъп до хора, които до този момент са били важни за мен…сега обаче не е така. А и беше добър начин да изкарвам допълнителни пари, защото аз се записах да уча. Беше забавно, защото не се изискваше много от мен.
– На мъжете модели плащат по-малко отколкото на жените, а и преди 7-8 години, когато си се занимавал с това, не си докарвал май много пари?
– То и сега не се изкарват. Бяха си фактор, но важно беше, че ми беше забавно, попаднах в по-лъскав свят, който в началото ми се струваше интересен, след което изгубих интерес. Имаше и хубави момичета около мен, пътувах…
– Как се губи интересът към лъскавия свят?
– В един момент усещаш колко е безсмислено всичко и човек трябва да е твърде повърхностен и да иска много малко от живота, за да продължи да му е интересно това нещо. Виждаш, че всички хора, които ти се усмихват и ти казват, че ще ти помогнат – те или искат нещо друго, или просто лицемерничат. Това е много материален свят, който на мен не ми допада – твърде малко душа, твърде малко морални ценности има в него, а и това, което правехме не беше кой знае колко достойно за един мъж. Не бих го нарекъл професия. А и в един момент усетих че хората започват да ме подценяват и че си губя времето занимавайки се с това.
– Въртяха ли се около теб богати, самотни дами, както се случва при жените модели – с богатите мъже?
– При мъжете го няма това, поне в България ми се струва, че няма толкова самотни, богати жени, които да преследват млади момчета. Не бих казал, че някой ме е притеснявал. Даже бих казал, че на мъжете модели не се обръща толкова внимание, колкото на жените.
– Дълго време се бориш с етикета „манекен”. Изпитваш ли срам от този период?
– Не бих казал, че е срам, но бих казал, че не се гордея с този период.
– Какъв ти е толкова проблемът с този период?
– Проблемът ми не е чисто суетен, или от желание за доказване. Просто последните години, когато завърших и започнах да се занимавам с театър, в киното, усетих сериозно подценяване от хората в този бранш. Започна да ми става неприятно, защото те започнаха да подхождат с едно субективно очакване, че след като съм бил това, не би трябвало да се справям добре с киното или с театъра. Не съм виждал това директно, но тук-там съм го чувал.
– От моделството как премина в актьорството?
– Учех режисура и почнаха да ме викат за чуждите продукции – италиански и руски. Снимах често, в малки роли и започна да ми харесва. Казах си, че освен кинорежисурата, която е много относителна професия, особено в България, ми се ще и да играя. Винаги съм искал, просто го бях потиснал. Реших да продължа и се записах актьорско майсторство при Цветана Манева. Баща ми е режисьор, израснал съм по театрите.
Впоследствие получих предложение от една колежка, която беше намерила пари за представление за постановка в театър 199 „Кажи „Здравей” на татко”. След това направих филм по тази пиеса…
– Театъра или киното?
– Киното повече ме дърпа, но и в театъра откривам много нови неща.
– А телевизията? Участваш в сериала „Забранена любов”. На кастинг ли се яви или те поканиха?
– Явих се на кастинг. Сериалът дойде в период, в който нямах особено работа, участвах в две представления и не се движеха нещата. Когато ме викаха за сериала, аз се колебаех, но Асен Блатечки, с когото играем в едно представление „Кожа и небе”, ми каза: „Ти трябва да се заявиш като актьор, без значение дали сериалът ще е добър или не.” Така че си има много страни участието в сериала. Една от тях е това, за което се борих толкова- хората да ме приемат по начина, по който искам.
– Получи и полулярност.
– Тя не е първостепенна, но по този начин получена я предпочитам, а не чрез клюки, моделство.
– Какъв е процесът на работа, всеки ден ли снимате?
– Има дни, в които героят ми няма участие. Не снимаме една серия за цял ден, снимат се различни парчета, които се монтират през седмицата.
– Как оценяваш сериала?
– В началото не знаех какво да очаквам, имайки предвид всички български неща, правени до този момент, като „Хотел България”. Но „Забранена любов” се оказа над очакванията ми. Интересен ми е. Трудно ми е да дам оценка, тъй като съм част от процеса. Забелязвам обаче, че хората, които нямат много общо с театъра и киното го харесват повече, отколкото колегите. Не знам каква е причината.
– Чу ли много критики за себе си?
– По-скоро обратното. За първи път в живота си чух позитивни отзиви. Относно самия сериал чух критики, естествено.
– Едни от критиките са, че по-младите актьори, явно поради липсата на опит, не изглеждат естествено пред камерата?
– Да, това е нормално.
Как да добиеш опит, като няма къде да снимаш. Повечето от младите актьори се снимат за първи път. Но постепенно всеки започва да добива някаква сигурност, включително и аз.
– В сериала се развиват не само героите, но и актьорите?
– Да има развитие и на актьора. Говорим постоянно с режисьора, помежду си. Всички сме критични към себе си, никой от нас не е решил, че прави нещо невероятно и, че актьорските ни изпълнения са велики. Всеки намира грешки и се опитваме да се поправим.
– Много класическо се е получило с новата ти любов – среща на снимачната площадка?
– (Смее се) Просто се случи.
– На работното място не е много удачно да създаваш връзка.
– Принципно да, така се води, обаче когато чувствата са много силни, те не могат да бъдат спряни. Ние продължаваме да си вършим работата, играем си ролите. Даже си мисля, че ни помага, тъй като и двамата ходим с желание на работа, виждаме се там, не бързаме да приключим, за да се видим. Помагаме си за ролите, текстовете, работните ни проблеми са общи, така че имаме разбирателство в това отношение.
– Изписа се много за раздялата ти с Ивет Лалова, изглежда сякаш си вадите кирливите ризи.
– Виж, аз нищо не съм казал. Един ден бях на снимки и ми се обадиха от някакъв вестник и ми казаха: „В някакъв вестник е излязло интервю с вас, в което казвате, че тя е космата и прилича на мъж” и някакви други гадни определения. Беше отвратително, аз премигах няколко пъти и им казах да не ме занимават с глупости, и че не е вярно. Не бих си позволил да говоря такива глупости, дори да имам някакъв гняв, не бих казал нещо такова.
– А има ли гняв в теб, заради раздялата?
– По принцип има, не е било всичко гладко. Но минало е…имало е и по-кротки раздели.
– Навлизаш все повече в актьорската ни среда, където има доста интриги. Усещаш ли ги вече?
– Аз плувам наоколо, не се опитвам да се социализирам с някакви хора нарочно.
– Това няма ли да ти създаде проблеми в тази среда?
– Може би. Не обичам обаче да влизам в някаква сфера и да си сменям приятелския кръг, средата. С актьорите в сериала сме близки, но това е защото сме по цял ден заедно. Но да речем като играя в театъра, не ходя по гримьорните да се заговарям и ли да излизам с моите колеги. Иначе интриганството го усещем чрез други хора, които ми разказват. Но аз като не съм в тази среда, няма как да го усетя.
– Какво се случва в с твоя сценарий?
– Нещата стават бавно. Получих писмо за намерение от Дейвид Варод, в което се казва, че иска да копродуцира филма. Дадох го в Националния филмов център, подадох молба, имам други идеи за финансиране, но като чели ми се иска да изчакам решението на държавата, защото оттам ще дойде най-сериозното финансиране. Ако не, ще гоня алтернативните варианти. Иначе сценарият беше пратен в Щатите, където един сценарен специалист каза кои неща е добре да се махнат, други – да се преработят. Срещнахме се с този човек впоследствие. Правя всичко възможно този проект да бъде осъществен, но не става лесно.
– Ще правиш ли опит да правиш нещо извън България?
– Преди време бях в Русия, снимах в „Золушка.ru”, казаха, че ще има продължение, аз учих една година руски. Те обаче не се обадиха и засега мераците ми за Русия позамряха. Може би чрез работата си тук, ако може някой да ме покани. Иначе в никакъв случай не бих заминал, за да пробвам да пробивам някъде.