Българските автори – най-търсени на панаира на книгата
Тазгодишният 27-и софийски международен панаир на книгата в НДК, който започна на 3 декември и ще продължи до 7 декември, за първи път се провежда на четири етажа, а не само на един, както предишни години. Това от своя страна, го прави най-големия книжен панаир досега в България, според организаторите от Асоциация „Българска книга“.
На панаира са представени 175 издателства. Между тях преобладават разбира се българските, но има и издателства от Сърбия – „Братство Ниш”, Великобритания – „Оксфорд център”, „Пиърсън Едюкейшън Лонгман” и др. Тази година е по-различно от преди, защото панаирът има специален гост. „Това по принцип е нормално за всички подобни панаири по света, а в България все още не се беше случвало”, казва още Светлозар Желев от асоциацията. Тази година специалният гост е Руската федерация с щандове на площ от 800 кв. метра, където са представени много руски издания, между които са и книгите на Александър Солженицин. Представена е също изложба на миниатюрни издания. Етажерките с руските издания са в червени и сини цветове, което прави етажа с руските издатели много приветлив и свеж. На щанда „Книжен магазин” продавачите са руснаци, които почти не говорят български език, но по-възрастните посетители съвсем свободно разговарят с тях на руски. На този щанд няма много млади читатели. От руснаците, продаващи на щанда „Книжен магазин”, стана ясно, че сред най-търсените руски заглавия са книгите за Крокодила Гена и Чебурашка на Едуард Успенски.
На партерния етаж в НДК могат да се видят щандовете на големите издателства като „Сиела”, „Книгомания”, „Просвета” и още много други. Има и щанд на книжарница „Хеликон”. Светлозар Желев казва, че първите дни на панаира са по-слабо посетени, но това се дължи на факта, че са работни дни. „През съботата и неделята се очаква значителен интерес”, казва той. Въпреки това щандовете на по-големите издателства за художествена литература като „Сиела”, „Обсидиан“, „Захари Стоянов”, „Труд”, „Колибри”, не остават празни и винаги има хора, които разглеждат и купуват книги. На панаира на книгата най-търсени и най-купувани са книгите от български автори, казва Светлозар Желев, директор книгоиздаване в „Сиела”. Това са книгите „Английският съсед” на Михаил Вешим, „Дневници и нощници” на Иво Сиромахов, „18% сиво” на Захари Карабашлиев и „Приказната съкровищница”. „Дълги години към българската литература се подхождаше много нихилистично, но слава богу се появи освен количествено и качествено натрупване на хубава българска литература. Това обърна вкуса на българския читател. Той отново се върна и започна да чете български автори”, казва Светлозар Желев.
„В сръбското издателство „Клио” на Зоран Хамович 85 % от книгите са на сръбски автори и само 15 % са преводни. Естествено, ние не можем да достигнем това ниво в скоро време, но за нас това е една цел, която трябва да си поставим. Ние като издатели трябва да носим отговорност за това да има български писатели, коментира Светлозар Желев. Трябва да се дава възможност на човек с първа книга да пробие на пазара, да бъде промотиран и представен. Така той ще заеме подобаващо място в литературата. На месец получаваме по 200 ръкописа. Четем абсолютно всичко, защото е много отговорно. Например ако пропуснеш някой автор и той просто мине, може да го убиеш за цял живот, а това не е добре”, допълва той.
Според Светлозар Желев „това, което се говори че българите не четат, абсолютно не е вярно, но за съжаление промените през последните 20 години бяха такива, че много хора не можеха да си позволят да си купуват книги. Българите винаги са чели и продължават да четат. Проблемът идва оттам, че те нямат финансовата възможност.” На панаира книгите се продават с намаление, което е различно за всяко издателство. Издателствата „Бард“ и „Сиела” правят едни от най-големите намаления – с 20% е по-ниска цената на закупена книга от панаира, отколкото ако я купите от нормална книжарница. Книгоиздателска къща „Труд” прави 10 % отстъпка. Издателство „Слънце” прави намаление от 2 и 5 лева на книга, а книгите на издателство „Колибри” на панаира се продават с 1 лев намаление.
На щанда на книгоиздателска къща „Труд” на 3-тия етаж, правят впечатление трите тома „Български хроники” на Стефан Цанев. Освен, че те са изложени в отделна метална библиотечка до щанда, те присъстват и на самия щанд на видно място. Това са книгите на издателство „Труд”, които всеки посетител минал оттам и да иска не може да изпусне от поглед. От издателство „Захари Стоянов”, което е по-известно с изданията на българските класици, казват, че най-купувани са новият сборник „Стихове 2008” на Валери Петров и стиховете на Евтим Евтимов. Казват, че произведенията на българските класици като Вазов и Йовков по-рядко се търсят. Най-продаваните книги от издателство „Колибри” са „Вълка от Уолстрийт” от Джордън Белфърт и „Преследване на дивата овца” от Харуки Мураками. От детските книги най-търсени си остават класиките като „Алиса в страната на чудесата” и „Том Сойер”. Според Корнелия Лозанова от издателство „Пан” родителите купуват книги за децата си предимно лятото заради списъците с книги, които им дават от училище. На последния етаж на панаира прави впечатление щанд, на който са наредени една до друга книги с едно и също заглавие – „Направи си шоу” с автор Миглена Ангелова (известната тв водещата на ток шоуто „Искрено и лично” по „Би Ти Ви”). На щанда няма други книги освен тази, в множество екземпляри. При закупуване на книгата като подарък се дава малка червена книжка с детски приказки.
На излизане от панаира повечето хора си тръгват поне с една книга. Има и хора, които носят по две-три торби с книги. Една от тях е лекарката Соня Горчева. Тя си тръгва с над 10 книги от панаира и мисли да дойде в неделя отново, защото не е успяла да разгледа всичко. Сред книгите, които е купила, са „История на света”, „Танго” от Робърт Джеймс Уолтър, „За писането” на Стивън Кинг (подарък за сина й), „Български приказки” на Николай Райнов, книги в стил трилър от Джой Филдинг, книга с анекдотите на Чърчил. От българските автори Соня най-много харесва Йовков. И въпреки твърденията на издатели, че новите български автори се търсят все повече, Соня Горчева казва за себе си: „От по-новите писатели не мога да кажа кой ми харесва, защото според мен те все още не могат да ни привлекат. Може би най-стойностни за мен си остават класиците.” „Всяка година идвам на този панаир, казва Соня Горчева. Тази година съм много доволна. Предишни години беше само на последния етаж и всичко беше сбито в едно, беше тясно и задушно. Също мисля, че хората наистина обичат да четат. Може би тези издателства трябва да ходят в училищата и така да „зарибяват” учениците с четене.”