STEFAN D-R D TCHOLAKOV-SV: Който чака свободата, роб да бъде и проклет!
Стефан Чолаков е сред най-известните български форумни спамъри. Подвизава се в Интернет с истинското си име. След всяка публикация във вестник, форум или сайт, независимо от темата й, той коментира дълго и напоително срещу комунистите, ДПС, Държавна сигурност, политическите проститутки и др. Много от администраторите вече са блокирали достъпа му до форумите си. Стефан Чолаков е бил политически затворник по време на комунистическия режим, защото през 1980 година се опитал да изпрати телеграма от Враца до Джими Картър в САЩ. В телеграмата Чолаков искал да изрази подкрепата си Джими Картър да бъде избран за президент на САЩ. Репортер на e-vestnik засече Стефан Чолаков да протестира с плакат и книга пред входа на НДК по време на панаира на книгата.
– Каква е тази книга, която държите?
– Това е книга за убийството на Кирил Московски. На едната снимка на корицата е Цветан Килограмски, който даде писмо на другаря Тодор Живков на 1 юни 1980 година във Враца. Тогава стана едно боричкане между него и охранителите на Тодор Живков и го осъдиха на 5 години затвор. Той получи и вътрешна присъда 4 години. Аз и той бяхме в един затвор. Ако прочетеш книгата, ще разбереш как са ни следили там. Цветан Килограмски е преспал при своя учител Кирил Московски и му е съобщил нещо. Московски изчезва, след като е арестуван Цветан Килограмски. Цялата книга се разказва за изчезването на Кирил Московски и какво е казал Цветан Килограмски, както и какво е моето мнение по този въпрос.
– Кога започнаха проблемите ви с Държавна сигурност?
– Заведен съм в Държавна сигурност през 1980 година. Имам и един друг документ, тази година го открих от новите архиви. От 1976 година ме водят към едно друго управление – второ. Но тук, в книгата ми, се води едно търсене от родителите къде е изчезнал Кирил Московски. От анализа, който правя, се оказва, че Кирил Московски е убит от Държавна сигурност в България.
А те създават илюзия, че е убит в Австрия, което не е достоверно. Това е цялата книга. Напечатал съм я миналата година със собствени средства. Не съм продал нищо, освен може би 5-6 бройки във Враца. Нямам време, защото аз живея и в Кралство Швеция, но днес съм дошъл тук да направя една демонстрация.
– В какво се изразява тази демонстрация?
– Да кажем, че някога ни преследваха другарите от Държавна сигурност, които сега вършат същата тая престъпна дейност, каквато са вършили и тогава. В момента ДС владее икономическите ресурси на България и в бъдеще ще продължават същото нещо. Този, който владее икономиката, владее робите и пак ще насилват хората по същия начин, само че икономически.
– Този плакат някакво своеобразно предупреждение към хората ли е – да знаят какво ги чака?
– Не е предупреждение. Просто искам да кажа, че престъпниците са още на свобода. Това са едни престъпници, на които трябва да им се покаже истинският облик, защото ние сме заобиколени точно от тези престъпни приватизационни фирми, които те ги завладяха, купиха българските предприятия и превърнаха отново българския народ в роби. И Доган – той е един служител на Държавна сигурност, и сега върши едни престъпления. Ако гледате телевизия СКАТ, непрекъснато се дават интервюта какво правят представителите на Турция. Те са български граждани, но изпълняват мисията на троянски кон. Аз иначе съм гражданин на Кралство Швеция.
– А защо не на България?
– И на България – с двойно гражданство съм. Но нито съм българин в България, нито швед в Швеция.
– Защо?
– Човек трябва да поживее на различни места, за да разбере живота. Не мога да го обясня с малко приказки. Аз съм от изгонените 12-и по ред през 1989 година българи.
– Как така изгонен?
– Това беше от третия политически процес, който ми го направиха през 1989 година и ми предложиха да напусна страната.
– Защо не са ви вкарали в затвора, вместо да ви пращат в чужбина?
– Аз бях точно тук, на около 500 метра, където се намира някогашното Главно следствено управление. Три месеца бях там,
подготвен за третия процес, обаче през 1989 година се развиха едни процеси, които се наричат перестройка, и искаха да се освободят от личностите, които будят България и са неудобни. По тази причина ми предложиха да напусна, защото ме чакаше затвор по член 273 за разпространяване на пропаганда, което не е много приятно.
– Привърженик ли сте на някоя политическа партия в България?
– Да. На другаря Сидеров и на другаря Бойко Борисов. Но сега съм против другаря Борисов, защото той направи една мръсотия да строят ислямски център в България. Това е едно престъпление, което… Но в България всички са българи. Всеки може да си има някаква религия в душата си – може да си вярваш в Господ, в слънцето, в оня там оттатък, обаче да пропагандираш, че твоята религия е по-добра от моята, не е правилно. Който се смята за по-добър, да си отиде там, където му е мястото. Турците в Турция, юдеите – в Юдея. Всеки човек, роден в България, е български гражданин. Той е свободен. Тази стъпка, която се прави тук с ислямския център, е много пагубна. В Швеция два пъти гориха двете джамии и ги възстановиха за сметка на шведския народ. В моя град в Швеция искаха да построят една джамия. Вече осем години я строят и скоро няма да я построят.
– Как мислите, че трябва да се противопоставят хората на икономическото робство, за което говорите?
– Българският народ трябва да каже „не” чрез референдум по много въпроси. Както в Швеция се казва с референдум. Да не ни лъжат тия копелета политическите проститутки, защото миналата година за тази дума „политическа проститутка” ме осъдиха на десет дена за хулигански прояви.
– Кой ви осъди?
– Врачанските… да не казвам какви. Говорейки по телевизията го изрекох. Исках да ми се разреши да правя демонстрация по време на изборите, но хората се притесниха, че съм говорел срещу политическите проститутки.
– Демонстрация по време на изборите?
– Преди изборите де. Десет дена изкарах в затвора на демократическа България. Спах в новия „милиционерски хотел” във Враца.
– Какво искате да призовете сега с този плакат пред НДК?
– Искам да призова китайците да дойдат да ни освободят!
– Китайците свободни ли са? Там май има много цензура?
– То и в Швеция има цензура.
И в България има цензура, ама вие не можете да я забележите. Мен например не ме пускат по Интернет да дискутирам във всички форуми, но може да ме откриеш в „Новинар“.
– Виждала съм коментарите ви в „Новинар“.
– Аааа – значи си виждала. И си писала нещо против мене сигурно… Но нищо, аз не се притеснявам от хората, които пишат. Просто знам, че дразня хората с моите писания, аз съм си малко от тия, дразнещите. От монитора какво друго да правим, можем само да се плюваме.
– Откъде намирате време хем да протестирате тук, хем да пишете толкова много във форумите? И собствен сайт поддържате?
– Да, имам и сайт, откъде знаете? Аууу – Държавна сигурност е тук, до мен. Аз съм тук, тук съм, ало, ало, Москва, Чикаго, Лос Анжелис обединились в один колхоз. Ах, Дуся, Дуся, ты рекордьор. Девятый месяц, воьсмой аборт. Знаеш ли я тая песен?
– Знам я.
– Това е добре. Сега тук ще ти се подпиша на визитната си картичка: „Който чака свободата, роб да бъде и проклет.” Нали?
– Този цитат откъде е?
– От едно мое стихотворение.
– Каква ви е идеята – че човек трябва да се бори за свободата си, а не да я чака, така ли?
– Точно така. Ако чакаш свободата, цял живот ще бъдеш роб. Никой няма да ти даде свобода. Свободата се взима с кръв, както казва другарят генерал Чочоолу. Той е от ония, комунистите, ама е прав. Има и едно друго: „С кръв я вземахме, с лайна ще я дадем.”
– Как върви личният ви живот на фона на обществените дела? Имате ли деца, съпруга?
– Нямах възможност да се оженя, защото през 1988 година ме осъдиха за втори път. А и те много се бъркаха във вътрешния мир на човека. Интересуваха се с кой си, що си. Имах една приятелка, обаче всичко се преживя в литературна форма, в стихотворения. За съжаление, тя си отиде към Държавната сигурност. Някои служеха добре, а аз влезнах в затвора.
– Колко време изкарахте в затвора?
– Относително казано, малко. Първия път, през 1981 година, изкарах година и половина.
– Политически затворник ли бяхте?
– Да, политически, но историите са много дълги и не може да смогнете с този малък диктофон да запишете всичко.