Чужденци от всички страни, спасявайте ни!

Иво Инджев

По всякакви критерии България е най-корумпираната държава в Европейския съюз. След присъединяването й през миналата година, тя се превърна в поука за западните страни, изправени пред грубата реалност и високата цена да привлекат бившите комунистически държави в своята орбита и далеч от руското влияние”.

Това е само един от многото подобни цитати (разпространени от „Дойче веле”), рисуващи медийния образ на България в очите на нашите съюзници от НАТО и ЕС. Откъсът е от вестника, който се смята за най-влиятелния в света (и за ляв, по американски критерии). Казва се „Ню Йорк таймс”.

Срещу това мнение се изправиха тукашните официози, влиятелни предимно в държавните кабинети и на свързаните с тях с комшийски кьошкове офиси на виновниците за факта, че за България да се пише с презрение на Запад. Особено се отличиха вестникът на орденоносеца на Първанов, прясно наградения от него собственик на „Стандарт” Тодор Батков, както и на сдобиващата се с все повече обръчи от близки до Доган медии Ирен Кръстева, на чието подчинение се намира „Монитор”.

„Стандарт” и „Монитор”, като втори ешелон на официозната преса, водена от „Труд” и „24 часа”, бяха пуснати от властта на пистата на пропагандното псуване срещу ЕС и неговия пратеник в София Майкъл Лий. Те публикуваха сходни анонимни материали, които по дух, език, стил и смисъл на практика се борят против заключенията на „Ню Йорк таймс”, „ Шпигел”, Франкфуртер алгемайне цайтунг”, „Ди пресе”, „ Фигаро”, „Индипендънт”, „Икономист”, „ Файненшъл таймс” и други подобни защитници на оказалото се беззащитно срещу собствените управници българско общество.

Сред нападките срещу европейския гост, обявен в тези вестникарски доноси за натрапник и българомразец, злоупотребил с власт и пълномощия, наказвайки по свое хрумване България от името на ЕС, проблесна като бумеранг и твърдението, че Майкъл Лий не давал интервюта за български журналисти, защото ни мразел. И това, с цялата си наглост, го пишат издания, в които се изявяват журналисти, нарушили през юли драстично правилата за цитиране на неофициален разговор с официално лице в Брюксел, след което говорителят на ЕК Марк Грей беше докаран до положението да заяви също така официално, че повече няма да разговаря с представители на българските медии (главен „герой” на сюжета беше Карбовски, който публикува разговор с Грей въпреки изричната уговорка на говорителя, че брифингът не е предназначен за разгласяване-стандартна практика, но само за журналисти, които уважават стандартите, вместо да пишат пошлите си текстове в местния „Стандарт”).

Няма нищо чудно, че служителите на ЕК гледат с подозрение на такава журналистика. С лъжата, повторена три пъти в двата вестника за три дни, според която Майкъл Лий и подчинената му дирекция “Разширяване” самоволно наказали (без знанието на самата ЕК!) България,,Брюксел само получи допълнителни основания за негативно отношение към властта в София, която употребява журналисти за примитивните си политически цели на оцеляването в навечерието на изборите. А и точно кой се възмущава, че му се нарушават правата да взима интервюта-нима в България не е практика заявките за интервюта да се натъкват на абсолютното мълчание на Симеон Сакскобургготски или Ахмед Доган, както и на избирателната отзивчивост (според послушанието на реакцията и журналиста) на Георги Първанов и Сергей Станишев?

Впрочем инсинуацията за уж самоволното решение на Майкъл Лий за санкциите срещу София беше опровергана снощи в интервю на българския еврокомисар Миглена Кунева за Иван Бедров по RE:TV-в резюме, тя отново поясни, че решенията на една дирекция са решения на ЕК. Кунева, която може да си го позволи (с европейската си вече заплата, закалка и самочувствие на току-що обявен за Европеец на годината член на европейското правителство) направо се изсмя на тезата, че такова нещо е възможно, но не очаквайте лъжците да си посипят главата с пепел. Тяхната задача беше да помогнат на управниците тук да създадат впечатлението, че се борят патриотично срещу европейското чиновническо иго и го направиха както си знаят: с грубиянски клевети и каруцарски тон.

Управляващите извадиха от нафталина своите дезинформатори, които напънаха спомените си как се прави злостна кампания срещу идеологическия враг и родиха близнаци на антижурналистиката от най-мракобесните времена на комунизма. Идеята, която прозира зад „атаката, като най-добрата отбрана”, насочена към личността на един европейски емисар, е елементарна, като логиката на всеки гузен провокатор. Демонизираха един европеец, знаейки много добре, че той няма да слезе на тяхното ниво да им отговаря. Подготвиха почвата за „победа” над шефа на дирекция „Разширяване” с твърдения за характера на неговото посещение като предизвестена (от тях) „капитулация” пред справедливия гняв на България (!), знаейки предварително, че от всяка негова добра дума в София ще изцедят извода за някакво самопризнание за негово лично поражение. И в крайна сметка го оприличиха едва ли не на онзи католически владетел от 11 век, който чакал в снега три дни папа Григорий Седми да го приеме и да свали анатемата си от него.

Като венец на цялата операция, в цялото си вицепремиерско великолепие, в късните новини на държавната телевизия се появи Меглена Плугчиева в ролята на доволната домакиня (не с ролки на главата, които много биха и прилягали, а с ореола на победителя Цезар след битката при Фaрсала, където сразява опонента си Помпей). Очевидно доволна, че се възползва от гнилите плодове на вестникарската канонада срещу нейния гост, без да е формално отговорна за това безобразие, тя лесно се съгласи с водещата, че се е преборила с предубежденията на европейските партньори в лицето на Майкъл Лий, който в краткото си изявление след тяхната среща джентълменски я спомена като поборник за промяна в правилна посока в България.

Истината е доста по-различна. Не тези патриотари, които нямат доблестта да се подпишат под хулите си, са защитници на българския интерес. На страната на България са именно хора като Майкъл Лий, които следят дали държавата ни се държи като част от Европейския или от Съветския съюз. Те стоят открито с имената си пред нас и ни тикат нагоре и напред към европейското в противовес на безличните протежета на властта, които ни дърпат в обратната посока на Изток и назад.

Това противоборство се превръща в белег на нашето време. Би Би Си ни посочи трагедията с нашите български деца, натикани от държавата в резервати за обречени детски души, а премиерът и президентът намръщено обвиниха приносителите на лошата вест в… липса на любов към България.

„Интернешънъл хералд трибюн”, най-четеният по света специализиран всекидневник за външна политика, разказва за известната на всеки грамотен българин връзка между мутри, власт и корупция, на което Райчев и други подобни генерали на червената пропаганда отвърнаха с обиди по адрес на автора на публикацията.

Германският разследващ журналист Юрген Рот се нагърби да свърши нашата работа, като обобщи в книга що за демони вършеят тук и приковават България на европейското дъно. Разковаха го от нападки! Бившият вътрешен министър Румен Петков дори буквално призова да бъде линчуван – трябвало да бъде бит през устата, пръстите и навсякъде по тялото!

С присъединяването ни към ЕС започнаха да ни преливат не само средства, дисциплиниращи правила и самочувствие на член в уважаван клуб. Вече ни отменят и като граждани. От Германия дойде новината, че защитници на природата протестират пред вилата на шефа на концерна RWE г-н Гросман, подозиран като симпатизант на проекта АЕЦ «Белене». А пък в тамошния вестник «Вестдойче Алгемайне цайтунг» обобщили проблема със следното убийственно точно изречение:

«СТРОЕЖЪТ НА АЕЦ В КОРУМПИРАНАТА ЗЕМЕТРЪСНА БЪЛГАРИЯ КРИЕ ОГРОМЕН ЕКСПЛОЗИВЕН МАТЕРИАЛ»

Но най-любопитната подробност по темата за това, как от чужбина се тревожат за България повече от самите нас, е твърдението на портала «Робин Ууд», специализиран по проблемите на екологията. Според неговите автори България е била предупредена от съветски специалисти още през 1983-та година за опасностите да се строи ядрена централа в земетръсна зона като Белене.

Май не ни остава друго, освен да се провикнем:

ЧУЖДЕНЦИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ, СПАСЯВАЙТЕ НИ…ОТ САМИТЕ НАС!

Още текстове от Иво Инджев в неговия блог.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.