Как Германия обърна гръб на европейската интеграция

Германският канцлер Ангела Меркел говори пред членове на консервативната Християндемократическа партия в Берлин. Снимка: Ройтерс

В Брюксел, Париж, Вашингтон и други столици все по-често се чува едно и също оплакване: Германия действа едностранно. По редица спорни теми германците изглежда смятат, че Европейският съюз вече не защитава техните интереси и предпочитат да вървят по свой път. Германската външна политика започна да се развива по начин, който отслабва Европейския съюз – а може би и НАТО. Този извод се налага от анализа на пет основни области.

От началото на финансовата криза Германия протака присъединяването си към координирани действия на ниво ЕС. Настоящият излишък по текущата сметка и балансирания бюджет й дават по-голяма свобода да предприема мерки за стимулиране на търсенето в сравнение с нейните партньори. Въпреки това Германия се въздържа от предприемането на радикални действия.

По отношение на климатичните промени, Германия (заедно с Италия и Полша) се обяви против предложението на Европейската комисия да се въведат търгове за разрешителни за въглеродни емисии. Комисията иска да накара предприятия от много сектори на индустрията да купуват разрешителни, а Германия се обявява за свободното издаване на повечето от тях. Тя се страхува, че в противен случай извънредните разходи ще принудят предприятията да се преместят извън територията на ЕС.

Германия смята поддържането на приятелски отношения с Русия за жизненоважен национален интерес. Каквото и да прави Русия, Германия не е склонна да я критикува. Това затруднява ЕС при формирането на ефективна политика към Русия. Германия, заедно с Великобритания и Франция, е начело на дипломатическите усилия на ЕС спрямо ядрената програма на Иран. Но Германия няма желание да наложи икономически санкции на Иран. Това ядосва Лондон, Париж и Вашингтон, които смятат налагането на по-строги санкции за най-добрия метод Техеран да бъде убеден да се откаже от създаването на атомна бомба.

И накрая, същите три столици са отчаяни от ролята на Германия в НАТО и в отбраната на ЕС. Контингентът от 4500 германски войници в Афганистан, разположени в северната му част без разрешение да участват в бойни действия, не оказват реална помощ за мисията на НАТО. Германия гледа с малко ентусиазъм и на усилията на френския президент Никола Саркози да засили защитата на ЕС. Политиката на Берлин не е непременно вредна за Германия или дори за Европа. Така например, ЕС вероятно извлича полза от привилегирования прием, на който германското правителство се радва в Москва. Въпреки това много европейски държави гледат на едностранните действия на Германия с безпокойство.

Някои неща могат да се обяснят с краткосрочни фактори. С наближаването на парламентарните избори, нестабилната коалиция между християндемократи и социалдемократи не позволява и на двете страни да водят по-решителна политика, с която биха си навлекли вътрешни критики. Лошото състояние на френско-германските отношения – доверието между двете правителства е може би в най-ниската си точка за последните 20 години – също е от значение. Канцлерът Ангела Меркел и президентът Саркози се дразнят взаимно. Много германци се оплакват, че Франция проявява все по-силен национализъм и се съсредоточава все повече върху преследването на собствените си тесни икономически интереси. Щом французите поставят националните си интереси на първо място, защо Германия да се държи по друг начин?

Германия е най-големия износител на стоки в света, а влиянието на индустриалните лобита върху външната й политика е по-силно в сравнение с повечето други държави. „Акционерното дружество“ Германия се нуждае от добри отношения с Русия, най-бързо растящия й експортен пазар след Китай през последната година. Германската тежка промишленост се опитва да отслаби амбициозния законов пакет на ЕС срещу климатичните промени, чийто адвокат през 2007 година беше самата Ангела Меркел. И ако Германия се показва по-неохотна от партньорите си да наложи санкции на Иран, това може би се дължи на факта, че продава повече стоки иранския пазар от партньорите си.

По традиция повечето германци вярваха, че което е добро за ЕС, трябва да е добро и за Германия. Но, особено след разширяването на ЕС през 2004 година, Германия започна да заема индивидуална позиция по много от спорните въпроси в ЕС. Вече не е очевидно, че германските и европейските интереси съвпадат. Така например представители на Берлин смятат, че договорите на Германия с Русия за доставка на природен газ са прекалено важни, за да бъдат оставени в ръцете на Европейската комисия.

Германската политика претърпя и смяна на поколенията. Политиците, които израснаха в сянката на Втората световна война и бяха емоционално свързани с каузата на европейската интеграция, се оттеглиха от активната политика.
Днешните германски лидери гледат на ЕС по-скоро като на инструмент, който носи резултати, както е и отношението на повечето европейски лидери към съюза.

Германия започна да действа по-самостоятелно по-скоро постепенно и несъзнателно, отколкото в резултат на някакъв план. Повечето германци не забелязаха промяната и вярват, че са добри европейци. В известен смисъл те са такива – Германия плаща една пета от бюджета на ЕС. Днешният германски национализъм не е страховитият национализъм на миналото. Той е „нормален“ национализъм като този на Великобритания и Франция.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.