Цитат в десетката: Какво се случва в Гърция?
Ако трябва да обобщя с една снимка причините за бунтовете в Гърция, то това ще е тази: мъж държи плакат на убития Алекси и хляб, за да символизира изчезващата биологична и социална сигурност под натиска на увеличаващо се държавно насилие: едновременно физическо (Алекси) и политическо-фискално (провеждане на неолиберални реформи). Като че ли мъжът предупреждава, че хлябът ще изчезне, както направи и детето. Не е ли това сигнал за символ на обреченост и нещо фундаментално сбъркано, където едно общество е поставено в невъзможност да осигури собственото си физическо оцеляване и продължение? Тук не става въпрос само за бруталното убийство. В Гърция младите са поставени в абсолютна безизходица, безработица и бедност; дори и тези с добро образование (от Гардиан: „I have two degrees but I am a waitress. There is no opportunity for young people here any more but I don’t think this is confined to Greece. The economic situation leaves a lot of young people across Europe feeling bleak and hopeless.“)
Цял ден чета ъпдейти за кризата в Гърция. Съзнанието ми е на път да се взриви от въпроси, информация, но най-вече от гняв. Преди да припадна от изтощение, ще се опитам да напиша що-годе разбираем синтез на всичко, което научих до момента.
Започвам с ужасното:
Днес беше изслушването на Епаминондас Корконеас, убиецът на Александрос (на снимката). В нета излязоха кратки абстракти от безкрайно отвратителните и арогантни показания на полицая. Ето превод на някои цитати:
„Починалият е бил изключен от частното училище Мораитис и е сменял често училища. Този факт доказва отклоненията в поведението му.“
„Относно събитията в събота: виждайки група от около 30 младежи на 10-15 метра от мен, и бъдейки ми невъзможно да прекъсна агресивното им придвижване към нас, и страхувайки се за собствените ни животи, се преместихме, обръщайки им гръб. В същото време, за да осигурим изхода си, бидейки в състояние на шок и страх понеже тълпата не спря да се движи към нас, дори когато колегата им хвърли звукова граната, аз извадих пистолета си, и воден от инстинкт за оцеляване, изстрелях два предупредителни изстрела във въздуха, може би дори и трети, но не забелязах, а колегата ми каза по-късно [че е имало трети, б.а.].“
Адвокатът на Корконеас, Алексис Кугиас (запомнете това име!) обаче надмина и убиеца, произвеждайки най-безумното оправдание досега (благодаря на PaSt1984 в youtube за превода): „the murder was just a misunderstanding…Justice will decide whether the kid HAD to die or not“
Коментарите на убиеца и адвоката му имат еднаква цел: да извинят абсолютно нелепата и ненужна загуба на живот, като я представят за нужна; „девиантно поведение,“ „инстинкт за оцеляване“ (каква смъртна заплаха са 15-годишни хлапаци, се питам аз?!) и „правосъдието ще реши дали е детето е трябвало да умре.“ Типичното наци мислене „той не се подчинява, значи трябва да умре“ и аргументи в защита на държавата. Сигурно знаете, че от гледна точна на Държавата един полицай е повече човек от не-полицай и нападение срещу полицай винаги се наказва по-сурово. Това е самозащитна реакция, защото полицаите като „органите“ на реда в държавното тяло се трансформират от личности в части на Държавата (the State embodied) и нападение срещу полицай е все едно нападение срещу държавността. Мисля, че такава е логиката на всяка държава.
Виж целия текст в блога на epistemic murk