Съществува ли глобалното затопляне?

Джеф Джакъби

Комините на химическа фабрика в Мелбърн бълват пара и други емисии в небето над Австралия. Снимка: Ройтерс

По пощата идва покана да се регистрирам за участие в Международната конференция за климатичните промени през 2009 година, която започва на 8 март в Ню Йорк. Спонсорирана от института „Хартланд“ – базиран в Чикаго мозъчен тръст – конференцията ще събере редица чуждестранни учени и изследователи в областта на климата. Те ще съсредоточат вниманието си върху четири широки теми – климатология, палеоклиматология, последиците от глобалното затопляне и политиката и икономиката на промяната в климата.

Но ако миналогодишният форум имаше някакъв фокус, тазгодишният по всяка вероятност ще покрива всички аспекти на проблема. През 2008 година имаше десетки презентации, сред които „Силни и слаби страни на моделите на климата“, „Екологични и демографски перспективи пред положението на полярните мечки“ и „Преувеличената роля на въглеродния диоксид за промяната в климата“.

В такъв случай, ще бъде ли това просто поредният форум, който вдига обичайната шумотевица за задаващата се заплаха от глобалното затопляне? Всъщност, не. Учените, които „Хартланд“ събира, не са част от хората, надаващи вой, че идва краят на света. Те оспорват истеричните твърдения, че глобалното затопляне е стремително приближаваща катастрофа; мнозина са скептично настроени към схващането, че човешката дейност има значителен ефект върху климата на планетата, или че един такъв ефект може да бъде надеждно измерен или прогнозиран. Неколцина наблягат на това, че световните температури достигнаха своя пик през 1998 година и оттогава се понижават. Всъщност, няколко учени твърдят, че сме в период на глобално захлаждане.

Почти всички ще приведат аргумента, че климатът винаги се променя и че никой не знае наистина дали сегашните компютърни модели могат надеждно да отчетат неизброимите фактори, които причиняват тези природни промени. Учените далеч не са единодушни, но всички те ще се съгласят с едно: наука не се прави с гласуване с мнозинство, особено в толкова млада област като климатологията.

Скептицизмът и търсенията са в основата на научния напредък. Винаги е легитимно да бъде оспорен съществуващият „консенсус“ чрез привеждане на нови данни или на алтернативна хипотеза. Онези, които настояват несъгласието да бъде заглушавано или дори наказвано, не са съюзници на науката, а нещо по-близо до религиозни фанатици.

За жалост, когато стане въпрос за климатичните промени, прекалено много хора са прекалено готови да влязат в ролята на Великия инквизитор. Климатоложката от телевизионния канал „Уедър“ („Време“) Хайди Кълън например препоръча да бъдат отнемани дипломите на метеоролозите, ако те изразяват съмнение за страха от глобалното затопляне. Директорът на Института за космически изследвания „Годард“ Джеймс Хансън иска изпълнителните директори на петролните компании да бъдат съдени за „престъпления срещу човечеството, ако продължават да оспорват това, което е установено по научен път“ за глобалното затопляне. Ал Гор често осмива несъгласните с неговата догма за климата, като глупаци, които трябва да бъдат пренебрегвани. „Хората, които отричат климатичните промени, попадат в същия лагер като хората, които все още не вярват, че сме кацнали на Луната“, каза преди няколко дни пред вестник „Политико“ говорителят на бившия американски вицепрезидент.

Но както показва списъкът с ораторите на конференцията на „Хартланд“, именно Гор е с широко затворени очи за реалността. Сред онези, които отричат глобалното затопляне и ще се изкажат на форума, личат имената на професора по метеорология от Масачузетския технически институт Ричард Линдзън, Рой Спенсър от Алабамския университет – пионер в следенето на глобалните температури чрез сателит, основният автор на влиятелния блог Climate Audit Стивън Макинтайър и метеорологът Джон Колман, който основа телевизионния канал „Уедър“ през 1982 година. Те може и да не са на страната на мнозинството в дебатите за климата, но въпреки отричането им от страна на Ал Гор, съвсем не са сами.

В действителност, това, което накара „Политико“ да поиска коментара на Ал Гор, беше решението на вестника да разкаже за нарастващото “сектантство” от ортодоксалността на глобалното затопляне. „Учените призовават за предпазливост за глобалното затопляне“, беше заглавието на другия материал. Той започна с отбелязване на „едно непрестанно натрупване на сведения от науката за глобалното захлаждане и други източници, които е възможно да дават сигнал, че науката за глобалното затопляне все още може да е прекалено ненадеждна, за да даде основания да се приеме законодателство, поставящо таван на емисиите на парникови газове и възможността те да бъдат търгувани.“

Този скептицизъм намира все по-голямо отражение в медиите. Майкъл Скот от кливландския вестник „Плейн дилър“ съобщи, че метеоролози от всички телевизии в града в американския щат Охайо не са съгласни със сценария на алармиращите за климатичните промени. В канадската провинция Алберта вестник „Едмънтън джърнъл“ установи, че 68 процента от учените и инженерите, занимаващи се с проблемите на климата, не вярват, че „дебатите за научните причини за новата промяна в климата са приключили.“ Очаквайте да видите още от това. Дебатите продължават, така както и трябва.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.