Китай: 30 години реформи, обърнати към бъдещето

Жена с триколка минава пред огромен плакат на китайския лидер Дън Сяопин в Пекин в навечерието на празненствата по случай 30-годишнината от реформите в страната. Снимка: Ройтерс

Мъдрите китайски ръководители не пропускат да предоставят на народа някой повод за проява на радост. Тази седмица също може да се празнува – навършват се 30 години от началото на реформите на Дън Сяопин. Заслужава си да поздравим китайците за успехите, постигнати с тези преобразувания. Дори китайските управници разбират, че датата не е само празнична – има повод за размисъл и върху постиженията, и върху проблемите, чието решаване все още е твърде мъглява перспектива.

Мъдростта на Дън Сяопин и другите архитекти на реформите като че ли не се състоеше в откритието, че пазарната икономика е достойна основа за строителство на комунизма. Те спечелиха благодарността на следващите поколения свои сънародници с друго – с това, че в онзи момент от историята успяха да направят верния избор. Либерализацията на икономическия живот с цел укрепване на националното благосъстояние беше предпочетена пред възможността да продължи кървавият хаос на „културната революция“. С други думи, те направиха единствения разумен избор. Тук като че ли мъдростта на хилядолетната китайска философия и наука за държавното управление надви съчиненията на Маркс и Енгелс. (Последните впрочем надали биха могли да си представят дори, че преходът към нова, по-съвършена историческа формация може да бъде извършен в изостанал Китай).

Преди тридесет години китайските лидери теоретично биха могли да изберат друг, деструктивен път за развитие, но днешните им наследници вече не могат да спрат реформите. Твърде показателно е решението отпреди няколко години в комунистическата партия да се приемат и бизнесмени. Предприемачите активно бяха настоявали да получат това право. Логиката тук е проста и е действала в хода на развитието на много западни общества – рано или късно предприемачите, забогатели благодарение на развилите се пазарни отношения, пожелават да вземат властта в свои ръце, за да решават сами съдбата си. А в Китай пътят към властта за тях минава тъкмо през членството в комунистическата партия.

При оценка на положението в Китайската народна република отдавна вече е невъзможно да се използват категориите от времето на Студената война. Не може да се твърди, че комунистите господстват в политиката и позволяват на пазарната икономика да функционира. Днес е по-уместно нещата да се представят по следния начин: чрез авторитарни методи властта създава и поддържа много специфични условия, които помагат за ускорено икономическо развитие. Друг въпрос е, че засега е трудно да се правят прогнози колко дълго ще трае това и до каква степен този курс може да реши всички проблеми на огромната страна. Независимо от всички възхвали по повод реалните успехи на КНР в световния печат и от страна на експертната общност, много от тези проблеми все още са на дневен ред.

Знаем вече за слабото развитие на западните китайски региони, засилващото се дисидентско движение и протестите на обикновените хора, влошаването на екологичната обстановка, растящия ресурсен глад. В последно време обаче все по-активно се обсъжда друг проблем – системата за социална защита в Китай е много слаба. При положение, че стремителното икономическо развитие открива възможности за обогатяване, често пъти баснословно, не остава много време да се мисли за пенсии и за помощи при безработица. Щом обаче губещите в тази надпревара все повече се множат, а глобалната икономическа криза поставя под въпрос и самия растеж, страхът да не изгубят властта принуждава управниците да се загрижат за социалната система.

В Китай са свикнали да планират столетия напред, затова тридесет години, макар и толкова успешни, според китайските норми са нищо. Постиженията от тези реформи са впечатляващи, но заслужава уважение и готовността на официален Пекин да не спира дотук, намирайки сили да признае, че проблеми все още има. Този подход дава по-големи шансове за успешното им решаване. Нека се надяваме съответните решения да бъдат намерени бързо. В противен случай трудностите на Китай, страна с население от милиард и половина, ще се превърнат в планетарни проблеми.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.