Никола Марков: Георги пристигна при мен в Италия без желание да емигрира

Никола Марков, братът на убития писател Георги Марков, продължава да търси справедливост. Снимка: Петър Добрев

За Георги Марков е писано много, но малко се знае за неговия брат Никола Марков, който става една от причините писателят да избяга на Запад. Георги Марков заминава на гости при брат си в Италия през 1969 г. и остава там, без да се върне повече в България.

По-малкият брат на Георги от 1963 г. насам е в емиграция в Италия, живял е и в Канада, и САЩ.

„В досиетата на нашето семейство винаги е пишело „неблагонадеждни, вражеско семейство“. Чел съм ги след промените. Само защото не приемахме идеологията. А когато си враг на един такъв режим, твоето бъдеще е черно. Затова аз реших да избягам“, разказва Никола Марков.
И до днес той прилича на

враг на „народната“ власт

към която и не крие презрението си. Със задължителен костюм, бяла брада и подчертано аристократични маниери.

През 1963 г. Никола Марков отива при роднина в Италия и подава молба за политическо убежище. Започва успешен бизнес с пощенски марки и скоро успява да вземе при себе си съпругата си Маргарита и тогава 7-годишната им дъщеря. Организира чрез познати италианци и сърби двете да минат границата по време на граничните събори на Калотина, които са всеки септември. През 1965 г. двете успяват да профучат през сръбската граница с около 100 км в час. „Малко а ла Джеймс Бонд“, казва Марков.

По това време братът на Никола – Георги, е на върха на своята писателска слава в родината си – пише нови книги, пиесите му са по всички театри, участва като сценарист в телевизията, дори е канен на лов от Тодор Живков. И така до 1968 г., когато започват чешките събития. Въпреки това, според Никола Марков, Георги никога не е приемал същността на режима. Затова в един разговор Тодор Живков казва: „Абе, Георги, че е талантлив, талантлив е, но не е наш!“

Никола Марков. Снимка: Петър Добрев

„Това Тодор Живков го чувства и разбира със своята селска хитрост. И действително, Георги никога не е бил „техен“ и абсолютно не е поддържал политиката. Той знаеше, че България е една необявена съветска република, контролирана от Москва“, казва Никола Марков.

Това си проличава особено добре, когато Георги отива на гости на брат си в Италия през 1969 г., защото не пускат пиесата му „Комунисти“ на сцената (формален повод за заминаването става спирането на друга негова пиеса – „Аз бях той“ – виж тук). Обвиняват го, че е изкарал полицейския началник Гешев по-голям герой от партизаните. „Пристигна и ми каза, че има брожения против него заради пиесата и са го посъветвали, докато се уталожи реакцията на органите, да остане в чужбина“, разказва Никола Марков. Въпреки всичко Георги отива в Италия

без желание да емигрира


Дотогава, докато режимът не решава да го изолира. „Още след три месеца престой при мен започнаха да достигат слухове, че той има бизнес договори с италианците за романи и филми, какво ли не още. Започнаха да свалят пиесите му, да не ги изнасят в чужбина, да забраняват книгите му. Разбрахме, че се е образувало следствено дело в ДС и Георги се възприема като невъзвръщенец (б. р. – политически емигрант, на когото е забранено връщането в родината), спомня си Никола Марков. „Затова, когато по-късно се твърдеше, че Георги е избягал, той открито заяви: „Вие ме изгонихте, вие ме накарахте да остана тук“. Един богат човек се отказа и остана да живее в отшелничество и мизерия.“

Защото, противно на комунистическото клише, в чужбина няма тълпи от „врагове на народа“ и емигранти, които да ти предлагат средства, за да те направят шпионин. От Италия Георги Марков заминава за Лондон по искане на Петър Увалиев, известния български изкуствовед и публицист. Там той живее в едно апартаментче с Тео Лирков от Би Би Си – тогава най-колоритният българин във Великобритания, минал през няколко емигрантски лагера. „Георги ми разказваше, че в понеделник варят по една тенджера фасул, която им стига за цяла седмица. Пращах му по някоя и друга лира, нямах голяма възможност и той продължаваше да живее един жестоко мизерен живот, в сравнение с този, който остави в България“, казва Никола Марков.

Георги Марков минава през период на жестока носталгия и самота. Носталгия по България, въпреки режима. Никола Марков разказва: „Нашата вила в Княжево граничеше с къщата на евреина Голдщайн. Между двете къщи имаше голяма слива. Голдщайн ни канеше като деца с Георги да берем плодовете – и за него, и за нас. След 9 септември той подари вилата на комунистите срещу три паспорта за Америка и там се настани Вълко Червенков. Веднъж аз отново погледнах към сливата – през четири метра там стояха военни. Един от тях изрева: „Ти какво гледаш тука, бе? Да са махаш веднага!” Възможно ли е според вас аз или Георги да сме имали носталгия по този режим?“, пита той.

В крайна сметка през 1972 г. Георги Марков влиза в радио Би Би Си – Лондон, като чиновник с мизерната заплата от 350 лири стерлинги. По същото време наемът на една гарсониера в Лондон е 500 лири. После се свърза с „Дойче веле” и „Свободна Европа”, откъдето хонорарите вече му осигуряват по-сносен живот. Със свой приятел той купува малка къща, където и до днес живеят вдовицата и дъщеря му. По думите на Никола Марков през този период той не участва в никакви партии, емигрантски организации и секретни служби – въпреки всички усилия на комунистическата власт да докаже противното.

Никола Марков често пътува до Лондон при брат си. На 18 август 1978 г. се разделят на летище Хийтроу и Никола му казва: „Георги, моля ти се, пази се. Тези хора не си играят“. Писателят маха ядосано с ръка и казва: „Абе,

ако искат да ме убият, да ме убият

но те знаят какъв скандал ще стане“. Никола отговаря: „Ти, когато си мъртъв, какъвто и скандал да стане, няма да ти послужи за нищо“. Това са последните думи между двамата лице в лице.

През септември, при едно от редовните си обаждания до Лондон, Никола разбира, че Георги е в болница и „не е добре“. В неделя кризата е преминала и Георги е говорил с Тео Лирков за новата си книга. „Аз се успокоих, но не знаех нищо за сачмата, за чадъра – само, че е болен – разказва Никола Марков – В понеделник сутринта отидох да направя резервация за самолет, за да отида да го видя. Бяхме говорили заедно да заминем за Америка, да видим какви са възможностите там. Той не искаше да е чиновник в Би Би Си, искаше да се отдаде свободно на литературна дейност. Като се прибрах, към девет ми звънна телефонът и се обади Дейвид Филипс, който с Георги написа „Достопочтеното шимпанзе“. Каза само да се обадя в болницата: „Георги е зле“. Веднага звъннах. От болницата искаха първо да знаят кой пита за Георги. Казах: „Брат му е“. Отговориха ми, че Георги е починал тази сутрин.“
Никола Марков за пръв и единствен път прекъсва разказа си. Сълзите са в очите му и след 30 години.
–––––––––-
През септември миналата година давността на делото за смъртта на писателя беше продължена с още 22 години и следователите – сменени. В основата на това настоятелно търсене стоят двама – братовчедът на Георги – Любен и брат му Никола. „Отвращавам се още повече от тези, които днес си позволяват вулгарността да казват, че българските служби нямали нищо общо с убийството“, казва Никола Марков.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.