Джордж У. Буш ли е най-лошият американски президент?
Багдадският журналист който прати на Джордж Буш „целувка за сбогом от иракския народ“, като го замери с обувките си, вероятно изрази отношението на много хора в арабския свят, където американският лидер никак не е обичан. Необичайният инцидент добави нови подточки към по-обширния въпрос, задаван все по-често с наближаващия край на осемгодишния му мандат – наистина ли Джордж Буш беше най-лошият президент в американската история?
Обективният отговор зависи в значителна степен от това, какво разбираме под „най-лош“. Проучванията на американското обществено мнение откакто през 2001 година Буш стъпи в Белия дом са повлияни от факта, че хората го опознаха и преживяха в реално време. Те не са били изложени на подобно нещо при робовладелец Томас Джеферсън, да речем, или при генерала от гражданската война Юлисис Грант.
Тъй като нямаше какво да ги възпира, участниците в проучване на института „Расмусен“ от 2007 година дадоха сурова оценка за настоящия лидер. Както обикновено при съвременните проучвания, в челната тройка на най-добрите президенти бяха наредени Джордж Вашингтон, Ейбрахам Линкълн и Франклин Делано Рузвелт. Само на двама държавни глави анкетираните гледаха неблагосклонно – 60 на сто от тях не одобряваха Ричард Никсън, а 66 процента имаха още по-лошо мнение за Буш.
В допитване на университета „Куинипак“ от 2006 година американците бяха запитани кой от изброени 11 президенти, управлявали след 1945 година, биха определили като най-лош – Хари Труман, Дуайт Айзенхауер, Джон Кенеди, Линдън Джонсън, Ричард Никсън, Джералд Форд, Джими Картър, Роналд Рейгън, Джордж Буш баща, Бил Клинтън или Джордж У. Буш? Буш син „спечели“ без всякакви усилия, след като 34 процента от запитаните го посочиха като най-лошия президент, следван от Никсън (17 процента) и Клинтън (16 на сто). А тези данни са по-благосклонни към Буш, отколкото по-новите проучвания. Миналия месец 66 на сто от анкетираните заявиха пред Си Ен Ен, че не одобряват Буш и това е най-високият процент неодобрение, откакто преди 60 години са започнали да се правят такива проучвания.
На Буш не му върви и в анкетите на американските историци и учени (смятани за по-сведущи и обективни). Тези анкети обаче разкриват едно тежко, макар и непонятно съревнование за титлата „най-лошият изобщо“. Франклин Пиърс – президент от 1853 до 1857 година за когото рядко си спомняме – е остро критикуван за това, че допуснал робството да се разпространи на запад и така приближил гражданската война. Джеймс Бюканън – друг президент отпреди Гражданската война – също е порицаван, тъй не успял да предотврати отделянето на Юга.
Пребиваването на Уорън Хардинг в Белия дом от 1921 до 1923 година било белязано от шумни скандали и оставки. Смята се, че при неговото управление Съединените щати изпадат в период на изолационизъм, нейтивизъм (против имиграцията) и рецесия, която завършва с краха на Уолстрийт. По-малка полза и от Буш, в екзистенциален смисъл, имало от Уилям Хенри Харисън и от Джеймс Гарфийлд, които не доживели и шест месеца след встъпването си в длъжност.
Само че данните в проучването не са единственият, а вероятно не са и най-добрият начин за оценяване на постиженията на даден президент. Президентите очевидно могат да бъдат едновременно и „добри“, и „лоши“. Пример за това е Никсън. Той е упрекван за лъжите в аферата „Уотъргейт“, но го помнят и с това, че сложи край на войната във Виетнам, установи връзки с комунистически Китай и се стремеше към разведряване в отношенията със Съветския съюз.
Освен това съществуват и съвсем конкретни критерии. Ако най-важната задача на президента като главнокомандващ на въоръжените сили е да брани американския народ от смъртоносни нападения от външни врагове, то Буш със сигурност се провали съдбоносно при събитията от 11 септември 2001 година. Той не успя да съзре настъплението на Ал Каида и печално се провали в това да го предотврати. В още по-голяма степен това може да се каже за иначе почитания Рузвелт, когото японците хванаха неподготвен при Пърл Харбър през 1941 година.
Някой поддържат тезата, че основното задължение на президента е да гарантира и повишава икономическото благосъстояние и цялостното благополучие на нацията. Настоящата кредитна криза – американски патент – и последвалият световен срив превръщат Буш в най-големия некадърник на всички времена. Така обаче бихме пренебрегнали пагубния принос на Хърбърт Хувър, президент от 1929 до 1933 година и главен виновник, според някои свидетелства, за голямата депресия. Когато Хувър освободи поста, 25 процента от американците бяха без работа, а стотици хиляди живееха в палаткови градчета, известни като „Хувървилс“. Заради забраната за продажба на алкохол американците нямаха възможност дори да изпият едно питие, в което да удавят мъката. Хувър, както и Буш, казват, изпаднал в депресия. Да бъдеш в едно помещение с него, както беше отбелязал негов съвременник, било като да паднеш в бутилка черно мастило.
Буш не успя да спечели или поне да приключи войните, които започна – в Афганистан, Ирак, както и мащабната „война срещу тероризма“. Това обаче се отнася и за Джонсън и Кенеди, а за разлика от Ирак, техният злополучен Виетнам едва не разцепи Америка. Дори почитаният като светец Ейб Линкълн имаше власт, като контролираше и безпощадно направляваше гражданската война, в която загинаха повече американци (700 хиляди), отколкото при всяка друга война преди и след нея. А ако американският президент трябва да бъде разглеждан като носител на морален авторитет, въплъщаващ националните ценности и убеждения, то личното поведение на Буш беше образцово в сравнение с много други титуляри на длъжността и особено с това на непосредствения му предшественик Клинтън, който беше изкушен от стажантка.
След казаното дотук, вероятно всички ще се съгласят (освен скромна група упорити консервативни републиканци, които го смятат за прекрасен), че Буш беше доста жалък президент и може би най-слабият в по-новата история. Когато си припомняме какви са ги свършили другите американски лидери, връщайки се до отците основатели обаче, трябва да съдим предпазливо. Предателското поведение на първите ръководители, насърчаването на робството, геноцида над коренното население и по-късните им имперски авантюри в Мексико, Филипините, Куба, Китай и къде ли не, създават ужасяващи прецеденти.
Наред с всички заслужаващи почит и възхищение постижения на САЩ и техните водачи, Буш беше едновременно наследник и продукт на това позорно наследство, а такъв неизбежно ще бъде и Барак Обама.
По БТА