20 години след Локърби Либия си иска атентатора Меграхи

Айша (вляво) и Гада, съпруга и дъщеря на осъдения за атентата над Локърби Абдел ал Меграхи на митинг в Единбург, който призова за осветляване на пропуските по съдебното дело за инцидента. Снимка: Ройтерс

Преди 20 години, на 21 декември, шотландското градче Локърби се превърна в горещата точка на планетата. Над него беше взривен американски самолет с 259 пътници, а на земята загинаха още 11 души. Атентатът, отнел живота на 270 души, ужаси света и породи една от най-големите международни кризи между Запада и Либия.

На 21 декември 1988 година Локърби, чието име завинаги ще остане свързано с тази трагедия, беше просто едно обикновено населено място в Шотландия. Неговите 4000 жители се подготвяха трескаво за коледните празници. Хората приключваха с покупките на коледните подаръци, когато привечер над главите им се изсипа дъжд от огнени самолетни отломки. „Сцената напомняше страшно много за ада и се надявам подобен ужас повече да не се повтаря“, казва Джордж Стъбс, полицейски инспектор, който днес е пенсионер. На 21 декември преди 20 години той тъкмо се прибра у дома, когато научава за разигралата се трагедия. Втурва се към съседната улица „Шерууд кресънт“, където са паднали отломките от пилотската кабина на самолета. „Там имаше огромен кратер, а в него огромна горяща маса. Горещината беше невъобразима. Видях как металната врата на пилотската кабина се стопи толкова бързо, сякаш беше бучка масло, срещу което са насочили горелка“, разказва Стъбс.

След 12 хиляди разпита, проведени в 54 страни, британските и американските следователи стигат до заключението, че двама либийски граждани – Абдел Басет Али Мохамед ал Меграхи и Ал Амин Халифа Фхимах – носят отговорност за нападението. Либия отказа да ги предаде на западното правосъдие и от 1992 година беше подложена на международни санкции (военно, въздушно и петролно ембарго, както и замразяване на авоарите). В крайна сметка, през 1999 година, Триполи реши да предаде обвиняемите на шотландското правосъдие. Те бяха съдени от специален трибунал в Холандия, във военна база. На 31 януари 2001 година съдът оневини Фхимах, но осъди Меграхи на доживотен затвор.

Двадесет години след атентата Либия се опитва да заличи последиците от санкциите и да освободи Меграхи, осъден във Великобритания заради атентата и излежаващ там присъдата си. Когато през 2003 година призна отговорността за нападението, Либия подписа споразумение за обезщетение на близките на жертвите. След това наложените й от ООН и от САЩ санкции бяха вдигнати. Тези мерки позволиха на страната да се върне отново на международната политическа сцена и да нормализира отношенията си със САЩ и с ЕС. Либийският лидер Муамар Кадафи пак стана държавника, на когото западните лидери могат да гостуват и да канят на гости.

„По време на ембаргото пострадахме много в икономически план, казва Шукри Ганем, председател на либийската Национална петролна компания. Бяхме лишени от технологии и от приноса на западните компании“, допълва той и признава, че след вдигането на санкциите либийската икономика се опитва да навакса огромното изоставане, причинено от ембаргото. Либия, която разполага с огромни енергийни запаси и зависи изключително от производството на петрол, съставляващ над 90-процента от нейния износ, си е поставила за цел до 2013 година да възстанови производствения си капацитет до нивата отпреди ембаргото – 3 милиона барела петрол на ден. Днес тя произвежда едва 2 милиона барела дневно.

„След като всички препятствия пред достъпа до технологии и пред притока на чужди инвестиции бяха вдигнати, бъдещето пред нас може да бъде само безоблачно“, казва Ганем. Според либийския анализатор Мустафа Зейди, Либия е била жертва на „една несправедливост и на едно ирационално упорство на западните държави“. „Либия пострада през 90-те години на миналия век от западната арогантност и беше подложена на силен икономически и политически натиск“, казва Зейди, който е близък до либийските революционни комитети – гръбначен стълб на режима на полковник Кадафи. „Сблъсъкът със Запада се отрази сериозно върху развитието на Либия“, допълва Зейди. Според него уреждането на случая „Локърби“ с помощта на „мъдростта на либийската политика“ е позволило „както на Либия, така и на Запада да спасят имиджа си“. Зейди смята, че Меграхи е „политически заложник“, който „се е пожертвал заради страната си“.

Главният редактор на всекидневника „Оеа“ Махмуд Бусифи, близък до сина на Муамар Кадафи – Сейф ал Ислам, призова неотдавна страните, които „несправедливо са осъдили Либия за атентата в Локърби“, да извадят наяве истината за това нападение и да освободят Меграхи, който е болен от рак в напреднал стадий. Бусифи припомня, че не бива да се забравя и решаващата роля, която изигра Сейф ал Ислам за уреждането на случая „Локърби“, за изплащането на компенсациите на близките на жертвите и за нормализирането на отношенията на Либия със САЩ. Призив за освобождаването на Меграхи отправи неотдавна и неговата съпруга Айша. „Въпреки че сме сигурни в неговата невинност, това, което ни интересува сега, е той да прекара дните, които му остават да живее, с нас, пък било то и в Шотландия“, заяви Айша. Айша изрази признателността си към либийските власти, които се опитват да освободят Меграхи и към семействата на жертвите от Локърби, които „също вярват, че либийският гражданин е невинен“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.