Христо Минчев – Пилето: Ще продължавам да чуруликам. Дано ме чуят!

Христо Минчев – Пилето. Снимка: авторът

81-годишният Христо Минчев – Пилето е известен с удивителните си способности да имитира свиренето на птички и звуци на други животни. Днес е малко известно, че той е обикалял света като шоумен в състава на делегациите на Тодор Живков и е участвал в турнета и концерти, заедно с най-известните естрадни певци в миналото като Емил Димитров, Лили Иванова и др. Днес Пилето припечелва, като от време на време събира стотинки пред НДК в София, демонстрирайки способностите си.

– Повече си известен с прякора Пилето, отколкото със собственото си име Христо Минчев?

– Най-много ме обича руската публика. Имам страшно много участия там. Изнасяли сме съвместни концерти с Леа Иванова, после с Емил Димитров. В бившия СССР ме наричаха “болгарский ципльонък” (б. р. – българско пиленце). В Югославия се обръщаха към мен на „врабчо”, турците ми викаха „билгюл”, но с годините така си остана – Пилето. Иначе ми го лепнаха този прякор в „Концертна дирекция“. И сега, като ме видят деца, ми викат – чичо Пиле.

– Какво преживяване беше да изнасяш концерти с Емил Димитров и Леа Иванова?

– С Емил Димитров заедно спяхме в хотелските стаи по време на концерти. Много го обичаше руската публика, като го срещнат по улицата, около 200 момичета се струпваха да му поднасят цветя. И какво? Трябваше да се разболее, за да му увеличат пенсията, но той си отиде скоропостижно и въобще разбра ли, че има държавна помощ. Никога няма да забравя концерта във Варшава, който направихме с Леа. Тогава джазът беше забранен у нас. Спомням си, тя си беше сложила костюм във формата на домат, по едно време се  разгорещи на сцената, започнаха да хвърчат обувки… Веднага след концерта ни върнаха в България. Навремето фолклорът и естрадата пътуваха заедно по света. Сега се отделиха и много фолклорни изпълнители гладуват. И във фолклора останаха не повече от две имена, които не гладуват и правят концертни изяви?! Сега малко пари се влагат в подобен тип концерти. Позабравиха Надка Караджова. За Валя Балканска се сещат.

– Освен птици имитираш животни, музикални инструменти. Какво още?

– Аз не съм единственият, който имитира Тодор Живков, но съм първият, на когото Живков позволи лично да го майтапя – без последствия. На един прием му пях народната песен ”Тръгнал Тодор да се жени… Тодоре мъжко магаре”. Всички бяха в потрес.

Имитира птиче в клетка

– Разкажи история за Тодор Живков?

– Те са много, аз му бях личния славей, водеше ме по Куба, при Кадафи в Либия, на посещения в Багдад при Садам Хюсейн – много се обичаха двамата. В Багдад направих прословутата българска магарещина. На пазара видях още едно магаре, което беше натоварено с цитрусови плодове. Казах на хората, които ме придружаваха, да се отдръпнат, за да видя има ли това магаре роднини в България. Ревнах аз, и това магаре започна да хвърля къчове, разсипа товара, нанесе щети на сергиите. Продавачите и купувачите започнаха да ме псуват на арабски.
Садам разказал на другаря Живков, че арабите говорят за един българин, който реве като магаре. Прибира се Живков от посещението в Багдад и праща ген. Гръбчев (б. р. – тогавашният шеф на охраната на Живков) да ме повика (той ми викаше рошаво Пиле). Влизам и от вратата Живков започва: “Не стига че пътуваш повече от мен, ами арабите говорят – кой е тоя дето ходи на посещение при Садам с Пилето.“ После му мина, защото той е широко скроена личност и творчески човек.

– Имал си уважението на първия човек в държавата и цялото Политбюро, помогна ли на някой?

Пилето в славните си години. Снимка: личен архив

– Аз помагах на държавата, по 500$ месечно съм внасял в хазната, докато някои си ги вземаха чисти. Ние с Ирина Чмихова, която въведе естрадата в България и взимаше от концерти пари, съизмерими сега с тези на Лили Иванова. Ако си ги беше запазила, палати да има в София. Нейната пенсия е 130 лева, моята е 150 лева. Парите ни ги взеха Министерството на културата и ”Концертна дирекция”, под формата на комисионни, уж за по-добри старини, но се смениха управляващите, смениха се ценностите, те сега обещават на други. Ние да си търсим парите там, където сме ги давали.


Свири на кавал

Помогнал съм на много от естрадните певици, да излязат извън пределите на страната. Аз заведох Йорданка Христова в Куба – не я пускаха заради любовната й връзка с китариста Кристиян Платов – да не останат в чужбина. Венелин Коцев от Политбюро ми вика: „Ако избягат, ставаш ли им гарант?“ Питам го – кавала ли ще ми вземете?! Богдана Карадочева не я пускаха заради баща й, с нея пътувахме до Египет. На Лили Иванова баща й беше против да става певица, не се гледаше с добро око на певиците още от едно време. Тръгна с мен и Борис Машалов по концерти. Взехме я от Перник, там беше женена за лекар. Аз й намерих квартира в София. Спомням си един концерт в Попово и Търговище, първият секретар не я пуска да се качи на сцена, че пяла с цигани и били шумни в хотела. След този шок Лили се съвзе, направи си кариера, всички първи секретари й козируваха и се надпреварваха да я канят на вечери. След време се видяхме с бай Иван на по ракийка и той вика: „Прав беше за Лили, да пее е нейното призвание.“

– Как ти се отрази известността тогава?

– Аз не съм звезда, звездите са горе на небето. Да говори кой каквото ще, бяхме млади, пътувахме, отсъствал съм от вкъщи. И на мен едно рускинче ми обърна внимание, идва да ме търси в България, от „Концертна дирекция” и дали адреса, но попадна на жена ми. Поднесе хиляди извинения след това. Но това е митът за българо–съветската дружба. Рускините харесват български мъже.

Говори за парното и имитира граблива птица

– Кой те откри за концертните изпълнения?

Шарж на Христо Минчев – Пилето. Снимка: личен архив

– Моят орисник е Чудомир. Вика ни един ден с Аспарух Лешников, черпи ни с ракия от рози, обръща се към мен и вика, с този твой талант ще обиколиш света и запомни, кой как се нареди, така го наредят. Ние у нас нямаме школи за подобен род изкуство, но имаме природа. Още като юноша започнах да си петлявча езика, имитирах славейчето, което беше свило гнездо под моя прозорец, помогнах му да си отгледа малките и ги пазех от котките. Тогава нямаше ток, нямаше радио, сам си намираш развлечения. Ходех нощно време да паса биволи, за да изкарам пари и да си купя кавал. Това е и периодът, през който се научих да имитирам нощни птици. Но една хладна вечер сме се увили с юргани и сме заспали, мойте биволи влезли в бостана и направили пакост, нивата се оказа на дядо Яко – човека, от когото трябваше да взема пари  за кавал. Наложиха ми и глоба. А пари за кавал така и не събрах. Кой каквото няма, за това мечтае – научих се да свиря кавал с уста. Подобен род изкуство се цени в света, от тоя род имитатори аз съм „последния мохикан“… Филмовите артисти на Запад са добре платени, аз съм готов статист да отида в някое предаване, да ръкопляскам за 10-15 лева, ама търсят млади, аз скоро ще навърша 81 години. Котката, когато е млада, лови мишки, а когато остарее, стопанинът не я иска – нали?!

– Значи държавата не е майка, а мащеха?

– Бих използвал друга метафора, тя е като квачката, държи те под крило докато има нужда от теб, после ти като имаш нужда от нея, тя не може да те разпознае сред другите пилета. Ама тези, дето са начело на държавата, нали и те ще остареят.
Три години чакам помощ от социалния президент Георги Първанов. Вие знаете ли, че аз изнемогвам, грижа се за жена ми, която е на смъртно легло, не знам какво е парно и топла вода, някои лекарства не си ги и купувам. Така ни докара държавата – ние народните артисти, които сме я прославили по света, да живеем на ръба на мизерията със 150 лева. Нали сме си плащали – защо не ги увеличат с 50-100 лева? За двайсет години демокрация еднократно съм получил награда от 2500 лева, връчи ни ги министър Стефан Данаилов. Оттогава до днес разчитам на помощ от приятели. Аз по едно време събирах хартия, стари афиши и книги, и ги предавах на вторични суровини за стотинки.

– Кой са приятелите, които не са те забравили?

– И министър Емилия Масларова не ме е забравила, изпрати ми ваучер за социална помощ.

Снимка: авторът

Взех американски боб, които се вари три дни и консерви с изтекъл срок. Отказах се, не мога да го ям този сорт боб. Той не е нашия вкусен боб, който не дразни стомаха. Вместо тези помощи да направят една закусвалня за пенсионери със субсидия от министерството. Не ме забравиха всички, които знаят какво представлява държавата. Лили Иванова ми помогна за операцията на очите, купи ми очила. Коцето – Калки, който е зъболекар, ми направи протезите, иначе нямаше да мога да чуруликам, 1000 лева откъде да ги взема?! Когато съм пред НДК и свиря, и ме разпознаят държавните мъже ми оставят по някой и друг лев, рекорда засега държи Соломон Паси – 2 лева.

– Защо държавата не се грижи за народните артисти, независимо по кое време са станали такива?

Спомени от звездните мигове. Снимка: авторът

– Ние сме нация, която дава пари повече за физкултура, отколкото за култура. Дали останахме двайсетина души заедно със Стефан Данаилов. Вярно, че спортистите по-рано прекратяват състезателната си дейност, но взимат пенсии от по 700 до 900 лева. Нас ни забравиха, че и ние слава и пари сме носили на тази държава.

– Как махнаха званието народен артист?

– Дойде президентът Жельо Желев, махна званието, отнеха ни парите. Аз получавах 160 лева, което за началото на 90-те бяха пари. Трябва спешно да се промени Законът за културата, да се върнат званията, държавата да защитава  хората, които правят изкуство. Промените трябва да са такива, че да могат да влязат пари, да има хора които искат да инвестират в култура.

– Улицата ли е последната голяма сцена в кариерата на един народен артист?

Снимка: авторът

– На Запад на големите артисти им правят бенефиси. Бяха ни поканили с Калоянчев преди време за новогодишната програма на националната телевизия, говорим си с него по време на снимките и той ме пита, върви ли работата? Аз му отговарям – твоята ако върви, моята е пред НДК. Там със събраните стотинки си плащам сметките.

– Очакваш ли птичето да кацне на рамото ти?

– Надявам се тези хора да имат съзнание, че и те ще остареят. Не може да продължава това, българският пенсионер да спестява от мизерната си пенсия. Ще продължавам да чуруликам. Дано да ме чуят!

– Има ли сила, която да накара птиците да престанат да пеят?

Не. Птиците са Божие творение. Тяхната мисия е да доставят наслада в човешката душа. Въпреки всички трудности, те не спират да чуруликат. Затова и аз ще чуруликам до последния си дъх…

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.