Когато Дядо Коледа извади пистолета

Кои са най-гръмките коледни престъпления

Дядо Коледа е любим герой на малки и големи, но понякога зад брадата се крият и изпечени престъпници. Снимка: Ройтерс

Дядо Коледовци с автоматични пистолети и с мисия „отмъщение” в Святата нощ. И тази година не мина без гръмко коледно престъпление. Брус Джефри Пардо, 45-годишен, облечен като Дядо Коледа и въоръжен с четири пистолета и огнехвъргачка, нахлу на коледното тържество в дома на бившата си съпруга в Ковина, Калифорния, остави след себе си девет трупа и опожарена къща, а по-късно се самоуби. Оказва се, че Коледа е не само празникът на любовта, но и вдъхновение за зрелищни престъпления. Обикновено коледните набези завършват трагично, но белобрадият старец с чувала с подаръците не спира да вдъхновява крадци и търсачи на силни усещания. Кои са най-прочутите коледни престъпления пише сп. „Шпигел”.

В предобеда на 23 декември 1927 година един малък и доста заоблен Дядо Коледа броди в центъра на Сиско, Тексас. Откъдето и да мине, типът в одеждите на Дядо Коледа буди любопитството на децата, които крещят след него коледните си желания. Не след дълго след него тръгва цяла тълпа. Дядо Коледа, в компанията на безброй деца, влиза в един клон на Първа национална банка, където служителите поздравяват мъжа в червено-бял костюм: „Здравей, дядо Коледа!” Той обаче вади пистолет. „Горе ръцете”, прокънтява в залата. Трима негови съучастници, също въоръжени, започват да сноват между клиентите на банката. Оказва се, че белобрадият мъж и неговите добри духове не са дошли, за да раздават подаръци, а да изпразнят сейфовете. Няколко секунди по-късно проехтява и първият изстрел.

Дядо Коледа, в чиито дрехи се крие дребният престъпник Маршал Ратлиф, напълва чувала си светкавично с банкноти и ценни книжа. Но точно тогава всичко, което може да се обърка за гангстерския квартет, се обърква. Една клиентка, която влиза в банката, разбира от пръв поглед какво става и избягва. Минути по-късно пристига шерифът с помощниците си, а новината за нападението на банката се разпространява из града като горски пожар. Пред сградата се събира доста голяма тълпа, а много хора са въоръжени. Само няколко дни по-рано обединението на банките в Тексас е обявило възнаграждение от 5000 долара за всеки мъртъв банков крадец, защото по онова време всеки ден се обират между три и пет банки.

Дядо Коледа бяга от местопрестъплението

И става това, което има да става: започва шумна размяна на изстрели между бандитите, полицията, както и многобройните жители на Сиско. По-късно в сградата на банката намират повече от 200 куршума. Използвайки две малки момичета като жив щит, крадците успяват да стигнат до автомобила си, а шерифът и един негов помощник са уцелени смъртоносно. Улучени са обаче и двама от гангстерите.

Въпреки това те успяват да стигнат до колата със заложниците си. Оказва се обаче, че резервоарът й е празен, а гумите – надупчени. С извадено оръжие те спират минаваща по улицата кола и принуждават шофьора да слезе. 14-годишният му син обаче предвидливо взима ключовете, което дядо Коледа и помощниците му забелязват чак когато сядат на седалките.

Без плячка, но с двете момичета като заложнички, трима от банковите обирджии успяват да офейкат в последния момент. Един остава да лежи убит. През целия ден следва игра на котка и мишка, гангстерите се крият в планината, крадат други автомобили, взимат други заложници. Щатските власти преследва бандата по петите. След гореща престрелка край река Бразос Дядо Коледа пада, уцелен от шест куршума. Двамата му помощници са заловени два дни по-късно.

Да линчуваш дядо Коледа

Само един от банковите обирджии от Сиско успява да преживее драмата. Робърт Хил е осъден е на 99 години затвор, а в средата на 40-те години е помилван. Ратлиф, който едва оживява от раните си, е осъден на смърт, както и един от приятелите му. Той умира на електрическия стол, а крадливият Дядо Коледа е отвлечен от затвора от тълпа, която държи да го линчува, преди да изтърпи наказанието си. Той завършва земния си път, прикован на уличен стълб. А малките жители на Сиско не забравят случилото се. „Дядо Коледа, защо нападна банката”, пита едно дете на тържествената литургия в църквата актьора, който изпълнява ролята на Дядо Коледа.

Коледният банков обир от 1927 година е едно от най-забележителните престъпления на 20-ти век в криминалната история на Америка. Със сигурност той е и едно от най-драматичните „коледни престъпления”. Но и след него редица гангстери избират точно коледните дни, за да направят големия си удар.

Така в коледната вечер на 1950 година четири млади крадци открадват легендарния „кралски камък” от Уестминстърското абатство. Той не е скъпоценен камък, но е историческа реликва: през 1296 година крал Едуард І взима като плячка не особено впечатляващия на външен вид червено-сив къс пясъчник при нашествие на север на острова. С това действие той ужасява шотландците, защото камъкът е тяхна национална светиня. От древни времена на 152-килограмовия камък са приписвани магически сили и върху него са короновани шотландските крале.

Разбитата плячка

Едуард І наредил плячката да бъде вградена между краката на готическия трон в капелата на Уестминстърското абатство, където той лежи в продължение на 654 години. До онзи 25 декември 1950 година, когато студентът по право Иън Хамилтън и трима негови приятели завличат натоварения с история камък, мобилизирани от героични сили, в своя „Форд Англия“, който чака пред абатството със запален двигател. Те ни най-малко нямат намерение да го осребрят на черния пазар, а са вдъхновени от национален патос. Просто искат да върнат символа на шотландското кралство в родината му.

И колко голямо е учудването на похитителите, когато точно по време на операцията по освобождение свещеният камък се разпада. И вместо с един кралски камък, те се оказват с два. Те обаче успяват да избягат. Групата заключва счупената светиня в багажника на автомобила и без проблеми минава през всички полицейски проверки. Междувременно четиримата спират при каменоделеца Бърти Грей, който сглобява счупената на две реликва, преди да бъде доставена в абатството на Арброут, графство Ангъс – Меката на шотландските националисти.

Вълна на въодушевление се надига в цяла Шотландия, докато измамените англичани полагат всички усилия да проследят крадците от църквата. Така на символичния камък му е отредено да прекара в родината си съвсем кратко време – през пролетта на 1951 година той отново е на мястото си в капелата на Уестминстър. Английското правосъдие обаче се отказва да съди четиримата крадци, които са почитани в Шотландия като герои. А на 700-годишния рожден ден на първата кражба от 1296 година дългото изгнание на реликвата приключва. С тържествена церемония „кралският камък” е пренесен в замъка в Единбург.

Бягство с моторница и скъпоценни картини под мишница

Друго забележително коледно престъпление е извършено непосредствено преди Святата нощ на 2000 година. В стила на Джеймс Бонд няколко маскирани и въоръжени с автоматично оръжие мъже нахлуват в Националния музей в Стокхолм. Минавайки край стъписаните посетители, те щурмуват целенасочено три особено скъпи картини. В рамките на няколко минути те свиват един Рембранд и два Реноара и – напълно в стила на 007 – изчезват с моторница. Освен това обездвижват притеклите се на помощ полицейски коли, чиито гуми са надупчени от разпръснатите около музея шипове.

Дълго време следователите се лутат в тъмното, но през 2001 година една от откраднатите картини на Реноар се появява при обиск на наркомани в Стокхолм. Четири години по-късно полицаите намират и втората картина на импресиониста. А дирите на престъпниците са открити чак през септември 2005 година, когато се опитват да продадат автопортрета на Рембранд. Малко по-късно картината е задържана в Копенхаген. И трите произведения на изкуството са върнати невредими в Швеция, където посетителите можеха да им се радват отново тази Коледа. За крадците обаче това не се отнася и те прекараха Святата нощ зад решетките.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.