Кризата ще постави претендентите за лидерство по местата им

Константин Косачов*

Брокер седи пред монитор, изобразяващ цените на акциите на нюйоркската стокова борса на 8 декември 2008 година. Снимка: Ройтерс

С подчертано финансов характер в началото, световната криза прерасна в нещо много по-значимо, чиито потенциални последици далеч не са очевидни. Развитието на нещата може да се тълкува, първо, като криза в управляемостта на световната система, и то не само във финансово-икономическата сфера. И второ, като криза на еднополюсния модел – тук е и ключът към същината на събитията в Кавказ през август.

Това всъщност са две страни на едно и също явление. Тясно свързани помежду си, те са ново доказателство, че пред нас се очертават контурите на принципно нов световен ред. Съвсем не е очевидно, че той ще е по-комфортен за всички и по-управляем. Явно обаче никой не се съмнява, че ще е различен от досегашния.

Ясният вот на недоверие към администрацията на Буш, който включва и решително „не“ на външната й политика, потвърждава следното: Америка – и онази с ранга на обикновен избирател, и на равнището на елитите – доста бързо успя да реагира на промяната в условията и предложи на новия свят един нов президент. Обама обаче няма да може да избегне старите проблеми – Ирак, Иран и Афганистан. Напълно е възможно на преден план да излезе положението в Пакистан, където САЩ явно ще действат още по-активно. Съвсем обяснимо с оглед на съвсем реалните вече рискове ядрени оръжия да попаднат в ръцете на радикални групировки (рискове, свързвани от мнозина експерти тъкмо с нестабилността в Пакистан). Друг въпрос е в каква форма ще се развива дейността на САЩ. Иракският сценарий би могъл да предизвика обратен ефект и терористични групи да преминат от Ирак в Пакистан. А това със сигурност няма да подпомогне обстановката в региона да се нормализира.

Що се отнася до САЩ, за Русия остават крайно остри темите за американската система за противоракетна отбрана в Европа и за целия комплекс от мерки по разоръжаването. Новоизбраният президент на САЩ излъчи някои позитивни сигнали в тази сфера, а именно, че има повод за предпазлив оптимизъм. Но да храним прекомерни надежди ще е толкова непредвидливо, колкото и да пренебрегнем изцяло тези сигнали, без да отвърнем на тях с думи и дела.

Безспорно ще продължи да се изостря най-болезнената тема в отношенията ни със Запада – разширяването на НАТО и най-вече въпросът за включване на Грузия и на Украйна в алианса. Той съвсем не е свален от дневния ред и тъкмо тук е „коренът на злото“. Западът фактически сам се постави в неудобното положение, за което говори на 8 октомври в Евиан руският президент Дмитрий Медведев – „ако приеме тези страни, това ще означава всъщност да вземе връх над Русия, ако пък не ги приеме – да капитулира пред Русия“.

Страните от Запада станаха заложници на собствените си опити да представят спора за териториите от бившия Съветски съюз – единствено геополитически спор, като идеологически конфликт, като противоборство на различни ценности. И затова проблемът, който съвсем не засяга идеологията, а само въпросите на сигурността и силовия баланс в Европа, се превърна в някаква свръхзадача – „добрите“ сили да триумфират над „лошите“. Реално погледнато, няма нищо подобно нито в случая с Грузия, нито в този с Украйна.

Усилията на всяка цена да бъде наложено ускорено приемане на Украйна и на Грузия в алианса обаче явно няма да секнат и през идната година. За 2009-а е насрочена юбилейна среща на върха на НАТО и със сигурност ще има доста желаещи да сложат „на празничната трапеза“ най-вече Украйна като сочна геополитическа „баница“.

Същината на положението е там (и само там), че не Русия е недоволната от някакви „демократични“ (най-просто казано, прозападни) сили, които са на власт в съседни страни – докато и ако не става дума за оръжие. Тъкмо Западът обаче не би допуснал тези държави да са неутрални и с извънблоков статут. И ако се появят изгледи за напредък по този конкретен въпрос, това ще му осигури и шанса без загуба на авторитет да се измъкне от деликатната ситуация, в която неприемането на нови членки в НАТО би се възприело като поражение.

Най-разумният вариант (предложен впрочем от руския президент още на 5 юни в Берлин) ще е следният: всички, включително НАТО, да бъдат наместени в някаква единна конструкция, която да предостави гаранции всекиму, независимо от членството в блокове. Такъв модел според нас би предложила системата на един Договор за европейска сигурност. Тази тема безспорно ще е сред ключовите през идната година и трябва да се разглежда като твърде важно „домашно“ за всички руски структури, включени по един или друг начин в разработката на външнополитическия курс на страната. Новият свят има нужда от един нов акт, подобен на Хелзинкския от 1975 година. За външната политика на Русия е важно освен това през 2009 година да демонстрира, че ясният курс към многополюсен и многовекторен подход в международните дела е принципна линия, а не поредният аргумент в глобалния „пазарлък“ със Запада. И по-специално, че „латиноамериканският пробив“ от есента на 2008-а е бил осъществен не за да покаже или да докаже нещо на трети страни, че той е нещо ценно и със сигурност ще намери продължение, ще стане и още по-активен в бъдеще. Да демонстрира, че сътрудничеството в „тройката“ Русия-Индия-Китай и във формата БРИК не се развива в противовес на евроатлантическия вектор в руската политика, нито го ощетява. Че става дума за друго: нещо естествено за една световна сила е да взаимодейства с такива държави. Първо, повечето експерти още днес им отреждат водещи роли в бъдещата световна система; второ, те проявяват искрен интерес към сътрудничество с Русия, без да обвързват своята готовност за взаимодействие с различни условия или с идеологически комплекси и фобии.

В превод от гръцки думата криза означава „съд“. Донякъде това се отнася и за днешната глобална криза във всички нейни прояви – на практика всяка страна посреща някакъв момент на истината, който откроява всичко положително и отрицателно, свързано с нея. В критична минута някои изпадат в краен национален егоизъм и цинично се опитват да решат собствените си проблеми за сметка на останалите. Има и държави, които усилено разпалват конфликти, за да получат максимални изгоди от факта, че се намират „на предната линия“. Очевидно е, че точно в такива моменти става ясно доколко са обосновани претенциите на едни или други за глобално политическо, икономическо и морално лидерство. Новият свят ще постави всеки и всичко на местата им – според заслугите.

По БТА

*Константин Косачов е председател на Комитета по външнополитически въпроси в Държавната дума.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.