Цитат в десетката: Българските глупости 2008

Всеки ден минавам през кръстовището срещу Университета и наблюдавам една и съща глупост. Когато светофарът светне червено, все някоя кола успява да се настани на и без друго тясната зебра, така че за пешеходците не остава място, и те се провират край автомобилите като диверсанти. На десет метра от кръстовището има полицейска будка, но не съм видял някой шофьор да е наказан за нахалството си. И така всеки ден по десетки и стотици пъти. Полицаите в будката се сменят, шофьорите се сменят, пешеходците се сменят, но глупостта на това кръстовище остава. Тя е хронична, каквато впрочем е и на много други места. У нас глупостта е мащабна и всепроникваща, среща се по улиците, в магазините и учрежденията, в институциите. Да се направи пълен обзор на обществено значимите глупости, които са изговорени, помислени и извършени за една година, е непосилно, но без такъв обзор образът на отиващата си година би изглеждал недовършен. Поради което си струва поне да се опита и е справедливо да се започне от високите етажи на властта.

Законодателната власт

у нас изглежда смята глупостта на населението за негов граждански дълг. Такова впечатление създават някои закони. Тъй като съдебната отговорност по условие е лична, законодателят съумява да я разпредели между отделни институции, така че много често тя става ничия. Ето пример. От години се говори за създаване на единен имотен регистър, който би стеснил силно операциите на имотната мафия. Това обаче не се прави и отговорността за подобни измами се разпределя между общински администратори, нотариуси, адвокати и други служебни лица, така че на практика остава ничия. Това е глупост, в която прозира дълбок и хитроумен замисъл. „Колективната отговорност ни връща в средновековието“, казват юристи. Европейската комисия обаче явно не мисли точно така, поради което европейските субсидии за България бяха спрени за целокупната национална общност, докато се изясни личната отговорност за злоупотребите с тях.
След множество скандални замени на скъпи държавни земи и гори срещу малоценни частни парцели парламентът с неохота прие, че по принцип тази хем законна, хем неморална процедура, третираща държавата като малоумник, трябва да бъде прекратена, но, от друга страна, депутатите все пак решиха уродливата практика да продължи до края на септември 2009 г. След това вероятно ще се мисли как държавата да бъде извадена от

вменената й по законодателен път дебилност

Същото стана и със закона за Черноморието, с който парламентът хем прие, че повече не бива брегът да се застроява, хем позволи това все пак да се прави още известно време, доколкото е възможно. Това е част от многото примери как българският парламент произвежда карнавално законодателство. Драматургията на европейския карнавал предполага за няколко дни през годината социалният ред да се разруши и хората да си разменят ролите. Затова в карнавалните шествия има пародийни папи, кардинали, съдии, царе и т.н. У нас традицията на карнавала не е позната, поради което някои карнавалности функционират целогодишно.
Законодателната власт у нас прилича на стар войник от едновремешната казарма – тя е неизтощим източник на извращения. Актуален пример е законът за енергийната ефективност, в който неизвестен депутат с промяната на една дума успя да уреди някакви хора с бизнес за милиарди. Повечето народни представители така и не разбрали какво точно гласуват, както сами изповядаха пред медиите.
През януари министър Асен Гагаузов обяви, че държавата ще участва в строителството на игрища за голф. Това било единственият начин да се спре презастрояването и да се ограничи натиска на частници за получаване на терени чрез замяна. Оригинална идея, в която пак прозира глупост от карнавално естество. Ако се осъществи, България би била първата държава, която,

за да брани своя патримониум, го маскира като голф игрище

Светла диря в аналите на глупостта през 2008-а остави министър Румен Петков. През март стана известно как през есента на 2006-а той се е срещал с оперативно интересни лица, за да помирява криминални групировки в името на европейското бъдеще на България. „Престъпниците не трябва ли да се арестуват, вместо да се помиряват?“ – питаха по този повод форумите в интернет. Въпросът е висящ.
С мандата на същия министър, прочул се с прозвището „запалката“, са свързани и други паметни реплики и деяния, но едно от тях заслужава специално споменаване в този обзор – картонените макети на полицейски коли по магистралите, поставени, за да респектират безумните шофьори. Ефектът от тази инвестиция не е известен, но някои зевзеци умуваха как по същия тертип може да се направят картонени полицаи, съдии, прокурори и т.н.
През пролетта парламентът дълго размишлява дали и как точно да се закрият безмитните магазини. Имаше политическа воля това да не се прави. Оказа се, че 20% от нафтата в страната била продавана от една безмитна бензиностанция, което според природните закони е невъзможно, но според българското законодателство е възможно и приемливо. Оказа се още, че безмитна бензиностанция в продължение на 17 години е финансирала МВР. Още една хитроумна глупост.
Често дискутирана тема през цялата година бяха едни 4500 декара гори, които царят е получил незаконно. Негово Величество запази достолепно мълчание по случая, но без да дава знак, че се гнуси от чуждото. Преди няколко дни шефът на Държавната агенция по горите обяви, че май щял да поиска надвзетото обратно. От тази гора ще излезе поне един глупак и предстои да се види кой.

Силна година записа и президентът Първанов

Лично аз вероятно никога нямаше да знам, че в град Симитли съществува хотел с красивото име „Ди Марио“, ако от пресцентъра на президентството не бяха обявили официално, че Първанов не е посещавал това място ден след трагедията във влака „София-Кардам“. Все пак администрацията на държавния глава не отрече, че тогава той е бил на лов за вълци. Не се разбра дали е отстрелял нещо. Ако не е, жалко за нещастните магарета, пожертвани като примамка.

Виж целия текст във в. „Сега“ тук

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.