Веселин Божков: Зад всеки 2 цента намаление на цените на разговорите се крият загуби на големи пари

Веселин Божков. Снимка: e-vestnik

Веселин Божков е шеф на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която предизвика точно преди Коледа скандал, като реши да намалява цените на мобилните телефони – под натиска на Европейската комисия. Намаленията, които предвижда КРС, обаче, се оказаха толкова мижави, че на практика бетонират в България едни от най-високите цени на мобилни разговори в Европа за 2 години напред. По-забележимо намаление се предвижда чак след година и половина и тогава цените в България пак ще останат по-високи от средноевропейските.
„КРС ще въздейства върху ценовите равнища на пазарите на едро и дребно, така че потребителите да усетят най-бърз и голям ефект“, заяви в интервю за e-vestnik Веселин Божков два дни преди комисията да вземе решението си как да намаляват цените. Петимата членове на КРС обаче гласуваха така, че практически цената за обаждане от фиксирана в мобилна мрежа се намалява на едро само с 3 стотинки (тоест с около цент и половина) от 1 януари т. г.

От незначителното намаление е недоволна БТК. Според компанията решението облагодетелства МТел и Глобул и противоречи на интереса на потребителите. Това очевидно е така, защото МТел и Глобул останаха доволни от решението. В интервюто си по-долу Веселин Божков дава някои принципни разяснения за цените на мобилните разговори у нас и за това как действа комисията.
Веселин Божков е завършил Икономическия факултет на Московския държавен университет и Киевския държавен университет. Доктор е по икономика на Руската академия на науките. Специализирал е “Пазарна икономика и финансов анализ” в Световната банка. Завършил е Националния институт по чуждестранни езици в Мадрид. Бил е главен одитор в отделение „Евроинтеграция и средства от ЕС“ на Сметната палата, изпълнителен директор на „Фортуна“ ООД. Бил е зам.-председател на Комисията за защита на конкуренцията. Божков е хоноруван преподавател в УНСС, гост-лектор в Московския държавен университет и в Мадридския държавен университет.

– Г-н Божков, все още сме на опашката в Европа по отношение намаляването на цените за мобилните разговори?

– Тази година от Групата на независимите регулатори и Групата на  европейските регулатори в телекомуникациите отбелязаха, че сме на второ място по темпове на намаляване на цените. Така, че първите стъпки вече са направени, предстоят следващите етапи.

На второ място?!

– Да, след като от години не са били променяни, в началото на тази година, цените намаляха с 16% и със 17% . Това доведе до дискомфорт за мобилните оператори, които побързаха да реагират, че 30-40% годишно намаление е страшно за тях.

– Ако обжалват решенията ви в съда какви са шансовете да се намалят цените?

– При пазарните анализи обжалването не спира изпълнението на решението. След като ги представим в ЕК за нотификация, тя ще ги публикува в мрежата си и всички независими европейски регулатори ще могат да си дадат своите бележки.

– Какви нови регулации ще въведе Европейската комисия по отношение на цените на услугите на мобилните и стационарни телефонни оператори?

Веселин Божков. Снимка: e-vestnik

– Основното безпокойство на ЕК е, че налаганите мерки за ценови контрол варират силно между отделните държави. Това води до големи разлики в цените за терминиране в мобилните мрежи между отделните държави-членки – от 0,02 евро (в Кипър) до почти 0,16 евро (в България). (Б. р. – това са цените на едро на минута, която плащат помежду си мобилните оператори, за да говорим от една мрежа в друга). Установено е, че терминирането в мобилни мрежи надвишава 9 пъти цените за терминиране във фиксирани. Според ЕК, тези вариации биха могли да доведат до изкривяване на конкуренцията и в крайна сметка да са във вреда на потребителите. Затова Комисията е разработила проект на препоръка към регулаторите. Той предвижда цените за терминиране да се определят въз основа на разходите, които възникват за една национална мрежа (хипотетичен модел за мобилна и за фиксирана мрежа), изградена в съответствие с най-новите технологични достижения в тази област и съобразена с националните особености и промените в потреблението. Очакванията са, с прилагане на този модел цените за терминиране да се редуцират значително, тъй като в тях ще се включват само “ефективните разходи”, т. е., свързани с изграждане и ползване на технологично нова и ефективна мрежа. До първи февруари 2012 г. националните регулатори трябва да наложат симетрични цени за терминиране, които отразяват ефективно управление на разходите. Препоръката не съдържа конкретни ценови параметри, но в регулаторните среди се обсъжда, че в резултат на намесата на ЕК, цените за терминиране биха достигнали от 1 до 3 евроцента.

– Къде се намират сега българските цени по отношение на европейските?

– Както е известно цените за приемане в мобилни мрежи на обаждания от фиксирани мрежи са най-високи в Европа, а тези за обаждания от мобилни в мобилни мрежи са сред четирите най-високи.
– Как ще коментирате, изявлението на „Мобилтел”, които по-рано заявиха, че ще се оплачат в ЕК, защото искате да им наложите по-стръмно намаление на цените?

– От “Телефоника” също са се жалили в ЕС от испанския регулатор. Няма регулатор, който операторите да обичат и да му се радват, че им намалява цените. Зад всеки два цента надолу се крият загуби на големи пари. Наскоро имах среща с колегата ми от испанския регулатор, който сподели, че е в същото положение. По всякакъв начин атаки и критики. Когато еврокомисарите посетиха преди време София,  ми казаха: “След като всички се оплакват от вас, значи си вършите добре работата като секторен регулатор.”  Стремим се да третираме равнопоставено всички оператори в зависимост от тяхната пазарна мощ. Нека не забравяме, че сме страна-член на ЕС и когато говорим за цена за терминиране (б. р. – това е цената на едро, която плащат помежду си мобилните оператори, за да говорим от една мрежа в друга), не може в Румъния тя да е 6,2 евроцента, в Австрия 7 евроцента, в Гърция да е 5,92 и същите тези мобилни оператори в България да държат в пъти по-високи цени.

– Колко е в момента цената им?

– В момента терминират на цена от 16,3 евроцента.

– Като гледаме тарифите на трите мобилни оператора прави впечатление, че при най-разпространените тарифни планове с около 15-20 лева абонаменти, разговорите струват около 32-34 стотинки при всички мобилни оператори. Това създава впечатление за картелно поведение, което е забранено?

– Един велик икономист е казал: “Когато има малко участници на пазара, е обективно те да имат стремеж да съгласуват действията си.“

Веселин Божков. Снимка: e-vestnik

– Може и негласно, без да са се споразумявали?

– Може и негласно. Тук обаче, моето наблюдение е, че когато става дума за важните неща, както цените за терминиране например, те се обединяват. Иначе по принцип има здрава конкуренция. Първо, защото „Вивател” все още работи на границата на положителния резултат, даже повече на отрицателен резултат. И затова ние му налагаме разделно счетоводство и система за осчетоводяване на разходите, за да не се получи кроссубсидиране. Ще се опитаме и да наложим да няма затваряне на трафик вътре в мрежите…

– Ние станахме държава на идиоти, където хората ходят с по два-три джиесема, за да говорят по-евтино?

– Това е смисълът на регулацията в момента. Да се премахнат големите диспропорции в цените и да не се налага да ходим с по два-три апарата.

– Забелязвате ли натиск върху вас от страна на медиите в полза на един или друг оператор?

– Мога ли да задам реципрочния въпрос: вие като интелигентни хора от медиите, предполагам, че сами усещате когато в една или друга статия прозират определени интереси? Когато налагаш непопулярни мерки, е нормално засегнатите страни да търсят възможности да защитят интересите си. Медиите са начинът да се даде гласност на една или друга теза.

– Какво ще стане с евентуален 4-и и 5-и мобилен оператор?

– КРС спази принципите в Европейската практика за ефективно използване на радиочестотния спектър. Имаше интерес, предоставихме ресурс. Впоследствие пазарът ще реши сам. Ние бяхме длъжни при положение, че имаме свободен честотен спектър, да го предоставим.

– Не поискахте ли висока начална цена за търга? Така участниците се отказаха.
– Началната тръжна цена се изчислява на базата на тарифа за определяне на таксите, събирани от КРС, която се определя от Министерски съвет (б. р. – става дума за такси, които плащат мобилните оператори за честотите). Миналата година тарифата бе подложена на обществено обсъждане и нямаше нито едно предложение от операторите за намаляване на цената за честотите. 10 години не е отчитана инфлация, поради което са натрупани близо 96% инфлация. Тази година предложихме минимално отчитане на инфлацията по отношение на цената за предоставяне на спектър на GSM-ите. Там цената се повиши със 100 лева на мегахерц, с което тази цена се уеднакви с цената на спектъра за UMTS-стандарта. Това бе единствената промяна по отношение на цените на спектъра.

– От 1 януари ще можем ли да се местим и с номера си на домашния телефон към друг оператор?

– Считам, че до края на януари преносимостта на фиксираните номера ще бъде факт. Комисията прие функционалните спецификации, по които това да става. В момента КРС използва позициите си на модератор, за да сближи становищата на отделните предприятия, за да заработи процедурата ефективно.

Веселин Божков, председател на Комисията за регулиране на съобщенията. Снимка: e-vestnik

– Не трябваше ли вече да са я внесли?

– Трябваше, но поради различията в позициите имаше известно забавяне.  Това наложи КРС да действа за сближаване на позициите. Успяхме да съберем на една маса всички оператори, включително алтернативните. Практиката ни е при спорни въпроси да разглеждаме на експертно ниво, след което се взимат конкретните решения.

Друга насока, в която се работи, е таксата, която плаща потребителят, за преместване при друг оператор. Би било редно да е около 5 лева, колкото е при мобилната преносимост. Другата такса, която приемащият оператор трябва да плати на даряващия еднократно, трябва да бъде разходоориентирана. Тук предложенията бяха много различни като стигаше до 39 лева. Нашето проучване показа, че в Европа средната цена е 10 евро. Направихме преглед на страните от Централна и Източна Европа и установихме, че приемливата цена, която плаща приемащият оператор на даряващия, е между 24 и 26 лева.

– Как ще става уведомяването на потребителите, че звънят на пренесен номер?

– Практиката показа, че когато наберат даден номер и чуят в отговор на позвъняването си дълго съобщение, което започва дори с реклама на приемащата компания, повечето потребители затварят телефона. Получихме много жалби, 75% от които се отнасят за преносимостта и най-вече заради  подвеждащия и дълъг сигнал. Първоначално оповестяващият сигнал на „Мобилтел” беше 15 секунди, сега е около 9. Според нас най-удачен е звуковият сигнал, при който веднага става ясно, че звъниш на друг оператор, а не на своя.

– Единен сигнал ще въведете и за мобилната преносимост ли?

– Предложихме на мобилните оператори да помислят върху това. КРС има правото да прави анализ на преносимостта на 6 месеца и съобразно него да  променя спецификацията  и процедурата.

– Пренасянето от една мрежа в друга в много европейски страни става по телефона.

– Не в много, но има и такъв опит.

– Предвиждате ли да настоявате за опростена процедура за преместване на абоната с номера му при друг оператор?

– Да. На последната ни среща ясно заявихме, че  преносимостта в цяла Европа, с две изключения, едното от които България, се прави на едно гише.  У нас потребителят не е удовлетворен, защото трябва да ходи първо при своя оператор, после при новия. Догодина  ще направим анализ на  фиксираната преносимост и ще предложим да се премине към едно гише. Проблемът у нас е свързан по-скоро с банковата система и с плащанията. Опасенията са от неплатени задължения към стария оператор. От тази гледна точка стартът на две гишета е удачен. Още повече, че видяхме силните и слабите страни на преносимостта при мобилните номера. Големите оператори веднага реагираха чрез промоционални пакети и нови услуги, което е в интерес на потребителя. Тук ефектът от преносимостта го постигнахме веднага, след въвеждането й.

– Получавате ли много жалби в КРС?

– Получаваме. За съжаление част от жалбите не са адресирани правилно. Пишат ни за всичко, включително за неща, за които трябва да се обърнат към Комисията за защита на потребителите или към Комисията за защита на конкуренцията. Ние отговаряме в срок на жалбите, което много малко учреждения правят. Тези, които не са правилно адресирани, препращаме към компетентните ведомства.

– Не са ли формални отговорите? Например получавате жалба, пращате я на съответния оператор, от който се оплакват. Той ви дава някакъв отговор и вие го връщате на абоната?

– Когато има необходимост и жалбата е точно адресирана, правим необходимите проверки.

– Говорим за жалби срещу мобилните оператори?

– Също ги проверяваме. Имахме три-четири такива случая. Когато има конкретен проблем с дадени оператори, първо се опитваме да го решим. След това налагаме отначало минимална санкция, при следващо нарушение отиваме към максималната.

– Има ли случай при висока сметка да сте убедили някой мобилен оператор, че е надписал разговорите?

–  Комисията за защита на потребителите, а не КРС отговаря за сметките. Ние отговаряме за други неща, за възпрепятстване на преносимостта например. Имахме жалба от корпоративен клиент – 25 човека поискали да се преместят при друг оператор, но се опитали да ги забавят. Решихме проблема. В последните два месеца, в КРС вече нямаме жалби във връзка с преносимостта.

БългарияИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.