Колко хубаво, че Стависки влиза в затвора (уроците на демокрацията)

Максим Стависки ще лежи ефективно 2 и половина години в затвора. Това решение на бургаския съд, което отмени условната му присъда, раздели България на две.

Едни ликуват, подкрепяйки напълно присъдата. Други съжаляват за достойния шампион, изпаднал в такава беда, псуват нацията, защото е злобна, невеликодушна. “Жалко за Стависки, българинът не търпи да има хора, които правят страната му забележима в света и ги хвърлят в затвора” – такъв обобщаващ коментар се среща в един от форумите в Интернет. Има една категория хора, които частично подкрепят присъдата за Стависки, но я поставят под условие – а защо точно него, другите се измъкват. И дават примери с хора, които са се измъквали при подобна ситуация. Някак негласно те искат и Стависки да се измъкне. И караницата във форумите стига невиждани висоти. Както обикновено споровете се израждат в нападки и обиди между участниците.

Какво все пак е хубавото от присъдата на Стависки?
Най-напред, тя не е толкова строга, което не е правилно. При подобни инциденти с пияни шофьори съдът е давал и по 5, 7 или дори 10-15 години затвор. Така че Стависки реално е пожален, съдът е бил снизходителен. Много повече, отколкото щеше да бъде съдът в САЩ, например. Там, в една развита демокрация, когато звезда или известна личност извърши престъпление, съдът е безмилостен. Дори не снизхождение, а получава по-тежка присъда от нормалното. Само доказателствата са определящи. Така в затвора преседя Майк Тайсън, например, въпреки че това провали кариерата му на боксов шампион. Дори с недотам доказано изнасилване. Друга спортна звезда – О Джей Симпсън, който се измъкна поради липса на доказателства за убийство на съпругата си – беше осъден обаче на нечувани обезщетения, а сега все пак е в затвора до живот за друго престъпление, за което би получил по-лека присъда. Примери от Щатите колкото щеш.

Какво би се случило в една България от времето на социализма, когато пиян шампион убие хора? Инцидентът щеше да бъде покрит, никой нямаше да напише за него. Щяха да пълзят слухове според симпатиите и антипатиите към “героя”. Той щеше да получи тихомълком условна присъда. Така се решаваха нещата в тоталитарна България. Някой решава какво трябва да реши съдът. И съдът изпълнява. И оттогава е създадена представата, че у нас има хора над закона, хора, които се измъкват, някой ги пази и т. н.

Сега е демокрация. Съдът е независим. Но е и под силен натиск от общественото мнение. А то е разделено, не на последно място и поради наследствените си тоталитарни нагласи. И естествено първата присъда беше почти помилване, втората – малко по-тежка, но не напълно адекватна. Целият случай е много полезен за обществото, със споровете и размислите, които предизвиква за границите на демокрацията, закона, кой може или не може да стои над него.

Все пак присъдата на Стависки показа, че макар и слаб, законът важи и за него. Важи за всички.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.