Прекрасно е, че Каратанчева ще играе за Казахстан. Отървахме се
Новината, че Сесил Каратанчева е приела казахстанско гражданство и няма да представлява повече България, ме изпълни с облекчение.
Това момиче успя да орезили себе си и България още ненавършила пълнолетие. Няма значение доколко е виновна тя, доколко амбициозният й баща (известен с прякора си Радо Крана и с характерен външен вид на герой от песни със заглавие “О тигре, тигре”).
Каратанчева прилича на своя татко Радо Крана, който си накъдри косата, за да си придаде по-светски имидж. Какво ли не прави големия тенис. Но някак съпоставката с рускините Шарапова, Курникова или дори Кузнецова не ме изпълва с гордост.
Бащата оправда приемането на казахстанско гражданство от своята дъщеря с това, че имали да плащат 200 000 долара в следващите 2 години. Това е глобата, който наложиха на 16-годишната Каратанчева за употреба на допинг – всъщност не глоба, а парите от наградите, които трябва да върне. След като беше разкрита, тя излезе с тъпото оправдание, че била забременяла и пила някакви неща във връзка с това. За всички беше прозрачен опит да се измъкне. Но допингкомисията на сълзи не вярва, а на проби. И я отстраниха за 2 години, плюс цитираната глоба.
Бащата Каратанчев упрекна и федерацията по тенис, че не помагала. В какво да помага? Да прикрива резултатите от допингскандала? Да защитава простотиите на Каратанчеви?
Радо Крана упрекна федерацията и затова, че нищо не предлага, а Казахстан давал 65 000 долара годишно. Да, федерацията е виновна, че не е предложила достатъчно пари на Каратанчеви да си връщат глобите, а само малко. Абе, да се смееш ли да плачеш ли.
Сигурно нашата тенисфедерация не е най-активната и най-богатата.
Но е прекрасно, че Каратанчеви избраха братски Казахстан. Нека тамошната федерация ги защитава, да им плаща глобите и да се радва на славата, която младата тенисистка ще донесе на тази азиатска република.
На мен лично успехите, които може да донесе на България това объркано от баща си момиче, няма да ми липсват никога. Както не се гордея и с разни щангисти, които прочуха България с допингскандали. А сега сред тях и сред борците има няколко чужденци с български паспорти, като че ли е много важно да се прочува България точно по този начин.
Не разбирам защо държавата трябва да става жертва на личния бизнес, в какъвто е превърнат спортът. И защо трябва да си помпам по този начин националното самочувствие. По скоро само може да ме накара да се срамувам.