Факторът „Обама“ за примирието в Газа
Датата, която се набива на очи, когато погледнем календара и се опитаме да предвидим докога може да продължи операцията на Израел в Газа, е 20 януари. Това е денят, в който Барак Обама ще встъпи в длъжност като президент на САЩ. Освен това и американски, и израелски представители ясно заявиха, че Ерусалим и Вашингтон биха искали ситуацията дотогава е овладяна.
Малцина смятат, че сраженията ще продължат до 20 януари. Представители на службите за сигурност и дипломати са на мнение, че израелската армия вероятно ще ограничи операциите си до края на седмицата. Дотогава целта им – да нанесат тежък удар по силите на „Хамас“ и да сломят духа им – ще бъде осъществена, а международната общност ще настоява все по-активно за прекратяване на огъня.
Да не забравяме, разбира се, и фактора „Обама“. В последните дни се появиха много коментари, особено на фона на непоклатимата подкрепа на американския президент Джордж Буш за Израел по време на операцията, че Израел специално е избрал времето за операцията, така че тя да съвпадне с президентството на Буш, страхувайки се, че Обама не би му оказал такава подкрепа. Израел очевидно не може да търпи това положение, докато Обама се настани в Белия дом. Да не забравяме, че именно „Хамас“ прекрати примирието на 19 декември и започна да засипва Израел с ракети
Този аргумент също така предполага, че позицията на Обама по конфликта ще се различава съществено от тази на сегашната администрация – предположение, което не почива на никакви реални доказателства. Ако вече беше президент, Обама може би щеше да изрази позицията на САЩ по кризата в Газа по начин, различен от този на Буш. Но имайки предвид изказванията на новоизбрания президент в миналото, произраелското отношение и на двете партии в Конгреса и състава на екипа му по въпросите на националната сигурност, трудно е да повярваме, че той би възприел драматично различен курс. Добре е да си припомним какво каза Обама през лятото, когато беше на посещение в Сдерот: „Ако някой обстрелваше с ракети моята къща, където двете ми дъщери спят през нощта, щях да направя всичко, което е по силите ми, за да го спра. Очаквам, че и израелците биха постъпили така.“
Все пак това не означава, че Израел има интерес да метне „горещия картоф“ Газа право в ръцете на Обама още в деня, в който той встъпи в длъжност. Ерусалим по-скоро би предпочел дотогава вече да се работи за решаване на конфликта така, че Обама да започне да се занимава не с военната операция в Газа, а по-скоро с това, което ще последва след нея. Както каза един служител, използвайки очевидно несъвършена метафора, никой не иска новият му шеф, още в първия си работен ден, да е принуден да се захване с проблемите му. Израел по-скоро бе искал това, което нарече „бъркотията в Газа“, да бъде разчистена дотогава, така че Ерусалим да може да започне на чисто отношенията си с новата администрация, без да му тежи продължаваща криза.
Администрацията на Буш също има интерес кризата да приключи преди екипът на Обама да поеме властта. От гледна точка на САЩ е за предпочитане всички действия на Вашингтон, които може да предизвикат търкания с арабските му съюзници, да бъдат предприети от администрацията на Буш, така че Обама също да започне на чисто с останалия свят.
По БТА