Графа: Да правиш поп-турне в поп-фолк държава е мисия

grafa1.jpgВлади Ампов – Графа е от най-награждаваните български изпълнители в последните години. Освен певец, той пише текстове, композира и то не само за себе си, а и за голяма част от българските изпълнители, сред които Руши, Мария Илиева, София, Савина и др. На 15 години издава първия си албум “Гумени човечета”. Следват още пет албума и сингъли като “Пачанга”, “Давам всичко за теб”, “Секс за пари”, “Искам те”, “Ако има Рай”. През ноември 2005 г. излезе първата книга на Графа “Белезите по гърба ми”.
На 25 март 2007 г. Графа обра микрофончетата на наградите на БГ радио за успехите му през 2006 година. През нея той издаде новия си албум „Честно в очи“ и направи първото си самостоятелно национално турне, завършило с концерт в Зала 1 на НДК.

– Заляха те с награди. Впечатляват ли те или вече претръпна?

– Донякъде съм претръпнал, не че преди това много съм се вълнувал. Дълги години ме номинираха, но
не взимах награди, те дойдоха по-късно. Съответно не са били огромен стимул за мен. Разбира се,
било ми е приятно да получавам, защото това е признание. Но когато започва да липсва движението в поп музиката, нещо, което в момента се случва, не мисля толкова за наградите.

– Видяхме и на наградите на БГ радио, че нямаше нови имена, защо?

– Нямаше, защото не са излезли на бял свят. Със сигурност има много талантливи хора, и в Мюзик айдъл го виждаме, аз даже си харесах няколко.

– Миналата година също очаквахме да излезе нещо от Стар Академи, но не се получи много.

– От Стар Академи някои неща излязоха, Д2 си намериха вокал, Аксиния направи няколко парчета, Маринчо също. Все пак се появиха имена, но са нужни сериозни продуценти, които да ги подхванат.

– Не са ли спонсорите тези, които помагат да се случват нещата в музиката у нас?

– В момента се очертаха две схеми на работа. Може да си независим артист с добър спонсор – това е доста успешен вариант. Другият е да имаш добър издател и допълнително да имаш спонсор, какъвто е моят случай. За мен това е много добър вариант, защото може да имаш спонсор, но пък да нямаш екип, който да управлява спонсорските пари. В случая с Жокер медиа направихме хубави неща, ще ги направим и тази година, но нямаше как да стане и без спонсори и без организатори.

– За теб голямо постижение ли беше, че напълни зала 1 на НДК?

– Да, от някои жанрове лесно пълнят зала едно. А и изпълнителите от едно време, които са си запазили аудиторията. Затова на нас, които организирахме турнето миналата година, ни беше много трудно, защото се притеснявахме дали ще напълним залите. Другото, от което се притеснявахме беше, че хората ще направят паралел със западните концерти. Според колегите обаче сме вдигнали нивото.

– Как се организира едно турне като твоето, което направи миналата година?

grafa2.jpg– Организацията започва два-три месеца по-рано. Говорим за контакти с медии в различните градове. Основното ни желание беше да бъде в зали с билети, защото преди това съм правил турнета по площади. Тогава идват хиляди души, но в крайна сметка това не са реалните фенове. Има фенове, но голяма част от хората, които са на площада са или случайно минали, или са там, защото е безплатно. За това много се притеснявах, преди да започнем – дали ще напълним залите. Затова се борихме за всеки билет. Имаше много хубава атмосфера – чувствахме се като скаути, защото си беше мисия да направиш поп турне в една поп-фолк държава.

– В поп-фолк държава ли сме се превърнали?

– Да, това е реалността. Имам предвид поп-фолк не само като музика, а и като начин на живот. Има си един модел на подражание, например как трябва да изглежда жената в днешно време: да бъде моделирана и напълнена с някакви вещества, за да й изглеждат по-големи гърдите. Съответно мъжът трябва да е със скъпите коли, да се държи по специфичен начин. Сега разбира се нещата са по-култивирани, но това е начин на живот.

– Поп-фолкът като стил обаче се разви в последно време?

– Не говоря за музиката поп-фолк като цяло, защото във всеки стил има нещо добро. Щом толкова много хора го харесват, значи има нещо, което ги зарежда и ги кара да танцуват и да се веселят. Така че не можеш с лека ръка да отречеш. Въпросът е, че се налага един модел на живот и поведение. Не може едни 13-14 годишни момичета да искат да изглеждат по начина по който изглеждат въпросните секс бомби – най-малкото е неморално. Нищо че живеем в 2007 година, трябва да се гони естетиката. Надявам се това да се промени. В момента, в който се разголи деколтето –това е най-продаваното. Това е най-лесното. Друго е като не разголваш и успяваш да продаваш.

– Предлагали ли са ти да пишеш текстове или музика за чалга изпълнители?

– Да, но аз съм отказвал. Не виждам смисъл за момента да го правя.

– Така би могъл да промениш това, което не ти харесва в тази музика?

– Не мисля, че би могло нещо да се промени. Има прогрес, но в това, което предлага Пайнер – те промениха поп-фолка и той изглежда далеч по-добре, има и нюанси на етно. Те обаче разбраха, че трябва да променят нещата, смениха пошлите текстове, промениха визията и хората започнаха да гледат хубави жени. Което си е една абсолютна формула за успех.

– По всяко време ли можеш да пишеш текстове и музика, случвало ли се е да ти бъде поръчано парче, а
да нямаш вдъхновение?

– При мен май се е превърнало в занаят вече (смее се). Шегувам се. Зависи от изпълнителя, има такива, които са лесни за усещане. Но не е нужно да си много близък с тях. Имал съм случаи, в които идват при мен и казват: „Искам бързо парче”. Но от бързо до бързо парче има огромна разлика. И понякога ми се е случвало, че не мога да усетя човека от първия път, ако не се получи, почвам на ново – не ме притеснява това. Въпросът е изпълнителят да е доволен. С Мария и Руши ми е много лесно да работя. И с Ирина Флорин на времето, разбирах тя каквото иска и го правих.

– Участваш в доста благотворителни каузи. Превръща ли се музиката ти в поучаваща?

– Аз участвах в доста кампании, даже в малко повече, отколкото трябва. Смятам обаче, че изпълнителите трябва да казват някакви неща и извън музиката. Все пак влияем на хората и би трябвало да имаш позиция за различни аспекти на живота. Не случайно пуснах като следващ сингъл „Честно в очи”. Казват се някакви неща в текста, които хората трябва да чуят.

– Поучаването обаче понякога дразни.

grafa3.jpg– Да, не бива да се прекалява. Далеч съм от това да се правят лозунги в парчетата.

– Идват избори, ще пееш ли на предизборни концерти?

– Кога са тези избори, аз така и не разбрах.

– 20 май.

– Ами, още не са се обаждали, със сигурност някои ще се обадят. Още не мога да дам отговор, зависи кой ще се обади (смее се).

– И колко ще предложи.

– Да.

– Парите ли са водещи?

– Отдавна отмина това време, в което бяхме политизирани и се деляхме на сини, червени. Аз бях малък, но помня това време и смятам, че то е в миналото. На хората им е писнало. Фактът, че ни управлява коалиция от три партии, показва за какво става въпрос. Аз разбира се имам свои принципи и не бих пял за някои хора…

– За “Атака” би ли пял?

– (Смее се) Няма смисъл да говоря. Но парите разбира се са важни. Това са предизборни кампании.

– Защо всички си крият хонорарите?

– Това не знам.

– Колко обикновено се предлага на изпълнителите?

– Зависи от изпълнителя и колко му е принципно хонорара. Аз нямам право по договор да говоря. Но много зависи и от партията, която те кани.

– Какво не успя през миналата година?

– Всичко успях в професионален план. Миналата година се бях отдал стопроцентово на работа. А в личен план всичко е наред.

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.