Румен Стоичков от „Нощен хоризонт“: Влюбена слушателка искаше да ми припише апартамента си

Снимки: авторката

Какво е общото между Лили Иванова, Веселин Маринов и Цветана Манева? Оказва се, че и тримата са редовни слушатели на „Нощен хоризонт“ – предаване по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, което се излъчва всяка нощ на живо между 12 и 3 часа. На 3 януари тази година „Нощен хоризонт“ навърши 25 години. С най-много стаж зад микрофона (цели 762 предавания) е водещият Румен Стоичков.

Как се прави „Нощен хоризонт“

7 януари. Румен Стоичков влиза в редакцията на „Нощен хоризонт“ към 23 часа и преглежда вестниците за следващия ден. В студиото ще му гостува Радина Велчева, председател на фондация „Искам бебе“. Към 23.30 тя пристига, поздравява и се извинява, че е леко замаяна. Същия следобед са й правили операция на ухото и не се чувства добре. „На всеки друг журналист мога да откажа интервю или участие, но на Румен Стоичков не!“, казва Радина. „В студентските години аз и няколко приятелки бяхме толкова влюбени в него заради гласа му, че не пропускахме предаване.“

В 12 часа Румен се мести от редакцията в студиото, от което се излъчва „Нощен хоризонт“. То е от две части, разделени с шумоизолираща прозрачна преграда. От едната страна на стъклото се намира масата с микрофоните за водещия и неговите гости, а от другата е звукорежисьорът. Тази вечер зад пулта е Илонка Христова. По-късно се оказва, че тя отговаря и за редакционните телефони – приема слушателски обаждания, преценява кого да включи в ефир, записва поздравления и др.

Действията между водещия и звукорежисьора се съгласуват чрез знаци, които си правят през стъклото, а когато в ефира върви песен, си говорят и по система, подобна на домофоните – натискат едно копче и гласът им се чува в съседната стая.

Румен Стоичков зад микрофона на водещ. Снимки: авторката

Румен Стоичков зад микрофона на водещ. Снимки: авторката Звукорежисьорът Илонка Христова. Зад нея Румен Стоичков преглежда сайтове, докато се приготвя за предаване. Снимки: авторкатаВ редакцията на "Нощен хоризонт". На стената се вижда годишната награда на Съюза на българските журналисти в раздел „Радио”, която Румен Стоичков получава за 2007 година. Снимки: авторкатаСнимки: авторкатаСнимки: авторкатаОтскоро слушателите участват в предаването и по скайп. Снимки: авторката Радина Велчева, председател на Фондация "Искам бебе". Снимки: авторкатаСнимки: авторката

Първите десетина минути след 12 часа зад микрофона е водещият на новините Ангел Григоров. В БНР новините се четат винаги на живо, така че Ангел се появява на всеки кръгъл час до 5 сутринта, когато му приключва смяната.
Към 12 и 15 зад микрофона застава Румен Стоичков. Поздравява слушателите и започва предаването с преглед на печата. Във всеки „Нощен хоризонт“ слушателите гласуват за любима българска песен.

Водещият обявява имената на трите песни, които ще се състезават тази нощ, а Илонка Христова пуска по нещо от всяка. В студиото вече е и гостенката на предаването Радина Велчева от фондация „Искам бебе“. Румен Стоичков я представя на слушателите и й задава няколко въпроса. Телефоните в редакцията започват да звънят, а в паузата с музика Илонка Христова се включва от „домофона“: „Обади се Янко Кръстев от Враца. Казва, че ни обича.“

Освен по телефоните, отскоро слушателите могат да си говорят с водещия на „Нощен хоризонт“ и по скайп. В музикалните паузи Румен Стоичков преглежда съобщенията, отговаря на някои, а други прочита в ефир.
Темата на разговора е зачеването ин витро. Повечето, които се обаждат, са мъже. Изказват различните си позиции – един подкрепя създаването на фонд за зачеване ин витро, друг е против, трети упреква водещия за избора на тема, която според него е маловажна на фона на газовата криза.

Когато човек слуша „Нощен хоризонт“ по радиото от дома си, има чувството, че в студиото цари атмосфера на спокойствие, доверие и взаимно разбиране. За да постигне това излъчване на предаването обаче, водещият в „кухнята“ всяка секунда е нащрек. Хората, които се обаждат, обикновено са превъзбудени и решени да защитят гледната си точка на всяка цена. Някои са подпийнали, други са разгневени, трети имат нужда от публична изява и искат да говорят безкрайно дълго.

Румен Стоичков съобразява какъв човек има насреща си, отговаря на въпросите му,  прави плавен преход към изказването на гостенката си, а след това напрегнато и внимателно слуша, за да се намеси навреме, ако нещо тръгне да се обърква.

Слушателят на „Нощен хоризонт“ три часа се наслаждава на спокойствие, уют, приятна музика и разговори, но в студиото ритъмът на предаването е толкова динамичен, че времето от 12 до 3 изтича като минута.

Най-вълнуващите моменти на Румен Стоичков:

„Веднъж се обажда един постоянен слушател от град Чирпан. Чувал съм го епизодично и имах спомен, че е много фин и човечен. Включва се в разгара на някаква приятна тема и казва: „Здравей, Руменчо”, а аз му отговарям: „Здравей. Радвам се да те чуя, как си?”. А той казва: „Добре съм, но леля ти Пенка умря.“ Това е съпругата му, с която са се обаждали заедно да си говорим и тя също е разказвала различни случки. При което аз занемях, защото схващам, че няма грам шега в тази история. Той прави това изказване със съзнанието, че аз я познавам. Това е своеобразна близост и един човек от този наш малък кръг на общуване си е отишъл. И започва да плаче.

Снимки: авторката

Това беше едно от най-деликатните мълчания в ефира въобще. Не знам дали можеш да си представиш в каква ситуация се озовах. Подсъзнателно разбрах, че не знам какво да направя. Не мога да го прекъсна и да го изхвърля от ефир, защото става въпрос за истинска мъка. Не мога просто да кажа: „Следващия слушател!” В случая аз съм много близкия човек, на когото той си изплаква мъката с истински сълзи в слушалката. Направо получих парализа. Нямам решение – не мога да го прекъсна, а не мога да го оставя да плаче и да мълча безкрайно, защото натоварвам всички останали 350 000-400 000 слушатели в тази поетична нощ.

Изпаднах в пълен потрес – човекът в мен се опитва да изкаже някакво съчувствие, водещият в мен се опитва да излезе от тази ситуация. Направо беше страшно. В крайна сметка, понеже нямах право на мълчание, много внимателно изразих съчувствие, казах му някакви топли думи, попитах го на кой телефон да му се обадя, дадох му моите телефони да ми се обади, когато иска и така някак си връзката се разпадна. Не знам доколко съм го стоплил и какво се е случило по-нататък, но това беше един от най-трудните ми моменти като водещ.

Иначе съм се срещал с други слушатели, награждавал съм ги с книги, напирали са да ме видят. Те си изграждат една представа за мен, която обикновено не съвпада. В радиото ние сме като магия от звуци. Те се ориентират по рефлексите ми, по търпеливостта ми, по тембъра на гласа ми, по темите, които избирам, по начина, по който събеседвам или слушам, и се опитват да си представят какъв човек съм.

Чел съм писма, в които хората се стараят да ме обрисуват. Много е интересно, защото аз се опитвам да се огледам и да разбера дали това съм аз и доколко съответствам на този, в общи линии, идеализиран образ.

Звукорежисьорът Илонка Христова. Зад нея Румен Стоичков преглежда сайтове, докато се приготвя за предаване. Снимки: авторката

Знаеш ли кой е най-големият комплимент, който съм получавал? Обади ми се една възрастна жена. Беше вдовица на известен български художник, останала сама на този свят, защото дъщеря й също бе починала. Поиска да се видим. Аз я поканих в радиото, пихме кафе, говорихме си. Оказа се, че тя и дъщеря й били редовни слушателки на „Нощен хоризонт“ и в мое лице открили нещо като сродна душа. Ходих й няколко пъти на гости.

Тя ме чувстваше като роднина, близък, опорна точка. След около 2 години познанство дойде в радиото и ми каза: „Господин Стоичков, искам нещо да Ви помоля, но няма да ми отказвате.” Бръкна в чантата си, извади някакъв увит малък предмет, сложи го между нас на масата и ми каза: „Един от моите предци преди около 220 години е бил златар и е направил подарък на жена си, която се е казвала Ани. Това е кутийка, в която се слагат обици, бижута, мъниста. Тази Ани го подарява на дъщеря си Ани, която го подарява на дъщеря си, която също го подарява на дъщеря си, която също го подарява на дъщеря си Ани, която също го подарява на дъщеря си. Това ни е семейната реликва. И понеже аз няма на кого да я оставя, всички вече са си отишли, сметнах, че вие сте единственият, на когото мога да я дам, тъй като съм убедена, че няма да я продадете и да я погубите, а ще я пазите.”

Само дето не ревнах с глас в кафенето. Вкамених се. Толкова трогнат през живота си не съм се усещал. Това е семейната реликва. Аз съм най-близкият й човек в пространството, на когото тя дава това безценно нещо. По принцип нямам отношение към бижута, не нося, не обичам, не разбирам нито от злато, нито от сребро, не ме интересуват такива украшения. За мен украшението е човешката душа, но това ме трогна до сълзи. Това не е просто комплимент колко добър водещ съм, а семейната реликва на 220 години, която пази спомена за един изчезнал род.

Имал съм и слушателки, които се влюбват в мен само заради гласа ми. Една слушателка от Варна искаше да ми припише апартамента си. Голямо кандърдисване падна – около 2 години. Разбира се, аз се забавлявах, защото на мен това ми изглеждаше изключително несериозно, но тя най-сериозно искаше да ми го припише. Казваше: „Моите роднини във Варна само ни чакат мен и майка ми да умрем, за да ни го вземат. Ти не можеш да си представиш какви са лешояди” – и с гадни хули обрисуваше някакъв неин род. Имаше тогава около мен хора, които ми казваха: „Ти си луд бе, що не го вземеш, как ще се откажеш от такова нещо?”, обаче не чувствах, че имам заслуги. Това, че имам хубав глас и че тембровата ми окраска я кара да припада, нищо не значи.

А и като си представих да отида във Варна, да взема с мен съпругата ми, да ми го припишат, да ходим по нотариуси… След това се видях в ролята на злодея, който чака да се гътнат тези две жени… Не можех да го допусна дори! Отгоре на всичко, докато те са живи, аз трябва да им плащам данъците, такса смет, данък сгради и т. н. След което тези жени като си отидат от този свят, бесните родини разбират, че апартаментът е моите ръце и идват с една пушка да ме отстрелват. За какво ми е всичко това?

Имало е хора, които в 3 ч. и 5 мин. през нощта са цъфвали в двора на радиото. Темата е била за някакви съдебни битки и инстанции и някой в 3 и 5 вече ме чака долу пред пропуска с една камара документи да помагам, да участвам, да нищя. Но е имало и гадни случаи – преди 20-ина години бяха били Косьо Тилев. Не знам кого е разярил, но го бяха причакали навън. Оттогава няма вариант някой да мине бариерата на радиото и да ме чака. Направо се качвам в служебната кола и – вкъщи. Ако някой иска, може да ме намери посред бял ден. Пил съм кафе с кого ли не. Не отказвам.

Случвало ми се е на улицата да ме разпознаят по гласа. Преди години отидох командировка в Севлиево. На мястото на един много луксозен хотел, който сега е в центъра, тогава се издигаше градският хотел – много окаян, но единствен. Една зимна вечер се озовавам там, заставам пред прозорчето, а вътре една жена нещо плете, поглежда ме и аз й казвам: „Добър вечер. Имате ли свободни легла”, при което тя замълча, погледна ме косо и каза: „Ти си Румен Стоичков.”

Понякога гостите на „Нощен хоризонт“ са много атрактивни, като например четирима музиканти от ансамбъла „Филип Кутев”. Те изпълняват разни неща на живо – двама с тамбура, един с кавал, един с гайда и се получава невероятно свирене. Отделно слушателите. Включвам слушател, той иска да изпълни нещо и започва да свири по телефона на дудук някакво хорце. При което веселяците от „Филип Кутев” хващат инструментите и без онзи да чува, свирят в студиото същата мелодия. Получава се едно комбинирано свирене, което в ефира е повече от атрактивно.

Веселин Маринов ни е фен. Слуша ни заради класацията от три песни, които се състезават в „Нощен хоризонт”. Бил ми е и гост. Много често ни слуша Лили Иванова. Тя ми е била три пъти гост. Цветана Манева също ни е редовен слушател, както и художникът Румен Статков, на когото му се раждат идеи посреднощ“.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.