Таксиджийката Цветанка: Пришълците в София са нагли
Цветанка Илкова работи като таксиметров шофьор от 1989 г. Преди това е била диспечер във фирмата за таксиметрови превози. Карала отначало 20-годишна кола и когато законът постави условие за възрастта на таксиметровите коли, се опитала да смени професията, да стане брокер на недвижими имоти, но издържала само месец и отново подкарала таксито. Много ми харесва, независим си, усещаш деня, хората си говорят с мен, казва Цветанка.
– Промениха ли се хората от 1989 г. насам, според вас?
– Пак сме добри и лоши, както преди. Аз не забелязвам разлика.
– Добър шофьор ли сте?
– Щом вечер се прибирам, значи съм кадърна. Но не паркирам на заден като всички жени. Не, че ми е трудно, не обичам. Предпочитам на преден ход да паркирам или да не паркирам изобщо.
Обед е. Последен работен ден за седмицата. Трафикът се задъхва. Дрънчат трамваи. Хора, натоварени с покупки за празника, пресичат откъдето им падне. Цветанка е спряла жълтата кола на ул.“Екзарх Йосиф”. Говорим си в колата.
– Как трябва да бъде организирана според вас таксиметровата услуга? Какво трябва да се направи, за да бъде по-лесно за вас и по-добре за клиентите?
– … Да следят за незаконни таксита, за такива, които лъжат или заблуждават гражданите. Защото те като лъжат, подкопават моя авторитет, примерно.
Аз гарантирам за себе си. Но за 3000 човека не знам, не мога да кажа. Според мен трябва да има по-голям контрол. По улиците – също. Половината от хората, не могат да карат, а никой не ги закача. Аз имам актове, примерно за несложен колан, за спиране на спирка на градски транспорт, за ей такива глупости… Вижте, нямам нищо против като правя нарушения да ме глобят, но нека и другите да санкционират, не само мен.
– Вярно ли е, че катаджии спират таксита, даже без основание и искат да им се плаща?
– Спират. Примерно един ме спря и ми казва: аз не обичам таксиметровите шофьори. Бях без колан. Не ми взе пари, нито ми написа акт, но каза: “… ако реша ще ти напиша акт – примерно лекарствата в аптечката сигурно не си ги сменяла от 6 месеца. (Естествено, че не съм си ги сменяла.) Така че не съм решил, не съм ти написал акт.“ Но той не ми написа, оказа се свестен. Другите без да ми казват нищо ме санкционират, дори и без да съм виновна.
Нали ви казвам – нека ме санкционират като правя нарушение, но водачи правят невероятни работи по улиците и никой не им обръща внимание.
– Какво например правят?
– От най-ляво завиват вдясно. На тунела в Люлин минават пред трамвая, минават в насрещното на Руски паметник… и аз се чувствам длъжна да ги пусна. Отивам на морето примерно – в неделя пътувах дотам. Всички се връщат, почти сама съм в платното в обратна посока, към морето. Няма задръстване като през август. А джиповете се движеха срещу мен. Трябва да спра, за да им направя място или тези, които са в задръстването да се сбутат, за да им направят място. Не ми се струва справедливо. Но не се ядосвам. Не влагам емоции и нерви. Отбелязвам го като факт.
– Друг таксиметров шофьор ми каза, че би трябвало, когато се прави организацията на движението в София, например, да се използва опита на дългогодишен таксиметров шофьор – той най-добре знае къде какви знаци са погрешно сложени.
– По принцип всеки ден сме по улиците и познаваме града. Но чак мен да ме питат. Не вярвам, че съм най-компетентната. Аз искам най-елементарното – да махнат знаците, които вече не са необходими. Примерно имаше един знак, че “Цар Асен” е в ремонт. 5 месеца след като улицата беше ремонтирана, знакът продължаваше да стои. Има сигурно на повече от 10 места в София знаци, които са безсмислени. Заради тях не спазваме и тези, които би трябвало да ги има. Да поразредят малко знаците, да оставят само най-необходимите. Половината ми актове и глоби са заради неправилно спиране. Ами, навсякъде в София е забранено спирането, а все пак трябва да поспрем някъде…
– Вашата фирма спечели конкурса за обслужване на летището?
– Нашата и “О Кей Супертранс”. Имаме договор с летището.
– Да, ама гледам, че там спират и от скъпите таксита, които имитират “О Кей” и др.?
– Работа на полицаите е. Но задължение на клиента е да гледа тарифата на предното и на задното странично стъкло на колата. Возят се при тях и после се оплакват на мен, което ми се струва несправедливо. Онези не са ми колеги. Колеги са ми тези, които работят като мен, на тези пари…Тук всичко си пише. (Посочва цените – 0,59 ст. на километър през деня…)
– Как да се пазят хората от недобросъвестните таксиметрови шофьори?
– Да гледат добре тарифата. Ако трябва и да питат. Защото ако тарифата на скъпите таксита е обявена и е законна, нищо не може да се направи.
– Трябва ли според вас да се сложи таван на цената?
– Разбира се, че трябва. Лошото е, че скъпите таксита стоят на автогарата, пред болницата… Това за мен е престъпление. Човек излиза притеснен от болница и влиза в такси с 10 лева тарифа, не е морално. Но не е в моята компетентност, не мога аз да решавам тези проблеми.
– Вие отказвате ли къси курсове?
– Не. Ако са един след друг, целият ден мога да возя на разстояние за 1,50 лв. В този случай взимам по 2 лева, защото 60 стотинки(начална такса) сте ми ги дали преди да влезете в колата. Но не е приятно – примерно ако дълго си чакал на едно място и някой те измести примерно за 2 лева. Или тръгнеш и три пъти се качат за по 2 лева, може би е леко изнервящо. Въпреки че аз возя хората, независимо от разстоянието.
Ето колежката ми казва: таксито не е вече за бързо стигане някъде, а за удобство. Иначе еднакво бързо стигаш с трамвая. Трамваят може и по-бързо от таксито да те закара. Таксито не е задължителен превоз – ако искаш го ползваш, ако не, се качваш на рейса.
– Нещото, което ви възмущава?
– Наглостта. Наглостта по улиците – от най-ляво ще завие най-вдясно, ще мине на червено. Това, което се случва по улиците, всъщност е отражение и на останалия живот. Наглостта ме вади от обувките. Това е единственото нещо, което ме ядосва. Друго нищо не може да ме ядоса.
Имам по-лошо отношение към хората, които идват в София и налагат особен манталитет. Говоря за манталитета, не за месторождението. Ако някой мине на червено, задължително ще е с друга буква на номера (б. р. – има предвид регистрация от провинцията, не от София). Имам чувството, че нарочно го правят. По-амбициозни са, по-пробивни са, в което няма нищо лошо, но мен леко ме дразни. Със зъби, нокти и лакти си пробиват мястото. Искам да ми е спокойно, както във Финландия – там било така.
Аз не крада, искам и мен да не ме крадат. Откраднаха ми от колата – телевизорче и радио. Следователката ми се обажда една година след това – естествено не е намерено, но трябва да си приключат делото. И ми нарежда с удивителна накрая: “Ще дойдеш утре, в 9 часа в Пето районно.” Отговарям: “Чакайте малко, не разговаряте с крадец. Аз съм потърпевшата. Ще ме попитате кога ми е удобно – в 9 часа не ми е удобно да дойда. “
– Мислили сте да напуснете страната?
– Никога, никога. Отивам на екскурзии и се връщам. Харесвам си страната. И града много си харесвам, обичам го. Но го развалиха, пренаселиха го. Взеха ми планината, Витоша ми взеха. Викат ме на един адрес в Бистрица. Обаждам се на приятелка: “Питай ме къде съм.” Тя: “Къде си?” Викам: “Не мога да ти кажа, обаче са ми откраднали планината. Не може да има къща до къща. Всичко плъзнало нагоре. Само оградата е колкото 6 апартамента. Не искам… Огради, камери. С колежката – диспечерка се смеем. Един път тя пита таксиметровия шофьор, когото пратила на адрес къде е. Той отговаря – на адреса съм. А тя: не те виждат от камерите. Вече от камерите гледат таксито дали е дошло….
– Усеща ли се финансовата криза в поведението на хората?
– Хората като имат пари и аз имам. Те като нямат и аз нямам. От 5-6 месеца ми е трудно да си плащам лизинга, значи може би има нещо.