Студената война за топлината
Дейвид Сетър*
Споразумението между Русия и Украйна за разполагане на независими наблюдатели на тръбопроводите за износ на гориво в Украйна може да възстанови газовите доставки за Запада. То обаче изобщо няма да допринесе за уреждането на скрития спор, който заплашва Европа и има вероятност да се влоши. На пръв поглед газовият спор би трябвало лесно да бъде разрешен. Украйна плащаше по 179,50 долара за 1000 кубически метра руски газ, което е доста под пазарната цена, но облагаше Русия с транзитна такса от едва 1,60 долара на 1000 кубически метра на 100 километра, което е наполовина по-малко от таксите другаде. „Газпром“ предложи да продава газ на Украйна за 250 долара за 1000 кубически метра, без да променя транзитната такса, а Украйна отговори с предложение да плаща по 201 долара, като транзитната такса бъде вдигната на поне 2 долара.
Очевидно, разликата не беше много голяма. Когато обаче Украйна отхвърли предложението на „Газпром“, председателят на съвета на директорите на газовата компания Алексей Милер каза, че след като Украйна е отхвърлила едно „разумно“ предложение, сега цената е 418 долара. По-късно тя беше повишена без каквато и да било икономическа обосновка на 450 долара. Руският опозиционен лидер Борис Немцов окачестви тази цена като „изнудване“. При тези обстоятелства основният спор между Русия и Украйна едва ли ще бъде разрешен бързо, дори и да започнат газовите доставки за Запада. Украйна има достатъчно запаси от газ, за да изкара до април.
От своя страна, Русия почти няма стимул да отстъпва, защото конфликтът вече се превърна в мерене на силите. Още повече, че това противопоставяне се извършва в един тъмен и непрозрачен, но критичен сектор, върху който влияние оказват корупцията, естеството на газовата инфраструктура и все по-обтегнатите политически отношения между Русия и Украйна. Съветската газова индустрия израсна в Украйна. Проучването и експлоатацията се преместиха в Западен Сибир, но газът си остана необходим за украинската тежка промишленост. Когато Съветският съюз се разпадна, източниците на газ за Украйна бяха предимно в Русия, но основната част на тръбопроводната мрежа на бившия СССР и повечето от хранилищата за износ бяха в Украйна. При това положение украинците очакваха, че ще получават безплатно руски газ, както беше в дните на съветското централно планиране. Бързо се установи практика, станала типична за отношенията от 90-те години насам, при която Украйна отказваше да си плаща газа, доставките й се спираха, а после тя крадеше остатъка.
Отношенията между Русия и Украйна са усложнени както заради необходимостта от съвместно ползване на газовата инфраструктура, така и заради недоволството на Русия от украинските опити за членство в НАТО и за присъединяване към Запада. Руските лидери определят членството на Украйна в НАТО като сериозна заплаха за руската сигурност, но в действителност то би представлявало заплаха единствено за сегашната недемократична олигархична система в Русия.
Между руснаците и украинците има доста общи неща, а примерът на една демократична Украйна със западна ориентация би разклатил сериозно сегашния управляващ режим в Русия. Украйна изпитва затрудненията на финансовата криза, която я принуди да поиска от Международния валутен фонд спасителен заем от 16,4 милиарда долара. Руснаците може би смятат, че това е идеалното време да подложат украинците на икономически натиск.Накрая, значително влияние върху отношенията между Русия и Украйна оказват ходовете на свързани с правителствата олигарси от двете страни, които се стремят към печалби независимо от това, какво споразумение ще бъде постигнато накрая. Част от търговията с газ между Русия и Украйна беше приватизирана, като печалбите отидоха в ръцете на частни лица. Според пишещите за в. „Файненшъл таймс“ автори Жером Гийе и Джон Еванс става въпрос за търговия от порядъка на 30 милиарда кубически метра на година.
Именно в тази нестабилна ситуация Русия и Украйна се опитват безуспешно да определят отношенията помежду си. Безсмислено е да припомняме на руснаците и украинците, че прозрачността и почтените действия от двете страни биха направили възможно разрешаването на един търговски спор чрез търговски средства. Мрежата от корупция и силова политика и от двете страни обаче е твърде добре развита, за да позволи това. Единствената истинска надежда е, че европейците осъзнават глупостта от зависимостта от газа на бившия съветски блок и ще разнообразят източниците на доставки, което е въпрос на елементарна самоотбрана.
*Дейвид Сетър е старши научен сътрудник в института „Хъдзън“ и гостуващ преподавател във Факултета по съвременни международни изследвания на университета „Джонс Хопкинс“. Последната му книга е „Мрак на зазоряване: възходът на руската престъпна държава“ („Darkness at Dawn: the Rise of the Russian Criminal State“).
По БТА