Хилари Клинтън обеща промяна на външната политика
Една от най-силните страни на Америка е способността за изкупление и обновление. За пореден път видяхме това онзи ден, при изслушването на сенатор Хилари Родъм Клинтън в комисията по външни работи на Сената за утвърждаването й като държавен секретар на новоизбрания президент Барак Обама. След осем изключително саморазрушителни години (в които президентът Буш тормозеше и предизвикваше отчуждение у приятелите на САЩ, предоставяйки възможности на прекалено много от враговете й) сенатор Клинтън обеща връщане към външна политика, основаваща се на „принципи и прагматизъм, а не на строга идеология, на факти и доказателства, а не на емоции и предразсъдъци“.
Пред недоволния от арогантното пренебрежение на правителството на Буш към мнението му Конгрес тя обеща да се допитва до него за всичко. Г-жа Клинтън тържествено се отрече от „дребнавите политически боричкания“. Спомнете си как Доналд Ръмсфелд настояваше за контрол над всеки аспект на войната в Ирак, а и катастрофалната й цена… Във всеки друг момент твърденията за прагматизъм, принципи и сътрудничество щяха да бъдат отхвърлени като шаблон. След осем години обаче те са като живителна глътка вода в пустинята.
Като повечето номинирани за бъдещия кабинет, Хилари Клинтън не представи подробности за политиката си. Тя заяви намерението на бъдещото правителство да засили дипломатическите контакти и с Иран, и със Сирия (което е огромна промяна спрямо становището на правителството на Буш и предишните позиции на самата Хилари). И все пак, тя не обясни какви дипломатически инициативи Обама би лансирал в опитите си да отклони Техеран от ядрените му амбиции, нито пък какъв нов натиск би могъл да се приложи в случай на неуспех, освен мантрата, че нито една опция не е изключена.
След седмиците, през които Обама изцяло отказваше коментар за войната в Газа, Хилари Клинтън използва различен от администрацията на Буш (и приветстван от хората) тон. Тя постави ударение върху „трагичната хуманитарна цена“ на конфликта, при който загинаха над 900 жители на Газа и 13 израелци. Заяви категорична ангажираност към израелско-палестинското мирно споразумение, включващо условието за две държави, но не каза нищо по-конкретно.
Остава по-малко от седмица до деня, в който президентът ще встъпи в длъжност, а докато не бъдат прекратени бойните действия, няма надежда за възобновяване на преговорите.
Изслушването се отличи с обичайното сенатско „престараване“, като членовете на комисията обсипваха Клинтън с хвалебствия, а тя им отвръщаше със същото. Дано клетвите за съвместна работа в името на националните интереси да се окажат наистина жизнеспособни. Макар да изрази ентусиазирана подкрепа за Хилари Клинтън, най-старшият републиканец в комисията, сенатор Ричард Лугар, повдигна съдържателни и важни въпроси във връзка с благотворителната дейност на бившия президент Бил Клинтън. “Същината на проблема,” предупреди той, “е, че чужди правителства, а и други, може да възприемат Фондация „Клинтън“ като средство за спечелване на подкрепа за държавния секретар.” Той с право призова да се предприемат стъпки за по-голяма прозрачност на дейността на Бил Клинтън по набиране на средства и да се засили контролът над процеса, с което бившият президент се съгласи.
Според Хилари Клинтън тази договореност е максимумът, който може да бъде постигнат. Становището на Ричард Лугар, че семейство Клинтън трябва да направят всичко възможно да бъдат предпазливи, заслужава пълна подкрепа. Те просто още веднъж би трябвало да прегледат затягането на процедурите за контрол. Надживяване на дребнавите спорове. Съгласуване на ефективни подходи към сложни въпроси. Възстановяване на влиянието на американската дипломация. Войната като последен изход. Всичко това са обещания по време на процедурата за утвърждаване. Но след последните осем години те носят огромно облекчение.
По БТА