Любимецът на Кремъл връща Чечения в Средновековието

Чеченският президент Рамзан Кадиров (вляво) и руският министър-председател Владимир Путин излизат от джамията, кръстена на бащата на Кадиров Ахмад. Снимка: Ройтер

На входа на Държавния университет на Чечения в столицата Грозни обикновено може да бъде видяна шумна група студентки, които държат в ръце новата задължителна част от облеклото: шал за глава. Може би половината от всички студентки идват с непокрити коси. Но пред входа, пред погледа на охраната, те слагат забрадките си, като ги закрепят с множество фиби.

Много момичета за първи път, от три поколения насам, покриват главите си и това не им се удава лесно. Съветският съюз дори окуражаваше жените да изгарят шаловете си, за да предпази официално атеистичната младеж да не попадне под влиянието на религията. Но сега станалата задължителна във всички държавни институции в Чечения забрадка символизира възраждането на исляма – наследство от двете граждански войни между чеченски бунтовници и руски федерални сили, продължили над десет години.

По-голямата част от сраженията спряха през 2003 година. На пръв поглед Русия излезе победител, но в действителност беше сключено нестабилно примирие, в което Москва даде безпрецедентна автономия на населената предимно с мюсюлмани република, водена от бивши сепаратисти с консервативни религиозни разбирания.

В някои страни с многобройно мюсюлманско население като Турция и Франция носенето на забрадка е горещо оспорван въпрос. В Турция това стана централна тема в борбата за власт между светския режим, който подкрепя забраната за носене на забрадки в университетите, и управляващата Партия на справедливостта и развитието, привърженик на политическия ислям, която смяташе, че забраната трябва да бъде отменена.

Забрадката в Чечения бележи началото на кампанията на 30-годишния президент Рамзан Кадиров да ислямизира в по-голяма степен обществото, макар мнозина да подозират, че действията му противоречат на руската конституция, която категорично отделя църквата от държавата. Таня Локшина от „Хюмън райтс уоч“ в Москва твърди, че законността на политиката за въвеждане на забрадката в Чечения е спорна, но „изглежда има негласно споразумение между Кремъл и Кадиров, че докато овладява насилието, може да прави каквото си поиска“. Запитан миналия месец дали политиката му отговаря на руските федерални закони, Кадиров отсече: Чечения е 100 процента мюсюлманска република и духовното възраждане на населението е от съществено значение за възстановяването й. Никой не може да ни нарежда да не сме мюсюлмани. Ако някой ми каже, че не мога да съм мюсюлманин, той става мой враг,“ каза Кадиров.

Действията на Кадиров се наблюдават от други предимно мюсюлмански автономни републики в размирния севернокавказки регион като Дагестан и Ингушетия. Предишни опити в други региони с преобладаващо мюсюлманско население да бъдат въведени ислямските ценности са водили до конфронтация с Кремъл. В Ингушетия, през 1999 година, бившият президент Руслан Аушев се опита неуспешно да легализира полигамията и позволи за функционират неофициални ислямски съдилища. Но през 2002 година той беше отстранен от власт, макар да твърди, че се е оттеглил доброволно след два мандата.

На практика Кадиров наследи президентството в Чечения от своя баща Ахмад Кадиров, който беше главен мюфтия на страната – духовникът с най-висок пост. Кадиров баща обяви джихад на руските федерални войски през 1995 година, но през 1999-та, в началото на втората чеченска война, смени позицията си и се съюзи с руските сили. През 2003-та той беше назначен за президент. Кадиров беше убит през май 2004 година. През 2007-ма Рамзан, бившият шеф на паравоенните части на баща си, беше избран за президент.

Повечето чеченци не са склонни да оспорват властта на Кадиров и са щастливи, че има мир. Възстановяването на републиката се превърна в приоритет за Русия при бившия президент и настоящ премиер Владимир Путин. Напредъкът е впечатляващ. В центъра на Грозни, който в края на 90-те години приличаше на лунен пейзаж, сега се кипрят нови жилищни блокове.

Управлението на Кадиров обаче има и тъмна страна. Той създава култ към лидера. Много места носят името на баща му. Лидерите на съперничещи кланове бяха избити – някои от тях бяха ликвидирани в Москва пред последните две години, а убийците им все още не са открити.

На 26 ноември, близо до Грозни, бяха открити телата на шест млади жени с куршум в главата или гърдите. Властите твърдят, че вероятно става въпрос за убийства на честта, извършени от роднини, тъй като имало подозрения, че някои от жертвите проституирали. Наталия Естиморова от правозащитната група „Мемориал“ в Грозни се съмнява в тази версия. „Това няма абсолютно нищо общо с чеченските традиционни ценности, с убийствата на честта, каза тя. Подобни убийства се извършват прикрито, а тези са изключително показни.“ Тя смята, че убийствата са предупреждение.

В съобщение от кабинета на Кадиров се казва, че той осъжда престъплението. Но в средата на декември, запитан дали убийците трябва да бъдат съдени, той отговори: „Не. Просто трябва да възпитаваме по-добре жените си.“ Бивш високопоставен руски политик, който пожела да остане анонимен, каза, че Кремъл е предоставил твърде много власт само на един клан в Чечения. „Путин вече продаде региона на тези хора в политически аспект. В Чечения няма федерален контрол. Има военно присъствие и присъствие на Федералната служба за сигурност, но целият контрол е в ръцете на Кадиров, каза той. Има много различни родове в Чечения, а Путин даде власт само на един.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.