Идва времето на мини ядрените реактори

Мини реакторът на Hyperion е не по-голям от вана, но може да осигурява ток за над 20 000 домакинства и да работи седем години, преди да трябва ново гориво. Снимка: Hyperion

700-те жители на Галена, Аляска са отдалечени на хиляди километри от най-близката електроцентрала и разчитат на скъпи генератори, които да доставят така нужния ток за домовете им. Затова те са решили вече да разчитат на ядрена енергия.

Но идеята не е да се построи поредната заплашителна атомна електроцентрала, каквито светът вече се стреми да затваря. Това би било нещо твърде голямо. Вместо това, от местната община са се спрели на варианта „джобна атомна“ или „ядрена батерия“, която произвежда само 10 мегавата – около един процент от енергията, която генерира обикновената атомна електроцентрала.

Такива възможности вече има – японският производител Toshiba вече съобщи на градската управа, че може да инсталира новия реактор„4S“ („супер безопасен, малък и прост“) безплатно до 2012 г. Реакторът ще бъде заровен 30 метра под земята и ще трябва да бъде зареждан с гориво приблизително на всеки 30 години. Над реактора ще бъде поставена турбинна станция, която ще превръща топлинната енергия в електричество.

Интересът към подобни „джобни“ ядрени централи расте в развиващите се страни и в островните държави, където електроснабядването винаги е било проблем. Джобната централа е модулен, безвъглероден източник на енергия – също като слънчевата и вятърната енергия. За разлика от тях обаче, може да генерира енергия 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, много по-евтино отколкото един дизелов генератор.

Освен Toshiba, има поне още две компании, които планират да работят с мини ядрени електроцентрали – американските Hyperion Power Generation и NuScale Power. От Hyperion вече обявиха, че новият им 25-милионен реактор с размера на обикновена вана ще може да бъде транспортиран спокойно с кораб, влак или камион. „Много островни държави започнаха да ни се обаждат“, казва Дебора Блекуел, вицепрезидент в Hyperion. „Вече имаме не малък списък с хора, които желаят да сключат сделки с нас. Имаме и доста американски клиенти, които са в очакване.“

25-мегаватовият реактор, който Hyperion искат да постоят, също ще работи под земята и ще може да снабдява с ток около 20 000 домакинства. При нужда, мощността ще може да се увеличава с помощта на модули. Според хората от компанията, мини-реакторът ще се регулира почти изцяло сам. Ще бъде програмиран да се изключва моментално, ако засече някакъв проблем. Подобен реактор ще има живот от пет до седем години, преди горивото да трябва да бъде подменено. Тогава ще трябва да бъде изкопан от земята и занесен до фабриката за презареждане. Горивото ще е обогатен ураниев хибрид, който не може да се използва за военни цели.

Въпреки това, идеята за хиляди джобни ядрени реактори под земята сериозно притеснява зелените организации и експертите по сигурността. „Всеки ядрен реактор, който се захранва с уран, неизбежно дава плутоний като остатъчен продукт,“ казва Гордън Томпсън, физик и изпълнителен директор на неправителствена организация за енергийна безопасност. „В същото време знаем, че плутоният във всяка изотопна композиция може да бъде използван за направата на ядрено оръжие. А реакторите могат да бъдат така модифицирани, че да произвеждат повече плутоний“, добавя Томпсън.

Затова според него „се увеличава рискът“, ако повече такива реактори се появят по света. Други учени също се притесняват, че мини ядрените централи могат да бъдат саботирани и превърнати в биологично оръжие. „Дори малък 20-мегаватов реактор може да бъде саботиран и да излъчи голямо количество радиация“, казва Едуин Лиман, специалист по ядрена безопасност. „Затова със сигурност ще трябва строга охрана на обектите, не по-слаба от тази при големите реактори.“

От Hyperion обаче казват, че сигурността и безопасността няма да са проблем. „Ако някой иска да прави оръжие, има много по-лесни начини да се сдобие с уран, казва Блекуел. Но, разбира се, ще трябва реакторите да се охраняват. В крайна сметка обаче те са, за да улесняват населението, не за да го застрашават. Не са от първа необходимост, единствено помагат за по-добър живот.“

От NuScale казват, че дизайнът им е базиран на доказана технология с лека вода, която вече има комерсиално приложение. Но от компанията не отричат необходимостта от строг контрол и сериозни мерки за безопасност. „Ние не смятаме, че мини реакторите са подходящи за децентрализирано генериране на енергия, казва Брус Ландри, маркетинг директор на NuScale. Нашите централи ще бъдат строени по подобие на големите ядрени централи и също ще покриват условията на международните организации за безопасност.“

Преди джобните реактори да излязат на пазара, те ще трябва да минат през тестовете на американската Ядрена регулаторна комисия, което никак не е ниско препятствие. Освен това, ще трябва да се справят с натиска на защитниците на околната среда и антиядрените лобита. Това обаче не плаши Toshiba, които обявиха, че през 2009 ще кандидатстват пред регулаторната комисия със своя „4S“ реактор.

По в. Крисчън сайънс монитор

Виж също Домашен ядрен реактор праща АЕЦ в историята