Агенция „Новости“: От Вашингтон дирижират Украйна в газовия спор
Колкото повече се развива историята с газовия скандал, толкова по-очевидно става, че конфликтът включва и политически компонент. За начало се получи поредното вътрешнополитическо изостряне в Украйна – някои във Върховната рада вече настояват за импийчмънт на президента и оставка на правителството. И ако второто е малко вероятно, първото по принцип е възможно. По този въпрос са единни и Виктор Янукович (лидер на Партията на регионите), и украинските комунисти, и Блокът на премиера Юлия Тимошенко.
Дори обаче идеята за импийчмънт да се провали, газовият скандал слага окончателна точка в политическата кариера на Виктор Юшченко. Не знам с какво е бил тровен навремето украинският президент, но ето че сега нагълта и отровен газ.
Все по-очевидни стават и политическите щети за Русия, които допълват също така очевидните икономически загуби. Само на пръв поглед и само ако гледаш от Москва, може да се наложи впечатлението, че „Газпром“ и руското правителство печелят мача за симпатии на европейското поле срещу Украйна. Далеч по-точно ще е всъщност да говорим коя от двете страни – Русия или Украйна – буди по-малко антипатии у изнервените, измръзващи европейски потребители. Една съвсем естествена реакция сред обикновените хора. Европейската домакиня иска да има в кухнята си газ, а кой там бил виновен, че е спрял – Киев или Москва, хич не е първа грижа.
Колкото до европейските политици, макар да разглеждат ситуацията на друго равнище, те до голяма степен са настроени антируски. И обратното, склонни са да затворят очи за много неща, щом става дума за фокусите на Юшченко, тъй като за тях не Москва, а Украйна е потенциален бъдещ партньор в Евросъюза и в НАТО.
Накрая стигаме до голямата политика и до едно огромно главоболие за Русия, ако си представим, че Украйна изобщо откаже да пренася руския газ за Европа. Не за седмица или две, а изобщо. Самата Украйна естествено се нуждае от руския газ, но при доминиращ антируски курс съседката ни би могла да се реши на подобна стъпка. Собствените добиви на газ и въглища, а също и мазутът, купуван от Европа, ще позволят на Украйна да оцелее. Подобно затягане на енергийния пояс безспорно ще забави икономическото развитие на Украйна, но водени от антируската психоза, някои държави в миналото са стигали и по-далеч. Поне украинските националисти явно съвсем не се притесняват от старата поговорка „ще си избода окото, та да има тъщата кривоглед зет“.
Ако нещата се развият по този начин, това ще е загуба и за Украйна, и за Русия, която по време на крайно тежка световна криза изпуска крайно важния за нея европейски газов пазар, съответно се лишава от източник на валутни приходи в държавната хазна. Тръбопроводът Северен поток ще заработи най-рано през есента на 2011 година, а дотогава (ако украинският транзит към Европа остане спрян през целия период) европейските потребители на руски газ ще се преориентират към други енергийни източници и други доставчици. При това положение със сигурност ще има и трети потърпевш – Европа. Да се откаже от руския газ ей така, изведнъж, ще е чувствителна загуба за европейската икономика, а за някои държави ще означава направо катастрофа.
Въпросът кой печели от цялата тази бъркотия може да стане по-ясен, ако погледнем един току-що публикуван в руски издания документ, подписан от Украйна и от САЩ. В. „Известия“ е успял да се сдобие с текста на „Хартата за стратегическо партньорство“, подписана през декември от шефа на украинското външно министерство Володимир Огризко и от държавния секретар на САЩ Кондълиза Райс. В нея се посочва, че занапред не друг, а Вашингтон ще подпомага модернизацията на твърде износените украински газопроводи.
Естествено, работа на Киев е кой да ремонтира газовата система на Украйна. Лесно е обаче да се досетим, че една „Харта за стратегическо партньорство“ не се подписва само заради ремонтните работи. Нещо повече, текстове от тоя род често пъти са само върхът на айсберга. Най-важните теми се обсъждат без протокол. Тъкмо оттук води началото си съвсем правдоподобната по принцип версия, която чухме от Александър Медведев, заместник-председател на управата на „Газпром“. Според него се създавало впечатлението, че „целият този мюзикъл, разиграван в Украйна, се дирижира от една съвсем друга страна“. С други думи, за цялата привидна алогичност и ирационалност в поведението на Украйна напоследък има съвсем просто обяснение – Киев последователно осъществява планове, съгласувани с администрацията на Буш.
Логиката на един такъв вариант може да е многостранна. За САЩ това не е само начин още по-здраво да обвържат Украйна, но и политика за възпиране на Русия. Накрая, напълно е възможно да става дума и за антиевропейска акция. Твърде много вече станаха моментите от политиката на Евросъюза, които не отговарят на интересите на САЩ. Например конкурентната европейска икономика, напълно неуместните според администрацията на Буш активни действия на френския президент по време на миналогодишните събития в Кавказ, призивите на някои европейски дейци САЩ внимателно да обмислят предложенията на руския президент за реформи в европейската система за сигурност и т. н.
Дали новата администрация на Обама ще пожелае да участва във всички тези антируски и антиевропейски игри? Засега е трудно да отговорим. Ако съдим обаче по косвени признаци – едва ли. При всяко положение вече е очевидно следното: газовото оръжие, чиято употреба за военни цели отдавна е забранена, май си е намерило нова ниша – в политиката. В контекста на световната криза това е особено опасно и неразумно. Знае се обаче, че администрацията на Буш, която остава в миналото, всъщност не беше и особено мъдра.
По БТА