Франсис Фукуяма: Америка притежава силата да се преоткрива

Проф. Франсис Фукуяма. Снимка: личен сайт

Цайт: Господин Фукуяма, осмелете се да погледнете в новата година? Кое ви безпокои най-много?

Франсис Фукуяма: Огромната икономическа и финансова криза. Разбира се, в множеството неразрешени външнополитически проблеми от Афганистан до Иран също се крият огромни проблеми. Но ние познаваме тези огнища на кризи. За разлика от тях колапсът на Уолстрийт ни поставя пред напълно нови проблеми. Това ще бъде един много, много болезнен за всички хора процес. Ние сме само в началото, големият тест все още ни предстои. Страхувам се, че като цяло светът ще стане политически по-нестабилен.

– Светът свързва големи надежди с Барак Обама. Но не е ли американската претенция за водачество вече отдавна само история?

– Не, аз не бих го формулирал толкова драстично. Разбира се, изминалите двадесет години, в които след края на Студената война Съединените щати властваха без реална конкуренция, няма да се завърнат. Китай, Индия и Русия днес разполагат с много по-голямо пространство за маневриране. Но аз бих говорил не толкова за загуба на значимост от страна на Америка, колкото за печелене на значимост от страна на другите.

– Първо катастрофалната война в Ирак, сега колапс на Уолстрийт? Ние мислехме, че Америка се оправя поне с икономиката си. Не губи ли свръхсилата доверие, при това с огромна скорост?

– Разбира се, загубата на престиж е болезнена, но неизбежна. Първо започнахме една ненужна война противно на съветите и волята на целия свят, след това поставихме върху кампанията един съмнителен печат на демокрация и свобода, а в края на краищата объркахме и военната стратегия. Сега, на всичко отгоре, повличаме както приятели, така и врагове заедно със себе си в един икономически хаос.

– Изглежда някак странно. До вчера държавните намеси бяха дяволска работа, днес правителството вече трябва да спасява икономиката. Да не би Америка изведнъж да е станала неидеологическа?

– За всяко направление веднага се появява идеология. Иска ми се да бихме били по-прагматични. Държавната спасителна програма не се оспорва, нито сред народа, нито в парламента.

– Най-вече републиканците искат завръщане назад към осемдесетте години, когато президентът Роналд Рейгън разпореди по-малко данъци и държава.

– И имаше успех с това. Но оттогава насам светът продължи да се развива, само някои републиканци не го направиха. Те все още вярват в стари рецепти. Проблемът обаче е не в липсата на вярност към принципите, а в самите принципи. По-малко държава и по-малко данъци няма задължително да ни изведат от кризата. Рейгъномиката вече не е отговор.

– А вие знаете ли отговора?

– Тогава щях да бъда президент и да получа Нобелова награда. Ситуацията е широко отворена за нови икономически модели, които най-после да заменят дълго доминиращата Рейгъномика.

– Отива ли светът наляво?

– Да, но по различни начини. Погледнете различните реакции в Европа и преди всичко в Латинска Америка. Ляво-популистките правителства във Венецуела, Боливия и Еквадор се задавят от държавния си интервенционизъм, те ще преживеят колапса на цените на петрола само с огромни трудности. Страни като Бразилия, Мексико или Чили преследват един по-скоро умерен курс. Те също не могат да избегнат кризата, но може би ще я преодолеят по-добре и по-бързо.

– Възможно ли е правителствата да надхвърлят финансовите си възможности с техните милиардни инжекции?

– Чувствам се доста загрижен по повод това, че правителствата между Вашингтон и Париж биха могли да прекалят и да изгубят баланса. Че могат в края на краищата да регулират прекомерно финансовия сектор, като при това задлъжнеят до уши. Изглежда, че ние сме склонни към крайности. През осемдесетте и деветдесетте години бойният вик в Америка беше: „Дерегулирайте света!“ Дори такива умни хора като бившите финансови министри на Клинтън, Робърт Рубин и Лари Самърс, които сега съветват Обама, смятаха тогава, че държавата трябва да се държи настрана от финансовия пазар. Но това беше погрешно. Сега пък се крещи: „Регулирайте света!“ Отново рискуваме да сбъркаме курса. По същия начин ми причиняват големи грижи и планините от дългове. Милиардни помощи за индустрията, гигантски инфраструктурни програми и същевременно обещания за намаляване на данъците – това не може да отиде на добро. Ако не спазваме мяра, следващите поколения ще се пречупят под товара на дълговете.

– Въпреки това обаче гражданите, също и в САЩ, викат на помощ държавата-баща. Рейгън беше казал, че правителството не е част от решението, а част от проблема. И тази философия ли е вече отживяла времето си?

– Със сигурност думите държава и правителство звучат вече по-добре, дори и в Съединените Щати. Но американците няма да станат европейци, нито пък социалдемократи.

– Няма ли нищо, което суперсилата може да научи от Европа?

– Европейците имат по-малко страх от данъци и инвестиционни програми. Но в края на краищата всяка страна трябва сама да види коя смесица от държава и пазар подхожда най-добре към нейния вкус. Мисля, че много европейци все още регулират прекалено много работния си пазар и силата на професионалните съюзи все още е много голяма. Ядрото на настоящата криза се крие не в прекалено малко регулиран пазар, а в прекалено малко регулиран финансов сектор. Трябва да правим разлика между тези неща и да не прибързваме със заключението, че сега на всяка цена трябва да грабваме законодателните и контролни машинарии.

– Но не се ли намира целия американски капитализъм в криза?

– Не, тук става дума за периодични проблеми. Разглеждан исторически, капитализмът винаги е бил податлив на кризи. В такива случаи винаги сме залагали трескаво или на свободата на пазара, или на държавната намеса. И винаги сме прекалявали с едната или другата страна. Би било хубаво, ако можехме да се поучим от тази криза и за в бъдеще успяваме да избягваме такива крайности.

– Като се имат пред вид милионите безработни, това звучи ужасно трезво.

– Аз съм трезвомислещ човек.

– Но и трезвите хора виждат капитализма като намиращ се поне в една морална криза.

– Като го казвате така, се съгласявам. Разбира се, настоящата криза има и морално измерение – плюс огромен проблем, свързан с необходимостта от обяснение. Хората питат гневно: защо прогнилите банки биват засипвани с пари, но държавата оставя нашия автомобилен завод или нашата дърводелска работилница да фалира? Разбира се, между банката и автомобилния завод съществува решителна разлика, но никой не си дава труда да обясни това. Президентът Буш не може да го направи, а финансовият му министър, Паулсън, е технократ, а не комуникатор. Трябва отново и отново да се повтаря на хората: когато се затвори някое малко предприятие, това е лошо, но то засяга само неговите работници, неговите клиенти и неговите акционери. Но когато фалират финансовите институции, то с тях биват повлечени цялата икономика, цялата страна и всички хора. Ето защо в тази ситуация не остава нищо друго, освен да се помогне на банките, за да продължава да тече паричния поток. Помощният план помага значи не на богатите, а на малкия човек.

– Притежава ли американската криза и едно културно измерение?

– Да, тя със сигурност го има. Ние в Америка сме живели в продължение на години над възможностите си. Някога тук властваше пуританската етика и хората се гордееха със спестяванията си. Немците все още спестяват много в сравнение с американците. Ние напълно сме се отучили от тази добродетел и живеем единствено от кредитни карти, тоест на вересия. Пари ни дават на заем други, преди всичко китайците. Това ни прави зависими и уязвими. То трябва да се промени.
Виж целия текст на интервюто в сп. Либерален преглед

Франсис Фукуяма е професор по международна политическа икономия в Университета „Джон Хопкинс“, Вашингтон, председател на Редакционния съвет на сп. „Американ интерест“. Автор на книгите „Краят на историята и последният човек“ (ИК „Обсидиан“ 1993, 2006), „Големият разлом“ (ИК „Рива“, 2001) и др.

ИнтервюМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.