Младен – летящият Златен човек

Младен Коцев със своя делтаплан. Снимка: личен архив
Младен като жива статуя. Снимка: авторката

През зимата може да го видиш край НДК, боядисан със златна боя, качен на пиедестал. Лятно време – на Слънчев бряг, в същата поза и с одежди на египетски фараон. 35-годишният Младен Коцев, потомък на илюзионисти, изкарва прехраната си като жива статуя и жонгльор, а всичките си пари дава за… летене. Хобито му е да лети с парапланер. Купил си е и е сменил вече 5, има и един делтапланер…

Иначе има средно образование за стругар. Но от малък се занимава с жонглиране. Никой не го е учил – сам се обучава. С изпълненията си като статуя си е спечелил прозвището “Златен човек”, но той отрича и казва, че тази година за разнообразие решил да бъде фараон. Ето и изповедта на летящият златен човек – Младен Коцев:

„Мечтата ми като ученик беше да жонглирам. Сбъднах я с късмет и тренировки. Сега съм жонгльор и жива статуя. За два дена реших, че искам да съм жива статуя. За да си направиш костюм, ти трябва плат. Моя костюм аз съм си го правил сам. Боядисвам си лицето с боя, акрилна, златна. За да се приготвя, ми трябват около 20 минути. Не съм обаче златен човек.Тази година съм фараон. Избрал съм си да съм Рамзес III.

Младен Коцев. Снимка: авторката

Издържам по 5 минути без да мигам. Зависи от времето де, като има вятър не става. Иначе седя по много време без да мърдам. Мои познати не ме познават като минават покрай мен, аз после като ги видя им казвам. Един път един ме позна на морето. Аз лятото съм на Слънчев бряг, там работя – ходя на екскурзия и на работа едновременно. По принцип, като жонгльор, ходя по програми в заведенията.

Случвали са ми се всякакви неща. На морето една баба щеше да получи инфаркт от смях, скрих й шапката. Стряскал съм хората. Те си гледат настрани, вървят си без да очакват нещо такова и аз изведнъж като се размърдам и кажа “Хоп!” и те се плашат. Много е лошо дете да се изплаши, децата понякога се плашат от мен. Не е хубаво. Едно от най-интересните неща на Слънчев бряг беше, когато с мен се снимаха 100 абитуриенти, само момчета. Нямаше нито едно момиче. Наобиколиха ме, някои даже лежаха на земята, беше им весело и бяха пияни…

Радват ми се хората по принцип, снимат се с мен. Имало е случаи, в които много съм се ядосвал, докато съм жива статуя. Миналата година едно момче, пак на морето, искаше да ми сваля дрехата, беше пиян, може би даже беше дрогиран. Беше малък, но изглеждаше по-голям. Чужденците по морето са много пияни. Имаше едно момиче, което искаше език да ми пусне. Такива работи, не знаят къде се намират. Веднъж един пиян руснак ми бутна в яката 50 лева. Това е най-голямата сума, която съм получавал наведнъж. Изкарват се горе-долу добри пари. Е, не се изкарват по 200 лева със сигурност. Рядко има такива дни, и то трябва да стана по-рано, денят трябва да е много хубав. Обикновено изкарвам около 100 лева на ден. Тук, покрай НДК, нищо, че бТВ е наблизо, почти не минават известни хора. Слави съм го виждал един път, ама беше отдавна. Известните не оставят пари.

На морето съм от края на май до началото на октомври. Зимата съм на участия или докато е по-топло времето съм статуя. Ако се случи за деня да избера дали да ходя на представление или да съм статуя, отивам на представлението.

Младен на чаша бира. Снимка: авторката

На дядо ми брат му е учил Астор на фокуси. Псевдонимът на дядо ми беше Ник Дим Кос. Аз продължавам в същия бранш. Тренирал съм и при Руди, от “Загадките на Руди”. Трудно е, трябва ти цял живот, за да се изучиш, учиш се докато си жив. Не се смятам за добър в занаята, средна работа съм. Не съм при Астор, защото там няма програми за мен. Работил съм в пътуващи циркове из България. Бил съм в един без име, другият се казва “Юрита”. Сега няма циркове – зимата затварят всичко, а лятото съм на Слънчев бряг – там работя всичко – жива статуя, жонгльор и цирков артист. Съчетавам ги с много бързане. Преди, като станех, първо пиех кафе и пушех. Сега нито пия кафе, нито пуша. Гледам какво е времето и ако е хубаво отивам да летя. След като летя се прибирам, хапвам почивам и на работа. Решавам какво да работя от ден за ден. Примерно като има мачове съм повече жива статуя, както стана миналата година. По мачовете никой не иска да гледа номера. Тая година няма да има първенства и ще съм повече
жонгльор.

Започнах да жонглирам в 6-ти клас, на 14 години. Заведоха ме на цирк и ми хареса. Правя и баланс на цилиндър. Не е толкова трудно, сам се научих. Падал съм малко, разбира се. Но трябват около 3 дена, за да свикне човек да балансира.

Младен жонглира с топки на чаша бира. Снимка: авторката

За жонглирането и за жива статуя почти нямам конкуренция, почти най-добрият съм. Като партерен жонгльор съм най-добрият. Има едно момче, което също е много добро, то е най-добро на свободна тел, ама ходи навсякъде, не го познавам. В жонглирането най-трудно е, когато предметите са повече. Аз мога най-много със седем. Бухалките сам си ги направих от кегли и дръжки за метли. Топките за жонглиране също сам съм си ги правил от топки за тенис на корт, пълни с ориз. Жонглирам и с горящи факли, веднъж дори нещо се отплеснах и се самозапалих със спирта.

За жива статуя най-важното е да си отпочинал и да си в добро настроение. Ако няма настроение, не ми върви работата. Зимата съм по участия – в заведения, училища, където ме поканят и където има програми. Не членувам в никакви организации на артисти. Уча се сам, напоследък като гледам разни неща на компютъра. Плагиатствам и се уча. Повече ми харесва да съм жива статуя, по-леко е, не се натоварвам толкова. В жонгльорството често се греши, винаги бъркам по един път на участие. Имал съм представление без грешка, но много рядко. Трябва да се тренира повече. Всеки ден тренирам по около 2 часа.

Хобито ми… Летя от 10 години. Първият ми път беше на 29-ти януари 1999 г. Купих си парапланер, без уроци. Отидох на полето, там имаше един друг човек и той ми каза “Тичай”. Затичах се и политнах. Имах представа как се каца. Натиснах спирачката и кацнах благополучно. На следващия ден имаше мъгла, но пак летях. Горе нямаше мъгла, долу близо до земята имаше. От този ден ми е останал този белег на пръста. Работех при Астор тогава, в ресторанта му, и много трудно се справях с тоя пръст.

Един парапланер струва над 3000 лева. От 1999 съм сменил 4 или 5, там някъде. Имам и един делтапланер. Летя на Витоша, на Лозен планина, на морето при Несебър и Иракли, на Ахелой. За да се лети ти трябва хубаво време обаче. Първо винаги трябва за се гледа прогнозата. И летиш не с попътен вятър, а точно обратното – срещу вятъра.

Поглед от делтаплана на Младен над Слънчев бряг. Снимка: Младен Коцев

Летя главно сам, особено на морето. Тук се събират, ама отдавна не съм ходил да летя с приятели. Понякога ме е страх, защото е опасно, много зависи от вятъра. Падал съм, имаше турболенция, счупих си ръката и сам си я наместих. Прибрах си планера с едната ръка, колата ми беше затънала, не можах да я изкарам, ходих пеша. Нямам болки засега, но тогава ми беше много трудно да жонглирам.

Парапланерите ги държа в раници. Купуват се с обяви, дистрибутори. Няма магазини за парапланери, това не е сноуборд или ски. Много е екстремен тоя спорт и няма да върви търговията, трябва да има и друго. Иначе карам ски – на Ветровала, на Витоша. На Ветровала ми забраниха да ходя, заради детските лагери. Децата не са виновни, просто ходят на групи и примерно ако почиват от 12 до 1, аз трябва да използвам това време, за да летя. Забраниха и шейни там.

Младен като жива статуя на Слънчев бряг. Снимка: авторката

Друго хоби ми е да карам мотор. Но не съм моторист и не ходя по събори. Ползвам го за работа. Той седи на морето, там си го купих и лятото си го карам, придвижвам се по-бързо. Сега зимата съм го оставил при приятели там, да ми го пазят.Винаги това съм работил – артист. Най-интересното е, че се забавлявам, докато работя. Хареса ми това, което правя. Трудно е, но ми харесва много.Още клипове със Златния човек Младен Коцев: летене, статуя, жонглира.

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.