Писмо от Ню Йорк: 20 януари 2009 – Сега историята се случва в Америка

44-ият президент на САЩ Барак Обама полага клетва пред върховния съдия Джон Робъртс. Снимка: Ройтерс

Събитията се редят със зашеметяваща скорост и всяко се случва или за първи път, или за първи път е от такава величина и значение.

Кризата на пазара с недвижими имоти – най-голямата от 30 години насам, финансовият крах на Уолстрийт, най-големият от 1929 г. насам. Безработица, достигаща 3 милиона души. Две гълтащи милиарди долари войни – в Ирак и Афганистан. Проблеми с имиграцията, корумпирани политици и финансисти, алчни корпоративни босове забъркани в поредица от скандали и разследвания. Потъваща американска автомобилна индустрия, молеща за държавни помощи. Официално обявена рецесия. Държава, раздаваща милиарди от парите на данъкоплатците на загиващи финансови и банкови институции. Безлично, раздирано от партизански борби правителство, без позиция за проблемите на деня. Липса на морал в най високите ешелони на американското общество. Липса на доверие в управляващите, в институциите, в основните принципи на американската демокрация, дори в самата Американска мечта.

Арета Франклин пее по време на церемонията по случай иногурацията на Обама във Вашингтон. Снимка: Ройтерс

Преди две години, на улицата в Ню Йорк, точно срещу прочутия театър „Ла Мама” си купих значка с датата 01.20.09 – денят, в който завършва управлението на Джордж Буш. Тогава някак изглеждаше, че ако си отиде президентът, достигнал най ниския рейтинг в историята на страната си, нещата все някак ще се оправят. Буш беше станал най-редовната смешка в репертоара на комиците, а бездействието на кабинета му – емблематично.

И най-неочаквано, през следващите две години, в Америка се разигра най-дългата, голяма и оспорвана кандидат-президентска кампания в историята на тази страна.

Днес встъпи в длъжност на Барак Обама. Първият афроамерикански президент на Съединените американски щати. Факт, в чиято истинност много хора тук все още не могат да повярват. Не могат да повярват и бели, и черни. И демократи, и консерватори. И латиноси, и азиатци. И инвалиди, и обратни.

Откъс от речта на Барак Обама при встъпването в длъжност
През лятото в София, в интервю с Георги Папакочев споделих, че и аз не вярвам. Когато през 2006 г. синът ми се обади от университета си и обяви, че има идея да прекъсне да учи, за да участва в кампанията на „убийствен” черен сенатор, който се казва Барак Хюсеин Обама, ако се кандидатира за президент, сметнах това за лудост. Така беше тогава.

Тогава никой не даваше и грам шанс на човек от такава раса и с такова име в Америка, особено след 11 септември. За черните не беше достатъчно черен (майка му е бяла), а за белите не беше достатъчно бял. Нямаше опит, едва две години като младши сенатор в Конгреса, беше неприлично млад и говореше прекалено образовано. Беше самоуверен и учудващо спокоен. Дори по-късно малко хора го взимаха сериозно и смятаха, че ако не политическата машина, то кланът Клинтън ще го размаже. След номинацията на демократите, която той сам си извоюва пред смаяните ни погледи, в пълно самообладание пред стотиците разпъващи го на кръст интервюиращи, пред обвиненията в комунизъм и тероризъм, пред ударите под кръста от противниците, хората започнаха да вярват.

Той прие номинацията като рок звезда на огромен стадион. Екипът му от млади и нахъсани колежани и опитни специалисти от рокаджийските времена ковеше нова символика. През август привържениците му вече бяха армия, завладяна или от невероятния му ораторски талант, или от бясната му работоспособност, или във виртуалното пространство. Парите за кампанията му бяха повече от тези на Клинтън и Макейн заедно и бяха набрани предимно от малки дарения. Всеотдайните млади хора от тима му работеха с повече от 15 милиона електрони адреси и 5 милиона телефонни номера за SMS.

Имаше идея за промяна. И всички я искаха. Имаше надежда че тя е възможна. И всички се надяваха. Имаше вяра че – Да, ние можем! И те я правеха. (Б. р. – „Да, ние можем” е предизборният лозунг на Обама).

Никой никога не беше правил такава кампания. Обама беше завладяващ, сравняваха го с Джон и Боби Кенеди  и хората се бояха, че ще го убият.

Барак Обама целува съпругата си Мишел, след като положи клетва и стана 44-ия президент на САЩ. Снимка: Ройтерс

В нощта на изборите CNN показа на света тълпите в Чикаго от бели, черни, стари, млади, прочути и неизвестни, с все още невярващи и разплакани лица. Високо на подиума, зад прозрачното блиндирано стъкло Обама говореше за надежда, за промяна, за това че в Америка всичко е възможно и че мечтата е още жива. Говореше за Линкълн и от следващия ден започна да доказва че не само го цитира. Покани за разговор Макейн – никой не го беше правил след Линкълн.

Взе в бъдещата си администрация много от бившите си опоненти – нещо в чиято полза Линкълн силно е вярвал. И най върлите критици не можеха да се заядат с предложените за високи постове в бъдещия кабинет, и да не отбележат тяхната изключителност. След кратко пудрене дори Хилари Клинтън прие поста на държавен секретар на САЩ.

Светът също радостно посрещна избора на американците. Обещанията му за бърз край на войната в Ирак, за закриване на позорния за Америка затвор в Гуантанамо, за нов опит за решение на проблемите в Близкия изток, за справяне с финансовата криза, отекнала нвсякъде по планетата вдъхваха надежда от Лондон до Москва, Пекин и Дубай. Дори самото избиране на този толкова „различен” президент, сякаш легитимираше днешния свят на светкавични връзки, малки разстояния и културни асимилации. Свят в новото хилядолетие.

На 20 януари 2009 пред сградата на Американския конгрес, четиридесет и четвъртият президент на най–развитата страна в света положи ръка върху библията, собственост на Линкълн и специално извадена от музея, и встъпи в длъжност. Тържествата минаха по начин, какъвто Вашингтон не е виждал.

По щастлива случайност от Коледа насам и аз бях в столицата Вашингтон и естествено попаднах във вихъра на приготовленията и напрежението от историческото събитие.

Градът е възбуден и трескав. Мерките за охрана са изключителни. На практика от събота – 17-и  до сряда, 21-и януари, градът е буквално парализиран. Огромна част от улиците са затворени за автомобили, а някои и за пешеходци. Метрото работи извънредно от 4 сутринта до 2 през нощта. Дори има издадени карти за транспорт с лика на Обама. Редът осигуряват полицията, службите на ФБР, бреговата охрана и голям брой военни. Мерките са толкова строги, че дори дипломатическият корпус не ползва колите си, а ще е извозен с рейсове.

Условията за присъствие на церемонията в студените януарски дни са тежки, но това не отказа най-запалените. Хората които се очакват за тридневните тържества са повече от два милиона. Предлагането на квартири или просто прозорци, от които да се гледа, на билети за местата пред Капитолия или за един от множеството балове, следващи церемонията и парада, стигнаха баснословни цени. Интересът към тоалета на бъдещата първа дама е огромен. Предложения за обещаното кученце за Саша и Малия, децата на Барак и Мишел Обама, валя отвсякъде.Навсякъде се продават безсмислени сувенири с лика на „избрания” и семейството му.

Още от септември пред сградата на Конгреса се строи подиум с места за гости и трибуна за полагането на клетвата и задължителната реч на президента, както и подиум за наблюдение  на парада пред Белия Дом. Всичко е изпълнено с огромна символика. На първо място е тазгодишното съвпадение на официалния за Америка празник на Мартин Лутър Кинг на 19 януари с посвещаването в длъжност на първия черен президент на следващия ден. Сякаш доказателство за сбъдване на прословутата мечта от известната реч на М. Л. Кинг. Наблюдателите намират символика дори в това, че Белият дом, който е построен от роби и дори обслужван само от чернокожи чак до 50-те  години, ще е новия дом на техни далечни наследници.

Самият Обама пристигна в града с влак и в историческия вагон, с който Линкълн е пътувал от Чикаго до Вашингтон, за да поеме длъжноста си. Влакът с Обама тръгна от Филаделфия, града, в който бащите на нацията са подписали Декларацията за независимост, и изнесе 5 речи в градовете по пътя си до столицата. Линкълн е държал 100 речи и е пътувал 12 дни.

Между многото куриози около тази церемония, започнала през 1789 г. година в Ню Йорк с посвещението на Джордж Вашингтон, е и този с най-дългата  президентска реч. Продължила е 1 час и 45 минути и е държана от президента Харисън, на всичкото отгоре само по риза, през януари и по време на снежна виелица. Същия ден безразсъдният оратор се разболява от пневмония и след две седмици боледуване умира.

След историческото пътуване с влак, наричаният „избран президент” посети военното гробище Арлингтън и мемориала на Линкълн, където преди 46 години М. Л. Кинг е завършил прочутия поход до Вашингтон.

Светът гледа CNN.

Малия и Саша Обама, дъщерите на Барак Обама. Снимка: Ройтерс

Новинарската телевизия достигна много висок рейтинг в нощта на изборите, когато дори направи първото холограмно излъчване. За церемонията във вторник тя промотира масово изпращане на снимки от момента на клетвата, с цел да се направи гигантски триизмерен образ.

Популярният, особено сред най младите хора в цял свят интернет сайт за приятелства и контакти facebook, където Обама има активен профил, също е въвлечен в събитието. На неговите страници или на тези на CNN, можете да пишете на Обама, или на когото искате от съратниците или хората в кабинета му, и да предлагате или критикувате на воля. Има и адрес за кореспонденция и, което е най-странното, има кой да ви отговори. Сякаш, заедно с навлизането на електронните комуникации  в живота ни, е започнала  нова ера не само на общуване, но и на обществено управление. Дори охранителните служби намериха начин да не лишават бъдещия върховен главнокомандващ от любимото му Blackberry, на което може би отчасти дължи успеха си.

С времето всичко заприлича на красива приказка. Или на огромен розов медиен балон. Американците започнаха да се държат с Обама като с месия, като с някой, който може да реши всички проблеми. Колкото и да е трудно. Той трябва да може! Като една истинска, умерено скептична българка си давам сметка колко бързо и тъжно може да свърши тази надежда. И колко е нездравословно да чакаш или вярваш в месии. Защото засега има само вяра и само надежда. Красива и гола надежда. И все пак, това е надеждата и вярата, че ние, хората, можем да правим чудеса, особено ако някой ни каже, че  –  Да, ние можем!

Виж също Кой е Барак Обама?

Писмо от Ню Йорк
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.