Русия се опитва да спре оръжието за Грузия

Руският президент Дмитрий Медведев говори пред репортери на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество в Душанбе. Снимка: Ройтерс

През близките две години Грузия няма да получи нито един руски патрон, да не говорим за тежки въоръжения и бойна техника. Вчера президентът Дмитрий Медведев подписа указ, който предвижда мерки, забраняващи доставките на Грузия на продукция с военно и двойно предназначение. След като Москва не успя да издейства официално международно ембарго върху оръжейните доставки за Грузия, руските власти решиха да действат самостоятелно.

Според президентския указ до 1 декември 2011 година се забранява „да бъдат доставяни, предоставяни или предавани на Грузия от територията на Русия или от граждани на Руската федерация продукция с военно предназначение, включително въоръжения и военна техника, свързани с тях материални средства, както и продукция с двойно предназначение, която може да бъде използвана за военни цели“. Става дума за изделия, разработени (или произведени) в Русия (или в Съветския съюз). Забранява се и използването на железопътен, воден и въздушен транспорт за доставка на оръжия и военна техника (ОВТ) за Грузия. Не е разрешено да се дават консултации на грузински военни, да им бъде предоставяна помощ и услуги, свързани с производството, обслужването или експлоатацията на ОВТ. Целта е да бъдат прекратени доставките, които предизвикват дестабилизиращо натрупване на въоръжения и военна техника или допринасят за нестабилността на региона. Забраната включва и подготовка на грузински специалисти във военната сфера. В руските висши военни училища впрочем няма грузински курсанти още от времето на Едуард Шеварднадзе.

Забраната обхваща продукцията с военно и двойно предназначение независимо от мястото на производство. Указът предвижда евентуални икономически мерки спрямо чуждестранните държави, организации и граждани, които ще доставят за Грузия такава продукция. На руското правителство е възложено при нарушения да предлага спирането на военнотехническото и военноикономическото сътрудничество с такива държави и организации. „Документът визира дори не толкова руските организации, колкото техни партньори от чужбина, които спонсорираха режима на Саакашвили и доставяха оръжие за него“, заяви о.р. капитан първи ранг Михаил Ненашев, депутат от Държавната дума и председател на подкомисията по военнотехническо сътрудничество с чуждестранни държави към комитета по отбраната.

Подразбира се главно Украйна – освен че доставяше на Грузия оръжие, Киев изпращаше и разчети от експерти, обслужващи комплекси за противовъздушна отбрана, да воюват срещу Русия. Преди войната през август Грузия купуваше от Украйна оръжие и тежка техника – танкове „Т-72“, самоходни гаубици „2С7 Пион“ и учебни самолети „Л-39“. “При нужда комисията по отбрана в Държавната дума има готовност в най-кратки срокове да внесе необходимите поправки в руското законодателство за правно осигуряване на президентския указ,” заяви Ненашев.

“Указът е и предупреждение към държавите от Централна и Източна Европа, смята Руслан Пухов, директор на руския Център за анализ на стратегиите и технологиите. А също и натиск върху онези, които са готови днес, половин година след събитията в Южна Осетия през август, да доставят за Грузия оръжия и бойна техника.” Става дума за Полша, Чехия, България и Босна, които бяха основни оръжейни доставчици на Грузия преди войната. Не бива да се пренебрегва и вътрешноруската насоченост на указа, посочва Пухов във връзка с доставките на автомобили „Камаз“ с двойно предназначение за Тбилиси. Експертите на вестника деликатно заобикалят темата за евентуално предупреждение, отправено към САЩ и Израел.

Други експерти споменават и доставените на Грузия двигатели за щурмовите самолети „Су-25“, които идват може би от ремонтните заводи на руските Военновъздушни сили. Да не забравяме и руско-украинския договор за военнотехническо сътрудничество, според който Москва доскоро доставяше на Грузия някои модели оръжия. „Украйна ще игнорира подобни укази и подобни искания“, тъй като става дума за „поредния опит за натиск“, заяви вчера Андрий Парубий, депутат от фракцията на президентската партия „Наша Украйна“ във Върховната рада. Според парламентариста в оръжейната си търговия Украйна се ръководи от „действащите международни споразумения и от решенията на международни структури като Съвета за сигурност на ООН или ОССЕ“. Въпреки това оръжейните доставки за Грузия предизвикаха в Украйна скандал, свързан с дейността на специалната комисия на Върховната рада. Тя заяви, че оръжията са били продавани по занижени цени, а получените пари изобщо не са стигали до бюджета. През декември комисията спря да работи.

Официалните власти в Грузия пък разкритикуваха действията на руската страна, забранила доставките на продукция с военно и двойно предназначение за Грузия. Тази мярка, както и други стъпки на Русия, насочени срещу Грузия, „най-малкото буди учудване“, подчертава в комюнике от понеделник пресслужбата на грузинското външно министерство. Според грузинските власти, по този начин „Русия заплашва международната общност, ако тя сътрудничи с Грузия в сферата на сигурността“. Тбилиси припомня, че тъкмо Русия замрази участието си в Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), което според грузинската страна „създава заплаха за съседните й държави“. Същевременно външното министерство в Тбилиси подчертава, че „Грузия спазва международните си ангажименти и стриктно изпълнява всички международни споразумения и конвенции в сферата на сигурността“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.