Салман Рушди – 20 години след „Сатанински строфи“

Салман Рушди в Лондон. Снимка: Ройтерс

Близо 20 години след като беше принуден да мине в нелегалност заради религиозен указ, днес той вече е сър Салман Рушди – известен и свободен, но все още носещ бремето на символ на религиозни гонения. „Това е воденичният камък на врата ми“, каза белетристът в разговор с писателката и активистка Иршад Манджи, състоял се в неделя вечерта на 92-ра улица в горен Източен Манхатън.

61-годишният Рушди предпочита да е прочут повече като човек на изкуството, отколкото като социален критик. Той изрази тревогата си, че нападките срещу религиозната му сатира „Сатанински строфи“ са замъглили истинската му личност и реалната стойност на книгите му. Но като че ли писателят истински се забавлява, докато критикува ислямските фундаменталисти, президента Джордж Буш и останалите хора, към които насочва презрението си като либерал. Въпреки че отказва да говори за смъртната присъда, наложена му от аятолах Рухола Хомейни, през повечето време той е спокоен и весел.

„Сатанински строфи“ излязоха от печат в края на 1988 година. Бяха посрещнати с аплодисменти от критиката, но и с яростни протести. Мюсюлманите по света горяха книгата му по улиците, демонстрации имаше в целия свят. На 14 февруари 1989 година аятолах Хомейни издаде религиозен указ, или фетва, в която призова Рушди да бъде убит. Рушди, роден в Индия и преселил се в Лондон, беше принуден да се крие и години наред живя под британска защита. Книгата му от 500 страници стана бестселър в целия свят, макар че широко разпространено беше мнението, че има много повече купувачи, отколкото читатели.
Аятолах Хомейни отдавна е мъртъв и Рушди вече не се притеснява за безопасността си, макар че фетвата още е в сила. В неделя вечерта той постави под въпрос достоверността на Корана, сквернослови по адрес на ислямски лидери и се похвали, че едно време е носил тениска с надпис „Богохулството е престъпление, при което няма жертви“. Той смята обаче, че „културата на обидата“, при която всяка критика към религията се счита за проява на безчувственост, дори на богохулство, е сплашила други хора.

Миналата година Рушди разкритикува остро собствения си издател „Рандъм хаус“ за това, че изтегли от печат книгата „Съкровището на Медина“ на Шери Джоунс поради опасения, че романът ще предизвика прояви на насилие. (Това е роман за една от съпругите на пророка Мохамед – Айша – и беше издаден от „Бюфорт букс“ без големи инциденти).

Рушди се самоопредели като една от първите жертви на целенасочена цензура и обясни какво място според него заема в историята. За пример даде една от сцените в трилъра „Птиците“ на Алфред Хичкок – сцената, в която Типи Хедрен забелязва гарван на перваза на прозореца си. Тя не му обръща особено внимание, докато не вижда стотиците други, които долитат след него. „Мисля, че аз бях първият гарван“, каза Рушди.

Авторът, който е известен и с класическия си роман „Среднощни деца“, счита, че реакциите срещу „Сатанинските строфи“ винаги са били политически, а не религиозен проблем. Когато е била произнесена фетвата, иранското правителство било много непопулярно (неотдавна то е приключило дългогодишната си война с Ирак) и е използвало Рушди, за да си върне общественото одобрение.

Според Рушди малцина от враговете му знаят нещо за „Сатанински строфи“. Години, след като престанал да се крие, Рушди срещнал млад „британец от азиатски произход“, който му споделил, че е участвал в демонстрации срещу него. „После прочетох книгата Ви и не разбрах за какво беше целият този шум“, признал младежът.

По БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.