Новата конституция на Боливия – утопия между Маркс и колониалното право
В неделя Боливия гласува на референдум за нова конституция. Президентът Ево Моралес, който по произход е аймарски индианец, иска да създаде мултикултурна държава, където да се чува гласът на местните хора. Документът трябва да сложи край на дискриминацията в страната и да разбие статуквото, което подкрепя елита, съставен от европейци и индианци. Какво вещае новата конституция за Боливия пише сп. “Икономист”.
Всичко е много колоритно. В селските общини из хълмовете на Андите, индианци Аймара, облечени в официални червени пончота и плетени шапки, прехвърлили през рамо кожен камшик като символ на власт, организират събрания на открито, за да привличат подкрепа за новата конституция, призвана да даде специални права и привилегии на боливийците с местен произход. Волята им може да бъде изпълнена в референдума на 25 януари. Но новата глава крие рискове от по-нататъшно разделение на вече поляризираната страна.
Поддръжниците на документа, предвождани от президента Ево Моралес – социалист с индиански произход – твърдят, че конституцията ще премахне трупаната през вековете дискриминация. Идеалистичният, почти утопичен текст, дефинира Боливия надълго и нашироко като “обединена социална държава с многонационално комунитарно право”. Противниците й обаче настояват, че тя няма да задълбочи демокрацията, а прилагането й на практика ще я подкопае.
Моралес е популярен до голяма степен защото откакто встъпи в длъжност през януари 2006 година контролира бума на стоките за широко потребление (който сега се свива). Той се радва на силна подкрепа сред 50 на сто от боливийците, официално наричани “местни”. Въпреки че правителството популяризира текста, малцина боливийци са чели новата конституция, състояща се от 411 члена. Министрите нямат особено желание да я дискутират в подробности. Те се опитват да превърнат референдума за конституцията във вот за Моралес и за опита му да впише Боливия в редовете на “местните” и социалистическите виждания. Миналия август президентът спечели референдум за властта си с 67 процента от гласовете, затова по всичко изглежда, че е в позицията на силата.
Опонентите му твърдят, че новата конституция ще наложи догматичен социализъм, ще ограничи човешките права и ще подкопае правото на собственост и върховенството на закона. Опозицията е ръководена от регионалните лидери на по-проспериращите низини на изток, но в нея влизат и уважавани академици кат Карлос Меса – бивш президент, Виктор Карденас – интелектуалец от аймарски произход, който през 90-те години беше вицепрезидент и въведе двуезичното обучение.
Новата глава ще даде широки права на 36-те национални групи в страната (някои от които наброяват едва по няколкостотин души). Поддръжниците на Моралес твърдят, че тя ще поправи вековете несправедливости, още от времето на испанското нашествие. Настояват, че “бялото” малцинство вече не може да господства над индианците. Критиците подчертават, че конституционната благословия на колективните права и пълномощията на традиционните власти намирисват на корпоратизъм и ще укрепи недемократичните политически лидери.
Текстът признава официално “общественото правосъдие” на старейшините и въвежда избора на съдии и членове на съдебните състави. Тези мерки са предназначени за изчистване на корумпираната съдебна система. Опонентите на идеята казват, че те ще политизират правото, ще създадат съдебни конфликти и несигурност за полицията; ще легитимират справедливостта на мафията под формата на линчуване и отмъщения, които се срещат все по-често през последните две години.
В допълнителен въпрос боливийците ще бъдат призовани да изберат дали собствеността върху земята да бъде ограничена до 5000 или до 10 000 хектара. Мярката е призвана да ограничи властта на големите земевладелци на изток, някои от които са придобили земята си незаконно от военните правителства. Много от тях са сред най-добрите фермери в Боливия.
Конституцията постановява “социален контрол” на обществените институции от “организирано гражданско общество”. Тази разпоредба е предназначена да намали корупцията. Но как ще работи на практика не е ясно. Критиците се опасяват, че ще легитимира силата на тълпата. Образованието трябва да стане “деколонизиращо”, “освобождаващо” и “революционно” – или доктринерско и предубедено, ако предпочитате. Католическата църква се възмути от клаузата, която може да бъде интерпретирана като легализация на аборта и на гей-браковете.
Опозицията се притеснява, че в планинските райони вотът няма да е свободен. Тя отбелязва, че при последния референдум в някои селски общности Моралес спечели сто процента от гласовете. Възможно е това да отразява местната традиция на колективно взимане на решения. “Не казваме на хората си как да гласуват, те са наясно какво става и знаят как да гласуват,” каза Оскар Мамани, старейшина в Колана – селище южно от Ла Паз. В столицата поддръжниците на правителството не са толкова сдържани. Те мобилизираха правителствените служители и средства за своята кампания.
Ако победят, през декември ще има нови общи избори, в които Ево Моралес ще може да се кандидатира за втори мандат.
Някои лидери на неговото Движение за социализъм бързат за тези избори. Икономическите перспективи пред Боливия са мрачни. Моралес уплаши инвеститорите като национализира газовата индустрия, телекомуникациите и част от минната индустрия. Това увеличи приходите на правителството в краткосрочен план, но сега те са изложени на опасност. Миньорите губят работата си заради срива на цените на полезните изкопаеми. Цената на газа за износ също падна, тъй като Бразилия (основният купувач) оряза вноса с една трета заради забавящата се икономика и обилните дъждове, които са благословия за хидроелектричеството. За да направят нещата по-лоши, боливийските емигранти се връщат от изпадналата в рецесия Испания или свиват изпращаните суми.
Референдумът за конституция тайно включва и избора дали Боливия да нагоди към не съвсем перфектната западна либерална демокрация социалистическия си модел, който е много по-близо до корпоратизма на испанското колониално право, отколкото до Маркс. Един по-малко противоречив президент от Ево Моралес може да намери по-хармоничен начин да съчетае двете неща. Но вероятната му победа крие риска страната му да бъде изправена пред хаотичен конфликт, парализа на правителството и продължителна икономическа рецесия.