Голямата политическа година на Ангела Меркел
Поне такъв беше планът. Голямата изборна година в Германия трябваше да започне бавно. Трите партии от голямата коалиция – Християндемократическият съюз (ХДС), „братският“ му баварски Християнсоциален съюз (ХСС) и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) – трябваше да прекарат по-голямата част от 2009 година, като изтъкват икономическите си постижения и едновременно се проучват една друга за изборни слабости. Изборната година трябваше да „загрее“ с поредица от избори в началото на лятото, да „закъкри“ в края на август с парламентарните избори в три провинции и да „кипне“ с федералните избори на 27 септември. Както ХДС-ХСС, така и ГСДП се надяват да получат достатъчен брой места в Бундестага, за да формират управляваща коалиция без настоящия си партньор.
Две събития провалиха този план. Политическата година започна по-бързо от очакваното със спешно насрочените за 18 януари избори в Хесен. Но по-важното е, че поради икономическата и финансовата криза голямата коалиция внезапно има много по-малко основания да се гордее с постиженията си. Сега избирателите се насочват към онези партии, които изглеждат най-способни да изведат Германия от най-тежката икономическа криза от Втората световна война насам. Това може би няма да промени резултата, като се има предвид, че християндемократическата канцлерка Ангела Меркел все още е фаворитка на избирателите за поста на федералния канцлер. Но е много вероятно тя да се окаже начело на една нова голяма коалиция със социалдемократите.
Поне в Германия икономическите трудности изглежда предизвикват по-скоро стремеж към политическа стабилност отколкото към промяна. „Във времето на кризи избирателите залагат на управляващите партии, защото те са в позицията да им донесат икономическо и финансово облекчение,” смята Оскар Нидермайер, професор по политология в Свободния университет в Берлин. Критично настроената към капитализма партия „Левите“, чиито корени са при комунистите в Източна Германия, не успя да превърне безпокойството на населението в политически капитал: подкрепата й при избирателите остана закована на около 10 процента.
На 12 януари голямата коалиция прие пакет от икономически стимули на обща стойност 50 милиарда евро, който предвижда инвестиции и намаляване на данъците през тази и следваща година, за да се предпази икономиката от най-лошите последици на рецесията. Това е обрат в позицията на Меркел, която досега беше определяна като най-големият скептик в Европа по отношение на скъпите кейнсиански икономически методи. Макар че икономическите перспективи се влошават – производството би могло да намалее с два или повече процента през тази година и да доведе до загубата на стотици хиляди работни места – политическият дивидент от спасителния пакет нараства, дори размерите на този ръст да изглеждат по-внушителни отколкото са в действителност.
Как ще се раздели този политически дивидент между партиите, ще зависи от политиката на голямата коалиция и от начина, по който ще се развие самата криза. ГСДП си приписва авторството на пакета, като настоява да се намалят бюджетните разходи за здравеопазването, например. Намалението на данък общ доход е утеха за ХДС, който е травмиран от загубата на абсолютното си мнозинство в баварския парламент през септември. Ръководеният от Меркел ХДС роптае, че рязкото покачване на бюджетния дефицит ще затрудни осъществяването на данъчната реформа.
Въпреки това канцлерката, която упражнява властта си с президентски апломб, има способността да печели повече доверие отколкото й се полага. Задачата да я спре се пада най-вече на Франц-Валтер Щайнмайер, външния министър, номиниран от ГСДП за кандидат за поста на федералния канцлер. Това няма да бъде лесно. За един социалдемократ с реформистки възгледи ще е трудно да спечели точки пред една социално настроена консерваторка. Липсата на харизма на Меркел е възможност, от която посивелият външен министър е неспособен да се възползва. Той не може да атакува нейното управление на кризата, защото то е и негово. Повече от половината избиратели искат тя да бъде преизбрана, само една трета подкрепя Щайнмайер. И по отношение на икономиката избирателите предпочитат ХДС пред ГСДП, при разлика от 20 пункта.
Ако Меркел се наложи, това ще се дължи отчасти на ловкостта й. Тя се представя като матроната на голямата коалиция, обединяваща всички германци. Но нейният предпочитан коалиционен партньор е либералната „Свободна демократическа партия – либерали“ (СвДП-Л) , която се стреми да намали намесата на държавата и се обявява за икономически реформи, за които би предпочела да не говори. Според най-новите проучвания на общественото мнение дуетът би поел властта след септември, но с минимално парламентарно мнозинство.
На 23 май, когато Федералната република ще отбележи и 60-ия си рожден ден, ХДС и СвДП-Л може би ще се съюзят, за да преизберат Хорст Кьолер за президент, един до голяма степен символичен пост. Очаква се двете партии да имат незначително мнозинство във Федералното събрание, състоящо се от членовете на Бундестага и делегати, избрани от парламентите на провинциите. Кандидатката на ГСДП Гезине Шван има малък шанс и то само, ако някои от делегатите „дезертират“ и Левите я подкрепят.
Насрочените за началото на юни местни избори, които ще съвпаднат с изборите за Европейски парламент, ще бъдат следващото състезание по популярност. После ще настъпи затишие до края на август, когато изборите в три провинции ще дадат тона за федералните избори през следващия месец.
Християндемократическият министър-председател на Саксония вероятно ще бъде преизбран. Парливият въпрос в източната провинция Тюрингия и в малката Саар може би отново ще бъдат отношенията на ГСДП с Левите. Причината е, че фундаментът на Левите остава източна Германия, а Саар е родната провинция на единия от лидерите на партията, Оскар Лафонтен – отявлен популист и дезертьор от ГСДП. И в двете провинции ГСДП и Левите биха могли да спечелят заедно мнозинството от гласовете; нито една от местните ГСДП не е изключила партньорство с Левите. Така че, когато гласоподавателите се насочат към федералните избори месец по-късно, те може би ще обсъждат една от любимите теми на ХДС, безотговорните отношения на ГСДП с Левите.
В днешно време избирателите все по-често си съставят мнение в последния момент, което прави всички прогнози несигурни. Като се има предвид, че е възможно в Бундестага да влязат отново пет партии, е много вероятно, нито тандемът ХДС-СвДП-Л, нито левоцентристкият съюз ГСДП – Зелени, да не получи мнозинство. Алтернативите тогава биха били или едно екзотично трипартийно семейство (в което двете по-малки партии ще се включат в коалиция или с ХДС или с ГСДП) или – по-вероятно – нови четири години управление на голямата коалиция. Освен ако, с нарастването на безработицата, вотът на германците в края на краищата не се насочи към промяна.
По БТА