Цитат в десетката: Геополитиката – диалог с дъщеря ми*

Приземеният след сблъсък с ято гъски самолет на Ю Ес Еъруейс в река Хъдсън до Манхатън, Ню Йорк, със 155 пътници на борда, всички от които бяха спасени. Снимка: Ройтерс

Дъщеря ми ме попита какво значело „на Запад”. И понеже е само на 9 години, реших да й разкажа историята за капитан Чесли Суленбергер.
Преди седмица бившият военен пилот спаси живота на 155 души. В онзи драматичен ден той ръководел граждански полет от Ню Йорк за Шарлот. Самолетът със 150 пътници и 5 души екипаж излетял от летище „Ла Гуардия”, но на височина около 1000 м. катастрофирал в ято канадски диви гъски. Двата двигателя излезли от строя, а единият се запалил.
В този момент капитан Суленбергер докладвал по радиото, че ще направи опит да се върне на летището. Буквално на следващата секунда обаче установил, че височината няма да му стигне, за да направи пълен кръг и да кацне срещу вятъра. А теренът, над който летял самолетът, бил гъсто населен.

Рязко губейки височина, пилотът насочил машината на запад, пресякъл Бронкс и северната част на Манхатън. Наблизо имало малко летище, но пистата била къса и кацането станало невъзможно. Ето защо Суленбергер направил ляв завой и на височина около 100 м (!) се насочил на юг към последната възможност – река Хъдсън. Там приводнил самолета, а след като всички пътници и екипажът били поети от плавателни съдове, напуснал последен. Одисеята във въздуха продължила само 3 минути…

– Какво тогава означава на Изток? – попита детето. Дай пак пример с някоя катастрофа.

Много се чудех откъде да започна, но изведнъж се сетих за пълномощния представител на руския президент Медведев – Александър Косопкин.

По време на коледните празници Косопкин отишъл на лов в Алтай. Той страшно обичал да стреля, особено по включените в Червената книга диви козли архари. Това била причината да отскача до Алтай поне 7–8 пъти годишно. И този път, както и преди, Косопкин и приятелите му стреляли по животните от хеликоптер. Това ставало по следния начин: хеликоптерът увисва над голо дере, където пасе стадо от 50–60 архари, и от борда се открива огън с автомати. Козлите, естествено, няма къде да избягат. На мястото обикновено остават десетина трупа, след което ловците се спускат, за да ги приберат.
Сега обаче хеликоптерът закачил опашката си в скалите. Ловците, които стояли на вратата, изхвърчали право във въртящата се перка. Останалите се разбили в падналата на земята машина, която отгоре на всичко била заредена с некачествено гориво. Така загинали общо седем души…

– Къде тогава е България? – заинтригува се детето.

Тук ми хрумна да му разкажа как вестниците описаха двете истории:

– Щастливата развръзка беше обяснена с пендара, който пътуващият в самолета българин Николай Илиев получил от баба си за кадем. „Нашенецът вярвал, че златната паричка ще му донесе късмет и затова миналото лято поръчал да му я пратят в Щатите”, съобщи „Стандарт”, цитирайки майката на Илиев – д-р Добринка Добрева. В пространния текст нито веднъж не се споменаваше името на пилота. В различните вестници то варираше от Суленбъргър през Съленбергер до Сълънбергър. Във втория случай обаче името на Александър Косопкин бе съобщено многократно, но пък нямаше и дума при какви обстоятелства е катастрофирал. Така хората останаха с впечатлението, че Косопкин е загинал като герой, а Суленбергер си е просто един… Суленбергер.

– Къде тогава сме ние? – настояваше да разбере дъщеря ми.
– Ние сме малко на Запад, но и доста на Изток  – отговорих й простичко.
– Значи трябва да сме добре – заключи тя.
– Не, точно обратното – продължих. – Ето, министърът на икономиката заяви, че газовата криза е предизвикала национална катастрофа.
– Кой я предизвика? – попита детето.
– Онова, което е на Изток. Вместо от него обаче България иска компенсации от онова, което е на Запад.
– Това е все едно да избереш хеликоптера на Косопкин, пък после да искаш Суленбергер да те спасява?
– Точно така – похвалих умното момиче.
– Но Суленбергер може да се ядоса и перките ни да се ударят в скалата…
– Има нещо такова.
– Тогава човек трябва да внимава на какви самолети се качва – заключи дъщеря ми.
Понеже тя се натъжи, вмъкнах в разговора виц:

Виж целия текст в Гласове.com

––––––––––––––

* По „Философията – диалог с дъщеря ми” от Роже-Пол Дроа. Продължение на политическата поредица за деца.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.