“Зелен” гардероб – как да се обличаме екологично

Популярните напоследък призиви “Go Green” и “Зеленото е новото черно“, отнесени към дрехите, не означават, че трябва да се обличаме в зелено. Как се прилагат те към облеклото? Покрай възобновяемите енергийни източници, шума около електрическите автомобили, био храните и органичната козметика, разбирането за текстилната промишленост като възможност за еко-съзнание отстъпва на заден план.

Ако модните тенденции са нещо краткотрайно, то замърсяването съвсем не е. За негативните последици върху нашето здраве и околната среда в резултат на модната индустрия си дават сметка много малко хора. Споменавайки “нашето здраве”, по-скоро се отчита ефектът на вредните бои и химикали в тъканите, отколкото неблагоприятният резултат за околната среда.

Какво говорят цифрите?

– 30,5 кг. е количеството дрехи и платове средно изхвърлени от един американец за една година. За България няма данни, но масовият потребител тук също трупа дрехи, които не носи често, и в крайна сметка ги изхвърля.

– 16 % от всички селскостопански химикали се използват само за отглеждането на памук, 25% от инсектицидите, също са използвани само за него.

– 150 грама е количеството химикали (пестициди и стимуланти) използвани за отглеждане на памук само за една тениска.

– 47% от високо токсичните химикали използвани за отглеждането на памук, са посочени като вероятни причинители на злокачествени заболявания при хората, според Американската агенция за защита на околната среда.

– 67 милиона са смъртните случаи на птички годишно, приписвани на пестицидите; пестицидите са заподозрени и за някои аномалии при пчелите, жабите и др.

Пестицидите, използвани за отглеждане на памук, замърсяват почвите, водите, а оттам и цялата екосистема в района на памучното поле, тровейки живите организми. Попадат в памука, следователно и в дрехите, които носим, излагайки на опасност здравето ни.

Еко-поведението, свързано с нашия гардероб, се отнася не само към покупката на дрехи, но и грижата, и поддръжката им, както и животът им след като спрем да ги носим. Ето 10 препоръки, към които можем да се придържаме, за да сме по-спокойни за здравето си и за екологичния отпечатък, който оставя нашият интерес към модата:

1. Да купуваме дрехи от органичен памук

Сувенирите на големите спортни турнири вече са „зелени“. Снимка: Ю Ес Оупън

Напоследък по етикетите на дрехите е изписано, когато те са произведени от органичен памук (Organic cotton). При отглеждането на памук по стандартен начин, се използват прекалено много вредни химикали с негативни последици. Производителите на органичния памук използват методи, максимално щадящи околната среда и поддържат плодовитостта на почвата по естествен начин.  Световното производство на органичен памук се е повишило с 53 % през последната година, а продажбите са скочили около 4-5 пъти. Вече и в България могат да се намерят дрехи с органичен произход. Обаче трябва да сме бдителни за това, какво точно означава “органичен” , за да сме сигурни, че носим чисти дрехи. Дори и от органичен памук, за съжаление, тениската пак може да е пълна с химикали от боите и процеса на производство. Погледнете добре етикетите и стандартите, на които отговаря дрехата.

2.  Новите материи – да ги посрещнем с интерес, но и с внимание
Расте въодушевлението около бамбука, соята или друга подобна иновативна суровина за платове. Идеята е да намерим алтернативи на конвенционалните тъкани, повечето от които се произвеждат от суровини като петрола. Бамбукът, например, звучи чудесно: той е бързо растящо растение, независимо от химическа подкрепа и красиво падащ по човешките форми, когато е под формата на плат. Проблемът е, че бамбуковите плантации могат да изместят естествените гори, а събирането му и производството на нишки са често замърсяващи и нерегулирани. Същото е със соята, царевицата и други. Но чудесна алтернатива са добре познатите лен, коноп и рамия например. Както винаги, трябва да купуваме с мисъл, да не се хвърляме за големи покупки, само защото етикетите на стоките са “еко”.

3. Пазаруване по план
Навлизането на една дреха в живота ни е почти като осиновяване. Трябва да се грижим за новата ни любима дреха подобаващо, за да удължим максимално живота й. Въздържането от импулса да купим може да звучи отегчително, но колко пък вълнуващ е шкаф, пълен с неща, които не ни вършат работа? Ако знаем точно какво търсим преди да купим, ще спестим време и бъркотия. Ако дадем отрицателен отговор на следните два въпроса: “ Дали наистина ще искам да нося това бюстие, украсено с изкуствени камъчета, поне две години?” или: “ Мога ли евентуално да намеря начин да го използвам на работа”, то по–добре е да се откажем от покупката.

4. Да пазим и обичаме дрехите си

Панталонки от 100 процента органичен памук. Снимка: Кеетса

Когато се приберем вкъщи, е хубаво да се преоблечем с удобни домашни дрехи. Домакинската работа с официални дрехи не е полезна нито за дрехите, нито за нас самите. Когато се появи малък проблем с дрехата, най добре е да я занесем на добър шивач, който може да превърне дефекта в ефект.

5. “Не” на химическото чистене
Макар че индустрията доста се разви и подобри от 1992 г. насам, все още има голяма вероятност ателието за химическо чистене на съседния ъгъл да използва тетрахлороетилен, познат канцероген. За предпочитане е ателие, което работи с течни въглеродни техники или “влажно почистване”. Много дрехи, за които е указано химическо чистене, всъщност могат да бъдат ръчно прани, особено коприна, вълна и лен.

6. Дрехи втора ръка вместо винтидж – по-добрият вариант
Хората разчистват гардероба си по най-различни причини и много рядко го правят е поради “износване”. Дали трябва да се стремим към винтидж тоалети (дрехи, произведени в ограничени бройки) достойни за церемонията за Оскарите? Ако изберем, примерно, запазени дънки “втора ръка”, това дава втори шанс на дрехата и щади природата. Можете да се сдобиете с това, което търсите, от магазини “втора ръка” и да дадете втори живот на захвърлената одежда.

7. “Да” на разумното пране
Прането нанася най-големи екологични щети в сравнение с всичко останало. Изисква много вода и енергия. Пране на най-ниската възможна температура с препарати без фосфати и с биоразградими съставки е добра първоначална стъпка (вече се предлагат такива и на българския пазар). Простиране вместо сушилня – също. Петната могат успешно да се премахват с нетоксични препарати или бабешки рецепти. А при покупката на нова пералня сертификат Energy Star или клас АА+, гарантират нейната енергийна ефективност.

8. Да избягваме дрехи, произведени с кървав труд
Трудно е да се почувстваме красиви в своята рокля, ако знаем, че вероятно наранени детски ръце са участвали в производството й, обикновено в Третия свят. Конвенционалните производители на дрехи може да не го обявяват, но другите, спазващи споразуменията за честна заплата и нормални условия на труд, обикновено използват този факт за реклама. Кой и при какви условия произвежда дрехите на любимите ни марки може да се провери на сайта Behind The Label.

9. Старите ни дрехи – подарък за някой друг
И накрая, когато вече не желаем да използваме нашите дрехи, има много хора, които биха им се зарадвали искрено. Домове за деца и възрастни в неравностойно положение, семейства с малки деца, по–слабата ни братовчедка или сайтът podariavam.com – възможностите са пред нас.

10. Да изберем българското
Винаги, когато има възможност и търсеното от нас отговаря на критериите ни за качество, е добре да стимулираме местното производство. Най–малкото се спестява голямо количество въглеродни емисии, изразходвани при логистиката.

Източници:
planetgreen.discovery.com
pollutionissues.co.uk
ota.com

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.