Соломон Паси – екзотична кандидатура за шеф на НАТО
На 26 януари НАТО официално започна подготовката за предстоящата си юбилейна среща на върха през април. Тогава се навършват точно 60 години от подписването на Вашингтонския договор за създаването на блока. Посланиците на 26-те страни членки се събраха в Брюксел, за да задействат механизма за организиране на тържествата.
Юбилейната среща ще се състои първо във френския град Страсбург, после в германския Кил на 3 и 4 април. Очаква се да бъде наистина историческа, откъдето и да я погледнеш. Предвидено е например по време на форума Франция официално да се върне във военната структура на пакта след повече от 40-годишно отсъствие; НАТО да одобри нова стратегическа концепция; да обмисли кой и с какви войски ще укротява занапред Афганистан. Накрая, през април, алиансът за пръв път ще приветства своя фактически господар, президента на САЩ Барак Обама.
Нека изпреварим нещата и посочим веднага, че НАТО не очаква Украйна и Грузия да получат дългоочакваните „входни билети“ за блока (присъединяване към Плана за действие за членство) нито през април, нито на следващата среща през декември. Твърде много добре известни събития показаха, че Тбилиси и Киев още не са готови за това качество – първият е непредсказуем чак до открити военни действия, а вторият е непредсказуем чак до открити газови военни действия. Нещо, което може да предизвика недоволството на Москва, а НАТО вече е натрупала толкова проблеми, трудно решими без Русия, че никой не иска да си създава допълнителни. Като обезщетение за склонните към разширяване през април в алианса ще бъдат приети Албания и Хърватия.
„Размразяването“ на отношенията след „кавказката война“ вече започна. То беше оформено същия ден – на 26 януари, в Брюксел. Там се състоя и неформална среща на генералния секретар на алианса Яп де Хоп Схефер с представителя на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин. Неформална, тъй като съставът на участниците беше намален. Те обсъдиха формалното възобновяване на дейността на Съвета Русия-НАТО.
В частни разговори натовски посланици признават, че днес, когато САЩ се канят да прехвърлят основния фронт на борбата срещу тероризма в Афганистан, пактът има още по-голяма нужда от Русия. Снабдяването на западния контингент в Афганистан без друго вече е сериозно затруднено от постоянните диверсии на ислямистите, действащи в Пакистан.
В момента 75 на сто от горивото, продоволствието, боеприпасите и екипировката се доставят в пристанище Карачи, а оттам се изпращат с кервани в Афганистан през Хайберския проход. Останалите 25 на сто от товарите се превозват полека-лека през пакистанската област Белуджистан. Талибанските бойци често организират диверсии и по двата маршрута. Загубите вече са непоносими, а за в бъдеще ще се наложи и увеличаване на доставките – още тази година САЩ планират да прехвърлят в Афганистан нови 30 хиляди войници.
НАТО се готви да поиска от Русия правото да използва за снабдяването им „руския коридор“. Трябва да споменем, че сътрудничеството между алианса и Русия по афганистанските въпроси никога не е спирало, противно на ширещото се мнение. Франция, Германия и Канада транспортират през Русия до Афганистан „несмъртоносни товари“ за своите контингенти. Миналата седмица същото беше договорено тихомълком и от Вашингтон. Русия обаче все още забранява през територията й да бъдат прехвърляни боеприпаси и всякакво военно снаряжение – пуска само храни и медикаменти.
В слово пред натовските посланици Яп де Хоп Схефер описа как вижда бъдещето на НАТО. Те всъщност не се вслушваха кой знае колко. През това време посланиците на 26-те държави мислеха с кого ли ще трябва да сменят холандеца. Мандатът му изтича в края на лятото и всички натовски столици още от миналата година умуват за нов ръководител. Кандидатури много, но, както често се случва, отвсякъде валят неприятни пречки и спънки. Фаворитите са неколцина. Полският премиер обяви, че официално ще предложи за висшия пост в НАТО своя 45-годишен външен министър Радослав Шикорски. На негова страна са и всички източни „новаци“ в НАТО.
„Групата за подкрепа“ на Шикорски твърди, че възкачването му на престола в алианса ще ознаменува реалната готовност на НАТО „да влезе в 21-и век“, да вдъхне нов живот в „главата и организма“ на блока. Шикорски е смятан и за проамериканец, и за проевропеец. Тясно е свързан със САЩ. Съпругата му Ан Епълбаум е известен в САЩ аналитик от влиятелния консервативен Американски предприемачески институт. Спечелила си е реномето на „русоскептик“ и убедена тачъристка.
Мнозина европейци не харесват точно това (и първото, и второто). Не на последно място, защото не искат да дразнят Русия, като назначат в НАТО човек от „източния блок“. И то с подобен съветник до него. В алианса знаят добре, че представителите на източните членки твърде много се горещят, щом стане дума за отношенията с Москва.
Сред стабилните претенденти се посочва и премиерът на Дания Андерс Фог Расмусен. Всички смятат, че е подходящ за поста, затова пък самият пост засега май не е подходящ за него. Расмусен много разчита да стане първият президент на новия Европейски съюз. Някои в НАТО с удоволствие биха сложили начело на блока французин, за да затвърдят по този начин завръщането на блудните галски синове във военната му структура. Противниците им обаче заявяват, че французите трябва първо да заслужат това.
Заради последните лутания на Германия и нежеланието й да увеличи своя контингент в Афганистан друга група страни членки лансират идеята генерален секретар да стане германец. Сиреч „да бъдат вързани ръцете“ на Берлин с ръководен пост, та да не се превърне, не дай Боже, във втори Париж за блока. Трудно е впрочем да отсъдим дали ще става дума за човек на Германия в НАТО или за натовски човек в Германия. Германците не са във възторг.
Чуват се също имената на бившия канадски министър на отбраната Питър Макей и на външния министър – също бивш, Джон Манли. Това обаче ще е рязко отстъпление от традицията – още от първия ден на блока генералният секретар винаги е бил европеец.
Сред най-екзотичните кандидатури изпъква бившият външен министър на България Соломон Паси. Впрочем, както се изрази високопоставен представител на НАТО, генералният секретар трябва да бъде човек, „на когото европейските лидери ще отговарят на телефонните обаждания“.
Изобщо трябва да признаем, че поляците имат много силни основания да защитават кандидатурата на Шикорски. В цялата история на блока висшият пост е бил заеман 4 пъти от италианци (3 пъти като и. д.), 3 пъти от британци, 3 пъти от холандци, 2 пъти от белгийци и по веднъж от германец и от испанец. Освен това, в повечето международни организации има забележим уклон към Западна Европа, с което източноевропейците искат да се преборят. Така например, ръководителите на Световната търговска организация, на Международния валутен фонд и на Европейската централна банка са французи. Днешният генерален секретар на НАТО е холандец. Председателят на Европейската комисия е португалец. Върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността е испанец. Източноевропейците са твърде обидени.
Името на следващия генерален секретар ще стане известно най-вероятно през март, преди срещата на външните министри от блока, в която ще участва новият държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън. В крайна сметка, никоя кандидатура за поста не минава без съгласието на Белия дом. Току виж, Барак Обама склонил и за поляк. Щом той е първият тъмнокож президент на САЩ, защо пък начело на НАТО да не застане първият полски генерален секретар?
По БТА